Ден, в който не науча нещо ново, е безсмислен за

Ден, в който не науча нещо ново, е неправилен за мен. Това споделя международният първенец по сноуборд за младежи, студенти и мъже, Тервел Замфиров, в изявление за новия брой на в. „ Аз-буки “.

" Ако един състезател не се любува на пътя, по който е тръгнал, на напредването, тренировките и усилието, а единствено на извоюваните медали, то той постоянно ще бъде трагичен. Поставил съм си за цел да разпространявам колкото се може повече спорта измежду децата и да основа условия те да спортуват в учебно заведение ", споделя още Тервел Замфиров.

На въпрос по кое време е стъпил за първи път на зимните писти, Замфиров дава отговор: „ Страстта ми към спорта постоянно я е имало. От дребен съм интензивно дете. Обичал съм да седнал съм на открито, да си играя, да вървя в планините. Баща ми ме е качил на ски, преди да навърша две години. Спортът е инкорпориран в моя геном от малко дете. Родителите ми се занимават с рискови спортове. Баща ми е от пионерите в огромен % от тях – в сноуборда, парапланеризма, кайтсърфа. Той ми е предал това с добър образец и с прекарвано време в планината, в спортните зали, на тенис корта, на пистите. По този метод потеглих по пътя на спорта ".

Тервел Замфиров споделя, че гледа на себе си като на фен. „ Това за мен е занимание, което върша на високо равнище, а не бъдеща професионална кариера. За да си състезател, би трябвало да си сигурен, че през целия си живот ще бъдеш здрав, а това няма по какъв начин да стане. Една травма може да те извади от спорта незабавно. Затова и като професионално развиване и кариера съм избрал ветеринарната медицина. Спортът е нещо, което обичам. Ще се занимавам с него колкото здравето ми разрешава. Ако до четиридесетгодишна възраст имам опция да карам и да се състезавам, ще го върша ", споделя още Замфиров.

В изявлението пред в. „ Аз-буки “ Замфиров разяснява миналия състезателен сезон и упованията си. „ Не съм подхождал с упования, а с желанието да се развличам и да се оправя по допустимо най-хубавия метод. Не съм очаквал, че непременно ще печеля. Ако един състезател не се любува на пътя, по който е тръгнал, на напредването, на дните в планината, на тренировките, на усилието, на труда, а единствено на извоюваните медали, то той няма по какъв начин да стигне надалеч и постоянно ще бъде трагичен. Тази година станах международен първенец за студенти, за младежи и за мъже. Не съм си представял, че това може да се направи в границите на година, и не мога да допускам, че ми се случва на толкоз нежна възраст ".

Тервел Замфиров споделя, че след 10 години вижда себе си като предстоящ хирург, който се занимава професионално със спорт. " Не мисля да деля нещата. Както сега се занимавам с образование и със спорт непрекъснато, считам, че ще се оправям и когато завърша. Все отново би трябвало да се вземе поради, че сноубордът е сезонен спорт и интензивният сезон е шест месеца. Тогава, когато се състезавам интензивно, ще съчетавам нещата, както и сега го върша. През останалите шест месеца ще мога да бъда изцяло предан на медицината. Историята познава такива случаи. Вдъхновили са ме образци като една от легендите на бразилския футбол доктор Сократес, който е бил ортодонт, както и негова сънародничка – олимпийска шампионка по джудо, която е хирург. Тези образци са ми дали религия, че и аз мога да направя сходно нещо. Ако съм жив и здрав, благодарение на ориста, теоретически имам още 25 години дейна спортна активност пред себе си, което е повече, в сравнение с съм живял до момента ".