Срещу тази болест, предавана от комари, няма ваксина. Ето какви са симптомите
Денгата е зараза, породена от вируса денга, който се предава от комари. Позната също и като „ трошаща костите “ тресчица (на британски: bonebreak fever), защото предизвиква толкоз мощна болежка, че човек има чувството, че костите му се трошат. Някои от признаците на денгата са тресчица, главоболие, обрив по кожата, който наподобява на дребна шарка и болежка в мускулите и ставите. При някои хора денгата може да премине в една от двете животозастрашаващи форми:
- първата форма на болестта е денга хеморагична тресчица, която предизвиква кървене, пропускливи кръвоносни съдове и ниски равнища на тромбоцитите;
- втората форма е шоков синдром на денга, който води до рисково ниско кръвно налягане.
Съществуват четири разнообразни варианта на вируса. Ако човек бъде инфектиран с един вариант, нормално той е предпазен от този вариант до края на живота си. Защитата против останалите три варианта на вируса обаче е краткотрайна. Ако на по-късен стадий се болести с някой от тези три варианта на вируса, вероятността да развие съществени проблеми е по-голяма.
Няма ваксина, която защищава дейно от вируса на денга. Има няколко неща, които човек може да направи, с цел да се защищити от денга, като да вземем за пример да се защищава от комари и да лимитира броя на ухапванията им. Учените предлагат също понижаване на местообитанията на комарите, както и на броя комари. Ако човек развие денга тресчица, нормално може да се възвърне като просто приема задоволително течности, при изискване че болестта е в лека или умерена форма. Ако казусът е по-сериозен, може да се наложи интравенозно подаване на течности или кръвопреливане.
Заразявания с денга датират от 60-те години на 19. век. Болестта се трансформира в международен проблем от Втората международна война. Тя се среща в над 110 страни. Всяка година към 50 – 100 милиона души заболяват от денга. Работи се върху ваксина и медикаменти за директна битка с вируса. Освен това се подхващат разнообразни ограничения за премахване на комарите.
Първите описания на денгата са дадени през 1779 година Още при започване на 20. век учените схващат, че заболяването се предизвиква от вируса денга и че се предава (разпространява) от комарите.
Признаци и признаци
Около 80% от хората (8 на всеки 10), които биват инфектирани с вируса на денга, нямат признаци или демонстрират единствено леки признаци (като елементарна треска). Около 5% от инфектираните (или 5 на всеки 100) заболяват по-сериозно. При дребен брой от тях болестта е животозастрашаващо. Симптомите се демонстрират сред 3 и 14 дни след излагане на вируса на денга. Най-често признаците се демонстрират след 4 до 7 дни. Следователно, в случай че човек се върне от регион, където денгата се среща постоянно и получи тресчица или други признаци след повече от 14 дни от завръщането си, най-вероятно това не се дължи на денга.
Често признаците при децата, които имат денга, са същите като при елементарна простуда или гастроентерит (или стомашен грип, да вземем за пример повръщане и диария). При децата обаче е по-вероятно да се получат съществени проблеми от денга.
Клинична картина
Класическите признаци на денга са неочаквана тресчица, главоболие (обикновено в слепоочията), обрив и болки в мускулите и ставите. Прозвището на заболяването, „ трошаща костите тресчица “ разказва какъв брой сериозна може да бъде тази болежка.Денгата протича в три стадия: фебрилен, сериозен и възобновяване.
Вирусът денга се предава най-много от комари от рода Aedes, по-специално типът комар Aedes aegypti. Тези комари нормално живеят сред 35° северна и 35° южна географска широчина под ниво от 1000 м. Те хапят хората най-вече денем. Едно захапване е задоволително, с цел да болести човек.
Понякога комарите могат да се заразят с денга от хората. Ако женски комар ухапе инфектиран човек, комарът може да се болести с вируса на денга. В началото вирусът живее в клетките, които заобикалят червата на комара. След към 8 до 10 дни вирусът се популяризира към слюнчената жлеза на комара, която създава слюнката. Това значи, че слюнката, отделяна от комара, е инфектирана с вируса на денга. По този метод, когато комарът ухапе човек, инфектираната му слюнка минава в индивида и може да го болести. Вирусът наподобява не предизвиква проблеми на инфектираните комари, които остават инфектирани за остатъка от живота си. Комарът Aedes aegypti е най-честият пропагандатор на денга. Това е по този начин, тъй като той избира да живее покрай хората и да се храни от тях, вместо от животни. Той избира също да снася яйцата си в изкуствени водни контейнери.
Денгата може да се популяризира и посредством инфектирани кръвни артикули и посредством донорство на органи. Ако човек с денга подари кръв или орган, които по-късно бъдат дадени на различен човек, този човек може да се болести с денга от дарената кръв или орган.
Превенция
Няма утвърдени ваксини, които да защищават хората от вируса на денга. За да се предотврати инфекцията СЗО предлага да се управлява популацията на комари и да се защищават хората от ухапвания от комари.
В днешно време заболяването е публикувана в регионите към екватора, в страни от Северна и Южна Америка, в доста елементи на Азия и огромна част от Африка. Тези комари живеят освен в Африка (в допълнение към Египет, те се срещат в Судан и Мозамбик), само че и в Югоизточна Азия (от Тайланд до Филипините), Индия, както и тропическата и субтропическата зона на Америка (от Мексико до Панама).
- първата форма на болестта е денга хеморагична тресчица, която предизвиква кървене, пропускливи кръвоносни съдове и ниски равнища на тромбоцитите;
- втората форма е шоков синдром на денга, който води до рисково ниско кръвно налягане.
Съществуват четири разнообразни варианта на вируса. Ако човек бъде инфектиран с един вариант, нормално той е предпазен от този вариант до края на живота си. Защитата против останалите три варианта на вируса обаче е краткотрайна. Ако на по-късен стадий се болести с някой от тези три варианта на вируса, вероятността да развие съществени проблеми е по-голяма.
Няма ваксина, която защищава дейно от вируса на денга. Има няколко неща, които човек може да направи, с цел да се защищити от денга, като да вземем за пример да се защищава от комари и да лимитира броя на ухапванията им. Учените предлагат също понижаване на местообитанията на комарите, както и на броя комари. Ако човек развие денга тресчица, нормално може да се възвърне като просто приема задоволително течности, при изискване че болестта е в лека или умерена форма. Ако казусът е по-сериозен, може да се наложи интравенозно подаване на течности или кръвопреливане.
Заразявания с денга датират от 60-те години на 19. век. Болестта се трансформира в международен проблем от Втората международна война. Тя се среща в над 110 страни. Всяка година към 50 – 100 милиона души заболяват от денга. Работи се върху ваксина и медикаменти за директна битка с вируса. Освен това се подхващат разнообразни ограничения за премахване на комарите.
Първите описания на денгата са дадени през 1779 година Още при започване на 20. век учените схващат, че заболяването се предизвиква от вируса денга и че се предава (разпространява) от комарите.
Признаци и признаци
Около 80% от хората (8 на всеки 10), които биват инфектирани с вируса на денга, нямат признаци или демонстрират единствено леки признаци (като елементарна треска). Около 5% от инфектираните (или 5 на всеки 100) заболяват по-сериозно. При дребен брой от тях болестта е животозастрашаващо. Симптомите се демонстрират сред 3 и 14 дни след излагане на вируса на денга. Най-често признаците се демонстрират след 4 до 7 дни. Следователно, в случай че човек се върне от регион, където денгата се среща постоянно и получи тресчица или други признаци след повече от 14 дни от завръщането си, най-вероятно това не се дължи на денга.
Често признаците при децата, които имат денга, са същите като при елементарна простуда или гастроентерит (или стомашен грип, да вземем за пример повръщане и диария). При децата обаче е по-вероятно да се получат съществени проблеми от денга.
Клинична картина
Класическите признаци на денга са неочаквана тресчица, главоболие (обикновено в слепоочията), обрив и болки в мускулите и ставите. Прозвището на заболяването, „ трошаща костите тресчица “ разказва какъв брой сериозна може да бъде тази болежка.Денгата протича в три стадия: фебрилен, сериозен и възобновяване.
Вирусът денга се предава най-много от комари от рода Aedes, по-специално типът комар Aedes aegypti. Тези комари нормално живеят сред 35° северна и 35° южна географска широчина под ниво от 1000 м. Те хапят хората най-вече денем. Едно захапване е задоволително, с цел да болести човек.
Понякога комарите могат да се заразят с денга от хората. Ако женски комар ухапе инфектиран човек, комарът може да се болести с вируса на денга. В началото вирусът живее в клетките, които заобикалят червата на комара. След към 8 до 10 дни вирусът се популяризира към слюнчената жлеза на комара, която създава слюнката. Това значи, че слюнката, отделяна от комара, е инфектирана с вируса на денга. По този метод, когато комарът ухапе човек, инфектираната му слюнка минава в индивида и може да го болести. Вирусът наподобява не предизвиква проблеми на инфектираните комари, които остават инфектирани за остатъка от живота си. Комарът Aedes aegypti е най-честият пропагандатор на денга. Това е по този начин, тъй като той избира да живее покрай хората и да се храни от тях, вместо от животни. Той избира също да снася яйцата си в изкуствени водни контейнери.
Денгата може да се популяризира и посредством инфектирани кръвни артикули и посредством донорство на органи. Ако човек с денга подари кръв или орган, които по-късно бъдат дадени на различен човек, този човек може да се болести с денга от дарената кръв или орган.
Превенция
Няма утвърдени ваксини, които да защищават хората от вируса на денга. За да се предотврати инфекцията СЗО предлага да се управлява популацията на комари и да се защищават хората от ухапвания от комари.
В днешно време заболяването е публикувана в регионите към екватора, в страни от Северна и Южна Америка, в доста елементи на Азия и огромна част от Африка. Тези комари живеят освен в Африка (в допълнение към Египет, те се срещат в Судан и Мозамбик), само че и в Югоизточна Азия (от Тайланд до Филипините), Индия, както и тропическата и субтропическата зона на Америка (от Мексико до Панама).
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ