Безпринципно правителство или безкрайни служебни кабинети
Ден трийсет и шести от Великия пост. Когато рано сутринта се приписвам сластолюбиво на тези мисли (преди да е станало време за по-сериозни дела), резултатите от последните изключителни избори към момента са обгърнати във воалите на краткотрайност. Разликата сред двете страни, най-малко към този момент, е оскъдна, в границите на грешката, само че това не пречи на истерични деятели да крещят "!!!ПОБЕДА!!! " и от двете страни?
Сблъскаха се две електорални маси. Не бива да мислим, че всички от едната страна са простаци, които крадат асфалт и крият кюлчета в шкафчета, тъпаци, които не заслужават елита си (макар че елитът в лицето на някои свои професори мисли така), нито че всички от другата стана лъжат за дипломите си и се ловят за задниците по хладни стълбища. Сблъскаха се почти идентични маси от преобладаващо естествени хора, което значи, че в нашата политическа реалност работят две сили с съвсем изравнени благоприятни условия. Е, едната може да си разреши да похарчи за медии няколко пъти повече от другата, само че това се компенсира от други неща.
Каква победа? Има ли значение кой е преди всичко с разлика процент-два отвън спортното задоволство да си спечелил с едни гърди?
Всъщност има. Има, тъй като при всеки следващ опит да се сформира държавно управление, първият ще е положителният, а вторият - неприятният. Първият градивно ще предложи кабинет, а вторият деструктивно ще му откаже. И тогава първият ще може да упрекна втория, че поради него неустойчивостта продължава, и да съобщи, че и той от своя стана няма по какъв начин да поддържа негов кабинет, когато нещата опрат до там. И по този начин.
И тъй като е по този начин, стартирам да си мисля, че този път ще се опитат да създадат съдружно ръководство сред двете първи сили, без значение по какъв начин са финиширали - коя първа и коя втора. Хубаво ли е това или е неприятно?
Хубаво е, тъй като има късмет да постави завършек на служебните държавни управления. Улисани в това да се любуваме на нападките сред ГЕРБ и Промяната, не чуваме сериозна дума за държавните управления, които тихомълком си мишкуват и моделират живота ни подобен, като от какъвто се оплакваме. А на служебните държавни управления би трябвало да се постави край, тъй като са нелегитимни и безотговорни. Нелегитимни, тъй като никой не е дал своя вот за тях, никой не е дал своя вот за парламент, който от своя страна да ги легитимира. Това че президентът, който ги назначава, е подобен след избори, не трансформира казуса с легитимността на тези държавни управления, тъй като държавните управления организират политики, които по принцип са непознати на президентската институция и когато сме избирали президент, в никакъв случай не сме имали поради тъкмо тези политики.
Безотговорни са, тъй като могат да носят наказателна, само че не и политическа отговорност. А в една парламентарна народна власт политиките се организират от държавното управление. Ако служебният кабинет се провали, няма партия, която да понесе последствията от това и да заплати даже със съществуването си.
На всичкото от горната страна в нашия случай служебните кабинети показват властовата визия на една единствена прекомерно проблематична персона. Демек, в случай че желаеме тази персона да се махне или най-малко да се обуздае въздействието й, този път би трябвало да създадем държавно управление непременно.
Хубаво е също по този начин и тъй като съдружните сътрудници, изключително в случай че са съперници, ще се дебнат един другиго и няма да смеят да правят огромни безобразия. Освен в случай че не одобряват така наречен " отвесен принцип ". При него съдружните сътрудници си разпределят министерствата и никой не гледа на другия в паничката, никой не взе участие във взимането на решенията му, а единствено ги поддържа, когато се постанова. Случвало се е, не е да не се е случвало. Такава беше концепцията на Тройната коалиция, а по-късно и на обединението с присъединяване на Реформаторския блок. При последната - Четворната коалиция - не знам по какъв начин е било. Но да речем, че ще се управляват между тях, което ще се отрази благотворно върху разпространяването на корупцията.
Лошото на коалиция сред ГЕРБ и Промяната е това, че тя ще докара най-безпринципното ръководство под небето. След като в продължение на години аргументирано доказваха кой какъв нарушител е, какви далавери е правил и какви милиони отмъкнал, кой каква злина е за жанр и татковина и по какъв начин би трябвало да бъде изчегъртан издълбоко, та власт да не помирише до второ пришествие, след прояви на ненавист и насмешки, на компромати и карикатури, ще се гушнат и ще седнат един до друг на софрата. Да не приказваме, че няма да остане и диря от идеология, от разлика в мирогледите, мисленето и културата. Модерният секуларен (безбожен) свят победоносно ще нахлуе и към този момент ще е все едно посредством кого ще упражнява властта си. И ще се отвори пътят пред всевъзможни причудливи други възможности. И нищо чудно един ден тези други възможности да дойдат на власт по напълно законен метод както в Италия през 1922 и в Германия през 1933.
Да, евентуално ще забележим разновидността " безпринципна коалиция ", който, в случай че не друго, най-малко ще постави завършек на нерегламентираната власт на Румен Радев за разтуха на спонсорите и настойниците на бъдещите ръководещи. Изглежда разграничителните линии към този момент са се трансформирали. Приоритетите са други. Сега по значимост разделителите сред партиите отстъпват, с цел да излезе напред разделителят сред партийния парламентаризъм и президентския централизъм. Така в действителност ще можем да броим ГЕРБ и Промяната от една и съща страна на барикадата и съюзът сред тях ще добие разумни измерения. Нищо, аз най-малко ще пребивавам с утехата, че този съюз не тежи на моята гражданска съвест, не е получил гражданската ми глоба. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Сблъскаха се две електорални маси. Не бива да мислим, че всички от едната страна са простаци, които крадат асфалт и крият кюлчета в шкафчета, тъпаци, които не заслужават елита си (макар че елитът в лицето на някои свои професори мисли така), нито че всички от другата стана лъжат за дипломите си и се ловят за задниците по хладни стълбища. Сблъскаха се почти идентични маси от преобладаващо естествени хора, което значи, че в нашата политическа реалност работят две сили с съвсем изравнени благоприятни условия. Е, едната може да си разреши да похарчи за медии няколко пъти повече от другата, само че това се компенсира от други неща.
Каква победа? Има ли значение кой е преди всичко с разлика процент-два отвън спортното задоволство да си спечелил с едни гърди?
Всъщност има. Има, тъй като при всеки следващ опит да се сформира държавно управление, първият ще е положителният, а вторият - неприятният. Първият градивно ще предложи кабинет, а вторият деструктивно ще му откаже. И тогава първият ще може да упрекна втория, че поради него неустойчивостта продължава, и да съобщи, че и той от своя стана няма по какъв начин да поддържа негов кабинет, когато нещата опрат до там. И по този начин.
И тъй като е по този начин, стартирам да си мисля, че този път ще се опитат да създадат съдружно ръководство сред двете първи сили, без значение по какъв начин са финиширали - коя първа и коя втора. Хубаво ли е това или е неприятно?
Хубаво е, тъй като има късмет да постави завършек на служебните държавни управления. Улисани в това да се любуваме на нападките сред ГЕРБ и Промяната, не чуваме сериозна дума за държавните управления, които тихомълком си мишкуват и моделират живота ни подобен, като от какъвто се оплакваме. А на служебните държавни управления би трябвало да се постави край, тъй като са нелегитимни и безотговорни. Нелегитимни, тъй като никой не е дал своя вот за тях, никой не е дал своя вот за парламент, който от своя страна да ги легитимира. Това че президентът, който ги назначава, е подобен след избори, не трансформира казуса с легитимността на тези държавни управления, тъй като държавните управления организират политики, които по принцип са непознати на президентската институция и когато сме избирали президент, в никакъв случай не сме имали поради тъкмо тези политики.
Безотговорни са, тъй като могат да носят наказателна, само че не и политическа отговорност. А в една парламентарна народна власт политиките се организират от държавното управление. Ако служебният кабинет се провали, няма партия, която да понесе последствията от това и да заплати даже със съществуването си.
На всичкото от горната страна в нашия случай служебните кабинети показват властовата визия на една единствена прекомерно проблематична персона. Демек, в случай че желаеме тази персона да се махне или най-малко да се обуздае въздействието й, този път би трябвало да създадем държавно управление непременно.
Хубаво е също по този начин и тъй като съдружните сътрудници, изключително в случай че са съперници, ще се дебнат един другиго и няма да смеят да правят огромни безобразия. Освен в случай че не одобряват така наречен " отвесен принцип ". При него съдружните сътрудници си разпределят министерствата и никой не гледа на другия в паничката, никой не взе участие във взимането на решенията му, а единствено ги поддържа, когато се постанова. Случвало се е, не е да не се е случвало. Такава беше концепцията на Тройната коалиция, а по-късно и на обединението с присъединяване на Реформаторския блок. При последната - Четворната коалиция - не знам по какъв начин е било. Но да речем, че ще се управляват между тях, което ще се отрази благотворно върху разпространяването на корупцията.
Лошото на коалиция сред ГЕРБ и Промяната е това, че тя ще докара най-безпринципното ръководство под небето. След като в продължение на години аргументирано доказваха кой какъв нарушител е, какви далавери е правил и какви милиони отмъкнал, кой каква злина е за жанр и татковина и по какъв начин би трябвало да бъде изчегъртан издълбоко, та власт да не помирише до второ пришествие, след прояви на ненавист и насмешки, на компромати и карикатури, ще се гушнат и ще седнат един до друг на софрата. Да не приказваме, че няма да остане и диря от идеология, от разлика в мирогледите, мисленето и културата. Модерният секуларен (безбожен) свят победоносно ще нахлуе и към този момент ще е все едно посредством кого ще упражнява властта си. И ще се отвори пътят пред всевъзможни причудливи други възможности. И нищо чудно един ден тези други възможности да дойдат на власт по напълно законен метод както в Италия през 1922 и в Германия през 1933.
Да, евентуално ще забележим разновидността " безпринципна коалиция ", който, в случай че не друго, най-малко ще постави завършек на нерегламентираната власт на Румен Радев за разтуха на спонсорите и настойниците на бъдещите ръководещи. Изглежда разграничителните линии към този момент са се трансформирали. Приоритетите са други. Сега по значимост разделителите сред партиите отстъпват, с цел да излезе напред разделителят сред партийния парламентаризъм и президентския централизъм. Така в действителност ще можем да броим ГЕРБ и Промяната от една и съща страна на барикадата и съюзът сред тях ще добие разумни измерения. Нищо, аз най-малко ще пребивавам с утехата, че този съюз не тежи на моята гражданска съвест, не е получил гражданската ми глоба. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ