Ден за прошка е: От утре започва Великденският пост
Ден за амнистия е: От на следващия ден стартира Великденският пост. Днес означаваме един от най-големите християнски празници – Сирни Заговезни. Той слага началото на дългите Великденски пости, само че и е израз на любовта към близък, празник, на който би трябвало да пречистим душите си, да ги осъществим с обич и мир за посрещането на възкръсналия Божий наследник, да потърсим и да дадем амнистия.
Сирни Заговезни, сходно на Месни Заговезни, е на друга дата всяка година. Сирни Заговезни е постоянно в неделя и постоянно е предстоящ с неспокойствие от най-малките поради обичаите, присъщи за празника. Като да вземем за пример ритуала Хамкане, при който се връзва на конец яйце или бяла халва и се върти над главите на децата, а те би трябвало да я заловен, без да употребяват ръцете си – единствено с уста.
Жив интерес у деца и възрастни будят и кукерите, гонещи злите сили, заболяванията и бедите с чановете и страшните маски по остаряла традиция точно на Сирни Заговезни.
Макар да е езически бит кукерството през днешния ден е обвързвано с християнския празник Сирни Заговезни и е измежду дребното самобитни традиции, непокътнати по нашите земи през вековете.
Снимка: БГНЕС Днес доста от обичаите са забравени, паленето на огньове, наречени сиреници, в чиято всемогъща мощ да изгори всичко неприятно, бедите и злите духове, е съхранено на малко места. А всеобщо традицията да се желае амнистия се съблюдава някак по табиет, без да се вниква в смисъла на опрощаването. Прошката е знак на достойнство, човещина и вътрешен мир.
А от на следващия ден, 18 март, стартират Великденските пости.
Те са един от най-важните интервали в православната вяра, който предхожда огромния християнски празник Великден. През 2024 година Великият пост стартира на 18 март и продължава до 5 май. През този интервал вярващите са призовани към примирение, пост и молитва, с цел да очистят душите си и да се приготвят за празника Възкресение Господне.
Великият пост е време, когато вярващите се отхвърлят от месни артикули, алкохол и други изкушения, с цел да се подчинят на духовно обновяване и хладнокръвие. През този интервал се върви на черква, чете се духовна литература, прави се изповед и се дава причестяване.
Великият пост продължава 40 дни и припомня за тестванията, които е претърпял Исус Христос преди разпъването и възкресението си.
В християнската традиция откриваме корените на постите още по времето на Моисей, който посредством пост и молитва се подготвил да получи Божия завет. След това Иисус повторил подвига му, като прекарал 40 дни и нощи в пустинята, където бил изкушаван от Сатаната, само че посредством цялостен пост и непрекъсната молитва съумял да го пребори. Пророк Илия след дълъг и непоколебим пост достигнал огромна душевна непорочност и любов към Бога, за което бил почетен да види Божията популярност. Но най-известният постник в християнството е Св. Йоан Кръстител, който е водил извънредно аскетичен живот. Носел е единствено груби одежди от камилска вълна, хранил се е с див мед и плодове и непрекъснато се е молил. Учителят Петър Дънов също доста постоянно е съветвал да се пости, с цел да бъде човек чист и здрав тялом и духом.
Постите имат и един по-конкретен аспект – подобряването на физическото здраве.
Обикновено, когато човек пости, се лимитира приемът на избрани храни и субстанции, които въздействат неподходящо върху организма ни – месо, яйца, риба, млечни артикули, съсредоточени мазнини, алкохол, цигари, кафе и други интоксиканти. Разбира се, това се отразява извънредно удобно на организма и в един миг човек получава прилив на сила, мозъкът му се избистря и успокоява, функционалностите на обособените органи и системи се възстановяват, настроението се усъвършенства и така нататък
Но най-важният аспект на постите е духовният.
Духовният пост се показва в две неща: първото е спазването на Божиите закони, а второто е молитвата.
Постите на всички места са одобрявани като универсално средство за реализиране на естетика сред душата, мозъка и тялото. Те са съвършен метод човек да усъвършенства качеството си на живот, като реализира положително здраве, спокоен разум и по-висока нематериалност.
За всеки пост е значимо да сме в положително общо физическо здраве. Не е желателно деца под 7 година, бременни дами, кърмачки, както и възрастни хора да се подлагат на пости.
Всеки постещ би трябвало да е сигурен, че може да даде на тялото си допустимо най-разнообразна растителна храна.
Седмица преди началото на поста се прекратява потреблението на месо.
Последният ден, в който то може да се употребява е на Месни Заговезни на 10 март 2024. Последният ден, в който може да се ядат скотски артикули, като се изключи месо, е Сирната неделя на 17 март. Тогава се яде риба, баница, ориз, халва, печено сирене, яйца, мляко.
Най-строг е постът в първата и последната седмица. В първия понеделник, както и в деня на Разпети петък, се изключва всякаква храна.
След края на постите, в неделя, се чества Великден.
Това е най-радостният празник за християните, защото чества възкресението на Исус Христос от мъртвите и успеха над прегрешението и гибелта. Вярващите честват Великден с празнични служби, свещи и специфични великденски храни като боядисани яйца, козунаци и великденски печива.
Повече за това какво можем да ядем и какво не и по какъв начин тъкмо се съблюдават Великденските пости, можете да прочетете в обявата на SafeNews
Ето няколко предписания за Великденския пост, оповестени в публикацията:
Постна баница
За да я приготвите, ще са ви нужни следните артикули:
1 пакет подготвени кори за баница
100 мл вода
200 гр лук ( авансово измит и нарязан на ситно)
500 гр спанак
Лукът се задушава в малко лой ( в дните, в които е позволено олио) или вода. След това се прибавя спанакът, задушава се до омекване. Добавя се сол към плънката и по избор раздробен пресен джожден. Плънката се разнася върху корите, може да се подготви вита баница или дребни банички. След като се подредят в тавата се заливат във вода. Баницата се пече до златисто в авансово загрята на 190 градуса фурна.
Постна мусака
Необходими са ви следните съставки:
картофи – 1 кг
лук – 2 глави
моркови – 2 броя
червена чушка – 1 брой
сол и подправки по избор
тофу – 200 гр
Картофите и лукът се нарязват на части, варят се в кипяща вода до омекване. Изваждат се от вода и поставят в тавичка, може да ги намачкате с вилица. Добавете нарязаната чушка. Настържете тофуто от горната страна и запечете до златиста коричка в авансово загрята фурна.
Постен ябълков сладкиш
За да го приготвите, ще са ви нужни следните съставки:
брашно и грис – по 100 гр
кленов сироп или захар – 100 гр
ябълково пюре – 250 гр
портокалов сок – 150 мл
ябълка – 1 бр.
щипка канела
Смесете всички съставки, разбийте с миксер. Изсипете половината от сместа в тавичка, подредете от горната страна резенчетата ябълка. Залейте с останалата част от сместа и печете до подготвеност на 180 градуса за към 30 минути.
