Дениал Хасанович е режисьор и сценарист, роден през 1969 г.

Дениал Хасанович е режисьор и сценарист, роден през 1969 година в град Тузла в някогашна Югославия (днес Босна и Херцеговина). Учи постановка в Сараево. През 1994 година се мести в Полша, с цел да продължи образованието си във филмовото учебно заведение в Лодз. Завършва през 1999 година и получава премия за изгряващ гений от полската телевизия. Режисира първия си ефирен филм " Писмото " през 2001 година " Каталина " е дебютният му и дълго чакан пълнометражен филм.
беседва с Дениал Хасанович, който е в България, с цел да показа кино лентата " Каталина ", който ще се включи в Балканския конкурс на 22-рия София Филм Фест . Вижте какво ни показа режисьорът!
Израствате в бишва Югославия. Какви са спомените ви за киното във вашето детство?
Когато си дете не знаеш какво гледаш и за какво го гледаш. Просто следиш какво гледат приятелите ти и се водиш по тях. Всъщност открих югославското кино доста по-късно, когато напуснах страната. Може би най-впечатляващият филм за мен бе една лента от 60-те години на име " Черна вълна ". Тогава имаше една група сръбски режисьори – Александър Петрович, Тоша Макавеевич, Живойн Павлович – техните филми са в действителност впечатляващи и до ден сегашен устояват инспекцията на времето.
По време на войната в Босна и Херцеговина (бел. ред. 1992-1995 г.) заминавате за Полша, с цел да продължите образованието си във филмовото учебно заведение в Лодз. Трудно ли е да се мисли за кино в такова размирно време?
Относно по този начин наречените " размирни времена " - когато живееш в тях не мислиш за това, тъй като нямаш задоволително отворено пространство в мозъка си, с цел да осъзнаеш какво се случва. Просто се опитваш да останеш естествен и се надяваш, че по-късно ще намериш метод да осмислиш момента. След като напусках страната не мислих въобще за филми или за изкуството, по-скоро се пробвах да схвана кой съм аз, ето такива елементарни неща, въпроси, на които би трябвало самичък да си отговориш, с цел да можеш да продължиш.
Главната героиня във кино лентата ви е колумбийка, учи във Франция, а по-късно се озовава в Сараево. Вие също доста години сте живели като преселник. Това ли ви предизвика да извършите подобен филм?
Да, несъмнено. По принцип, когато се опитваш да кажеш нещо търсиш свои лични прекарвания, които познаваш най-добре, тъй като когато приказваш за тези моменти се чувстваш способен. Няма нижда да се страхуваш, да бъдеш почтен. Разбира се, доста от нещата, които се случват на основната героиня са се случвали на мен, на мои близки другари. За да се оправиш с тези истории, търсиш допустимо най-хубавия притежател. Когато измислях персонажа си представях, че това би трябвало да бъде някой безусловно непознат, чужденец, тъй като си мислех, че в случай че се занимаем с някой, който идва от напълно друг свят, ще ни даде опция да покаже този път по какъв начин невинноста се трансформира в съзнание.

Затова ли решихте Каталина да е колумбийка? Защото е прекомерно друга от европейците?
Точно по този начин. Има и някои други особености. Факт е, че в Колумбия имат най-дълго протеклата революция в света – 50 годишна. Хората в Колумбия са стигматизирани, белязани, заклемявани от други страни и култури, те доста постоянно са унижавани без да имат виновност, Има още нещо – голямото изкуство, което идва от Колумбия. Казват, че колумбийския испански е най красивият испански на света. Така че всички тези детайли изиграха роля, с цел да направя своя избор. Освен това, когато учих имах един сътрудник, който беше от там, тъй че имаше и някои персонални връзки.
Каталина отпътува за Сараево, с цел да търси материали от Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия. Това политическо мигане ли е или е просто исторически декор?
Да, това беше декор, само че никога единствено това. Исках да покажа процеса на конфликт сред индивида и системата. Първата част на кино лентата концентрира този конфликт. Така, че по някакъв метод е декор, а въпреки това това е част от тематиката на кино лентата. Когато историята потегля в друга посока – за системата, за структуррата, за властта се измества към периферията, само че в един миг тази сянка, тази външна страна се препокрива още веднъж. Така че по-натам, когато започваме да се задълбочаваме във вътрешния живот на персонажа, тази конструкция оказва въздействие.

Как подбрахте актьорите?
Това беше един доста дълъг развой. Свързах се с една компания в Богота. Изпратих им документи, а те избраха подбраха към 50 актриси, по-късно прекарах 10 дни с тях и това беше един развой на непрекъснат асортимент, премахване. Накрая избрах Андреа, тъй като тя носеше в себе си тази доста странна комбинация от непорочност и мъдрост.
Филмът е част от Балканския конкурс на София Филм Фест. Има ли общи специфики Балканското кино и може ли да се приказва за монолитно такова?
Никога не съм мислил за това. Не знам, не съм търсил такива връзки, просто ги виждам. На някои от тях просто мога да отвръщам прочувствено, на други не, толкоз е просто. В петък гледах " Възвишение ", много е занимателен. Хареса ми.
Какви са упованията ви от България?
Срещнах се с някои чудесни хора от разнообразни страни. Като изключим срещите с публиката, най-интересното на фестивалите е са общуваш с толкоз доста хора, това не ти се случва в елементарния живот.