ПРЕМИЕР СОЛИСТЪТ НА ВИЕНСКИЯ ДЪРЖАВЕН БАЛЕТ ДЕНИС ЧЕРЕВИЧКО ЩЕ БЪДЕ ПРИНЦ ДЕЗИРЕ НА 31 МАЙ В НДК
Денис Черевичко гостува за трети път в България по покана на примабалерината и живописен началник на Балета на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова. Премиер солистът на Виенския държавен балет приема поканата и без значение от плътната си ангажираност във Виена, прави всичко допустимо да танцува в ролята на принц Дезире в спектакъла на балета „ Спящата хубавица ” от П. И. Чайковски, който ще се състои на 31 май от 19.00 часа на сцената на зала 1 на Националния замък на културата. Това зрелище на Старозагорската опера е още по-специално, тъй като българският балет ще уважи 45 години креативна активност на изключителната Силвия Томова, която ще чества на сцената в ролята на злата самодива Карабос. Публиката в Стара Загора към този момент два пъти е имала привилегията да се срещне с изкуството на забележителния Денис Черевичко в функциите на принц Зигфрид от „ Лебедово езеро ” и на Базил от „ Дон Кихот ”. В София ще танцува за първи път. В „ Спящата хубавица ” очарователният актьор ще си партнира още веднъж с примабалерината Анелия Димитрова в ролята на принцеса Аврора, а в останалите основни функции феновете ще видят Клара Ферер – в ролята на Фея Люляк, ТомокиИшиго /Синя птица/, Акари Мориматсу /Принцеса Флорина/. Участват още солисти, кордебалет на Държавна опера-Стара Загора.
Денис Черевичко към този момент бе за няколко дни през април в Стара Загора, с цел да репетира със солистите и балетната натрупа. Виртуозният танцьор не крие благосклонностите си към България още от времето, когато печели златен орден на Варненския балетен конкурс, както и готовността си да работи постоянно с балетната натрупа на Старозагорската опера, когато има опция. Пристига в деня на спектакъла на 31 май и незабавно по-късно се връща въвВиена, тъй като му следва и отговорно присъединяване в на сцената на Виенската държавна опера.
„ Спящата хубавица ” на сцената на НДК на 31 май –
ДЕНИС ЧЕРЕВИЧКО, министър председател солист на Виенския Държавен Балет, е роден в град Донецк, Украйна. На петгодишна възраст той демонстрира интерес към танца до момента в който посещава уроци по фолклорни танци с по-голямата си сестра. Ентусиазмът му, мощната му воля и буйна сила му печелят място в Балетната Академия на Вадим Писарев, когато е шестгодишен /една година по-рано от възрастта за приемане/.
От ранна възраст Денис се въодушевява от известния украински танцьор Вадим Писарев, както и от доста други международни балетисти от това време, пристигнали в Донецк за Международния фестивал „ Звезди на международния балет “, проведен от самия Писарев. Когато е на единадесет, Денис и фамилията му се сблъскват с компликации и премеждия, които грубо заплашват опцията на Денис да продължи образованието и образованието си като танцьор. За благополучие, Ирина Писарева /по това време шеф на Балетната академия на Вадим Писарев/, е повярвала в невероятния капацитет и пристрастеност на Денис и по тази причина му присъжда цялостна стипендия, с цел да продължи образованието си. Ако не бяха щедростта и вярата ѝ, Денис нямаше да бъде великият танцьор, който е през днешния ден.
Денис се дипломира през 2004 и малко по-късно печели Златен орден в Киев и по този начин получава двегодишна стипендия от Фондацията „ Хайнц Босл “ в Балетната академия в Мюнхен. Тук той се образова при Александър Прокофиев, който изиграва извънредно значима роля в артистичното му развиване.
През 2006 Денис получава първия си професионален контракт с Виенския държавен Балет. Много бързо той се издига до позицията на втори солист през 2007, солист през 2009 и става министър председател солист през 2012. От самото начало на професионалната си кариера Денис извършва необятен набор от функции и получава познания и опит от хореографи и танцьори от международна класа.
Една от първите му солови функции е тази на Ален в „ Зле опазеното момиче “ от Сър Фредерик Аштън. Този доста лековат и в „ британски “ жанр балет дава опция на Денис да пожъне познания и опит от Александър Грант от Кралския Балет, поради който тази роля е основана и който е наставник на Денис през целия репетиционен развой.
Друга легенда, с която Денис има привилегията да работи, е френският танцьор и хореограф Ролан Пети по време на репетиционния развой за „ Прилепът “. „ Беше невероятна чест да срещна Ролан по това време. “
Денис постоянно е имал една специфична роля, основана от Ролан Пети, която е била фантазията му да изтанцува – Фредерико в любовната история от „ Арлезианката “. Въпреки желанието му да танцува в този балет, той е отчаян, че в никакъв случай не го избират при подготовките. Но ден преди представлението танцьорът, който е бил определен при кастинга, съществено се наранява и на Денис му дават записа и изискват от него да научи ролята за идващия ден. Без да има време да усъвършенства техническите придвижвания или да приготви страстта и стила на героя, Денис има свободата инстинктивно да интерпретира ролята такава каквато е била в фантазиите му и както си я е представял, че ще я изиграе. Той към момента си спомня за това осъществяване като за едно от най-хубавите си достижения.
Друго непланирано осъществяване е на премиерата във Виенската държавна опера на „ Спящата хубавица “ сложена от Сър Питър Райт. Изненадата идва в утрото на премиерата и без да знае хореографията, Денис е подкрепян и направляван от Сър Питър Райт и останалите участници в балета от три дейности.
Точно противоположното, една от функциите, за които Денис е имал най-вече време за подготовка, рационализиране и осъществяване е Базил в „ Дон Кихот “. Това предизвикателство изисква мощна виртуозност, техника и пламенна персона – тъкмо това е повода заради която Денис е определен за основната роля на премиерата във Виенския държавен балет на „ Дон Кихот “ на Рудолф Нуреев през 2011. С тази роля той има незабравимата опция да танцува на сцената на Парижката опера. Друга незабравима опция и невероятна чест е за Денис да танцува с именитата Алесандра Фери във Флоренция през 2015. Те извършват „ Младият мъж и гибелта “ – още един натоварен, трагичен балет от Ролан Пети.
Също по този начин Денис има опцията да извършва и интерпретира балети от Джон Ноймайер. По-специално това е „ Легендата за Джоузеф “, с премиера през 2015 с Виенския държавен балет. Денис разказва прекарванията си, когато танцува балетите на Ноймайер като „ освен преживяване на момента на сцената, а в действителност да си на сцената и да станеш някой различен “.
Други значими функции от репертоара на Денис са ролята на Конрад в „ Корсар “ на Мануел Легри, Принц Зигфрид в постановката на Рудолф Нуреев на „ Лебедово езеро “, Дроселмайер/Принцът в „ Лешникотрошачката “ на Нуреев, Жан дьо Бриен в „ Раймонда “ на Нуреев, Джеймс в „ Силфида “ на Пиер Лакот, принц Флоримунд и Синятаптица в „ Спящата хубавица “ на Питър Райт, Колас и Ален в „ Зле опазеното момиче “ на Фредерик Аштън, Конрад в „ Корсар “на Мануел Легри, Аминта в „ Силвия “ на Мануел Легри и Франц в „ Копелия “ на Пиер Лакот. Нотой постоянно е успявал да впечатли и в други танцовистилове, като неокласически или актуален танц, да вземем за пример като Улрих в „Прилепът“ на Ролан Пети, ВаславНижински в „Le Pavillon d’Armide“ на Ноймайер, ТВ-хореограф в „ Le Concours “ на Морис Бежар, Меркуцио в „ Ромео и Жулиета “ на Джон Кранко, Ленски в „ Онегин “ на Кранко, Братфиш в „ Майерлинг “ на Кенет Макмилан, Пък в „ Сън в лятна нощ “ на Йорма Ело, Фредерик в „Арлезианката“ на Ролан Пети, Кошей в „Жар-птица“ наАндрей Кайдановски, в основната роля в „ Пер Гинт ” наЕдуард Клъг, както и в Skew-Whiff на Сол Леон и ПолЛайтфут и „ Соло ” на Ханс ван Маанен. Той също такатанцува партии в пиеси от Харалд Ландер, Серж Лифар, Джордж Баланчин – като „Тема и вариации“, „Рубини“, „Симфония в C“ и „Валс на любовните песни“, ДжеромРобинс, Иржи Килиан, Нилс Кристе, Уилям Форсайт, Жан-Кристоф Майо, Бен ван Каувенберг, ИржиБубеничек, Дейвид Доусън, Кристофър Уилдън, УейнМакгрегър, Мартин Шлепфер и „ 24 прелюдии “ наАлексей Ратмански.
Гастролира в разнообразни европейски страни. Многобройните му награди включват първи награди отконкурса „ Серж Лифар “, Киев (2004), Tanzolymp, Берлин(2005), конкурс ÖTR, Виена (2007), златен орден от 25-ия интернационален балетен конкурс, Варна (2012), сребъренмедал (юноши ) на Международния балетен конкурс наСАЩ, Джаксън (2006) и специфичната премия на Ballet Club Wiener Staatsoper & Volksoper (2006). Той еноминиран за премията Benois de la Danse за 2011 година заизпълненията си във кино лентата на Уилям Форсайт The Vertiginous Thrill of Exactitude.
Денис Черевичко към този момент бе за няколко дни през април в Стара Загора, с цел да репетира със солистите и балетната натрупа. Виртуозният танцьор не крие благосклонностите си към България още от времето, когато печели златен орден на Варненския балетен конкурс, както и готовността си да работи постоянно с балетната натрупа на Старозагорската опера, когато има опция. Пристига в деня на спектакъла на 31 май и незабавно по-късно се връща въвВиена, тъй като му следва и отговорно присъединяване в на сцената на Виенската държавна опера.
„ Спящата хубавица ” на сцената на НДК на 31 май –
ДЕНИС ЧЕРЕВИЧКО, министър председател солист на Виенския Държавен Балет, е роден в град Донецк, Украйна. На петгодишна възраст той демонстрира интерес към танца до момента в който посещава уроци по фолклорни танци с по-голямата си сестра. Ентусиазмът му, мощната му воля и буйна сила му печелят място в Балетната Академия на Вадим Писарев, когато е шестгодишен /една година по-рано от възрастта за приемане/.
От ранна възраст Денис се въодушевява от известния украински танцьор Вадим Писарев, както и от доста други международни балетисти от това време, пристигнали в Донецк за Международния фестивал „ Звезди на международния балет “, проведен от самия Писарев. Когато е на единадесет, Денис и фамилията му се сблъскват с компликации и премеждия, които грубо заплашват опцията на Денис да продължи образованието и образованието си като танцьор. За благополучие, Ирина Писарева /по това време шеф на Балетната академия на Вадим Писарев/, е повярвала в невероятния капацитет и пристрастеност на Денис и по тази причина му присъжда цялостна стипендия, с цел да продължи образованието си. Ако не бяха щедростта и вярата ѝ, Денис нямаше да бъде великият танцьор, който е през днешния ден.
Денис се дипломира през 2004 и малко по-късно печели Златен орден в Киев и по този начин получава двегодишна стипендия от Фондацията „ Хайнц Босл “ в Балетната академия в Мюнхен. Тук той се образова при Александър Прокофиев, който изиграва извънредно значима роля в артистичното му развиване.
През 2006 Денис получава първия си професионален контракт с Виенския държавен Балет. Много бързо той се издига до позицията на втори солист през 2007, солист през 2009 и става министър председател солист през 2012. От самото начало на професионалната си кариера Денис извършва необятен набор от функции и получава познания и опит от хореографи и танцьори от международна класа.
Една от първите му солови функции е тази на Ален в „ Зле опазеното момиче “ от Сър Фредерик Аштън. Този доста лековат и в „ британски “ жанр балет дава опция на Денис да пожъне познания и опит от Александър Грант от Кралския Балет, поради който тази роля е основана и който е наставник на Денис през целия репетиционен развой.
Друга легенда, с която Денис има привилегията да работи, е френският танцьор и хореограф Ролан Пети по време на репетиционния развой за „ Прилепът “. „ Беше невероятна чест да срещна Ролан по това време. “
Денис постоянно е имал една специфична роля, основана от Ролан Пети, която е била фантазията му да изтанцува – Фредерико в любовната история от „ Арлезианката “. Въпреки желанието му да танцува в този балет, той е отчаян, че в никакъв случай не го избират при подготовките. Но ден преди представлението танцьорът, който е бил определен при кастинга, съществено се наранява и на Денис му дават записа и изискват от него да научи ролята за идващия ден. Без да има време да усъвършенства техническите придвижвания или да приготви страстта и стила на героя, Денис има свободата инстинктивно да интерпретира ролята такава каквато е била в фантазиите му и както си я е представял, че ще я изиграе. Той към момента си спомня за това осъществяване като за едно от най-хубавите си достижения.
Друго непланирано осъществяване е на премиерата във Виенската държавна опера на „ Спящата хубавица “ сложена от Сър Питър Райт. Изненадата идва в утрото на премиерата и без да знае хореографията, Денис е подкрепян и направляван от Сър Питър Райт и останалите участници в балета от три дейности.
Точно противоположното, една от функциите, за които Денис е имал най-вече време за подготовка, рационализиране и осъществяване е Базил в „ Дон Кихот “. Това предизвикателство изисква мощна виртуозност, техника и пламенна персона – тъкмо това е повода заради която Денис е определен за основната роля на премиерата във Виенския държавен балет на „ Дон Кихот “ на Рудолф Нуреев през 2011. С тази роля той има незабравимата опция да танцува на сцената на Парижката опера. Друга незабравима опция и невероятна чест е за Денис да танцува с именитата Алесандра Фери във Флоренция през 2015. Те извършват „ Младият мъж и гибелта “ – още един натоварен, трагичен балет от Ролан Пети.
Също по този начин Денис има опцията да извършва и интерпретира балети от Джон Ноймайер. По-специално това е „ Легендата за Джоузеф “, с премиера през 2015 с Виенския държавен балет. Денис разказва прекарванията си, когато танцува балетите на Ноймайер като „ освен преживяване на момента на сцената, а в действителност да си на сцената и да станеш някой различен “.
Други значими функции от репертоара на Денис са ролята на Конрад в „ Корсар “ на Мануел Легри, Принц Зигфрид в постановката на Рудолф Нуреев на „ Лебедово езеро “, Дроселмайер/Принцът в „ Лешникотрошачката “ на Нуреев, Жан дьо Бриен в „ Раймонда “ на Нуреев, Джеймс в „ Силфида “ на Пиер Лакот, принц Флоримунд и Синятаптица в „ Спящата хубавица “ на Питър Райт, Колас и Ален в „ Зле опазеното момиче “ на Фредерик Аштън, Конрад в „ Корсар “на Мануел Легри, Аминта в „ Силвия “ на Мануел Легри и Франц в „ Копелия “ на Пиер Лакот. Нотой постоянно е успявал да впечатли и в други танцовистилове, като неокласически или актуален танц, да вземем за пример като Улрих в „Прилепът“ на Ролан Пети, ВаславНижински в „Le Pavillon d’Armide“ на Ноймайер, ТВ-хореограф в „ Le Concours “ на Морис Бежар, Меркуцио в „ Ромео и Жулиета “ на Джон Кранко, Ленски в „ Онегин “ на Кранко, Братфиш в „ Майерлинг “ на Кенет Макмилан, Пък в „ Сън в лятна нощ “ на Йорма Ело, Фредерик в „Арлезианката“ на Ролан Пети, Кошей в „Жар-птица“ наАндрей Кайдановски, в основната роля в „ Пер Гинт ” наЕдуард Клъг, както и в Skew-Whiff на Сол Леон и ПолЛайтфут и „ Соло ” на Ханс ван Маанен. Той също такатанцува партии в пиеси от Харалд Ландер, Серж Лифар, Джордж Баланчин – като „Тема и вариации“, „Рубини“, „Симфония в C“ и „Валс на любовните песни“, ДжеромРобинс, Иржи Килиан, Нилс Кристе, Уилям Форсайт, Жан-Кристоф Майо, Бен ван Каувенберг, ИржиБубеничек, Дейвид Доусън, Кристофър Уилдън, УейнМакгрегър, Мартин Шлепфер и „ 24 прелюдии “ наАлексей Ратмански.
Гастролира в разнообразни европейски страни. Многобройните му награди включват първи награди отконкурса „ Серж Лифар “, Киев (2004), Tanzolymp, Берлин(2005), конкурс ÖTR, Виена (2007), златен орден от 25-ия интернационален балетен конкурс, Варна (2012), сребъренмедал (юноши ) на Международния балетен конкурс наСАЩ, Джаксън (2006) и специфичната премия на Ballet Club Wiener Staatsoper & Volksoper (2006). Той еноминиран за премията Benois de la Danse за 2011 година заизпълненията си във кино лентата на Уилям Форсайт The Vertiginous Thrill of Exactitude.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ