След ниския резултат от PISA: Нови изпитни формати за учениците от догодина
Ден откакто стана ясно, че българските възпитаници означават по-слаб триумф на тестванията на влиятелното изследване PISA, просветителният министър разгласи, че от идната образователна година децата ще се изпитват по нов метод.
„ Трябва да променим нашите изпитни формати и ще го създадем за първи път следващата година. Това ще бъде част от смяната във фокуса на системата - не към трупането на енциклопедични познания, а към развиването на умения. Целта на измененията са в по-голяма степен да се подтиква интереса за учене на децата “, това заяви в ефира на Нова телевизия просветителният министър Красимир Вълчев.
Равносметката се прави и във връзка последните резултати от интернационалното изследване PISA. В проучването за България са били обхванати 6900 възпитаници от 7 и 9 клас от общо 197 учебни заведения. Те обаче демонстрират спад в резултатите си и в трите изследвани области – четене, математика и естествени науки. Като по естествени науки разликата надолу е забележителна. Седмокласниците ни пък са по-добри по български, в сравнение с по математика, сочат данните.
Като причина за ниския резултат, министър Вълчев посочи, че изследваните възпитаници са от випуск, който учи по старите стратегии.
„ Учителите препускат по материала. Ще понижим дълбочината на тематиките. Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, само че по-малко от това ”, добави просветителният министър.
„ Не би трябвало да драматизираме негативната разлика, по-скоро казусът е, че нямаме усъвършенстване в дълготраен интервал. Няма и по какъв начин да има усъвършенстване, тъй като това към момента е остарялата система, старите стратегии ”, изясни още Красимир Вълчев. И добави, че От 2000 година насам няма утежняване в резултатите на учениците, а по-скоро постоянни резултати. Дори имало години и с по-ниски резултати, само че това са естествени статистически съмнения.
„ Една задача по PISA е обикновена като математически логаритми, само че изисква транслиране на житейска обстановка в математическа задача. Това мери PISA ”, с тези думи просветителният министър изясни какво тъкмо мери влиятелното изследване.
„ По другите проучвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна просветеност. Имаме проблеми сред 4 и 9 клас, в интервала, в който децата имат минимум предпочитание за учене, само че това е проблем на системата. При PISA всички страни установяват проблем с отзивчивите умения, децата четат от екрани, най-вече къси текстове. Имаме още по-голям проблем с обосноваване на учениците за четене ”, разяснява още Вълчев.
По мотив абсурда с романа „ Под игото ”, зародил поради промяната на над 6 000 архаични думи с аналози от актуалния българския език, Вълчев разяснява по този начин: „ Под игото “ съдържа хубави думи, които е добре децата да научат. Децата би трябвало да заучават нови думи. Убеден съм, че има по-добри разновидности да ги накараме да четат българска литература от този интервал “.
„ Трябва да променим нашите изпитни формати и ще го създадем за първи път следващата година. Това ще бъде част от смяната във фокуса на системата - не към трупането на енциклопедични познания, а към развиването на умения. Целта на измененията са в по-голяма степен да се подтиква интереса за учене на децата “, това заяви в ефира на Нова телевизия просветителният министър Красимир Вълчев.
Равносметката се прави и във връзка последните резултати от интернационалното изследване PISA. В проучването за България са били обхванати 6900 възпитаници от 7 и 9 клас от общо 197 учебни заведения. Те обаче демонстрират спад в резултатите си и в трите изследвани области – четене, математика и естествени науки. Като по естествени науки разликата надолу е забележителна. Седмокласниците ни пък са по-добри по български, в сравнение с по математика, сочат данните.
Като причина за ниския резултат, министър Вълчев посочи, че изследваните възпитаници са от випуск, който учи по старите стратегии.
„ Учителите препускат по материала. Ще понижим дълбочината на тематиките. Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, само че по-малко от това ”, добави просветителният министър.
„ Не би трябвало да драматизираме негативната разлика, по-скоро казусът е, че нямаме усъвършенстване в дълготраен интервал. Няма и по какъв начин да има усъвършенстване, тъй като това към момента е остарялата система, старите стратегии ”, изясни още Красимир Вълчев. И добави, че От 2000 година насам няма утежняване в резултатите на учениците, а по-скоро постоянни резултати. Дори имало години и с по-ниски резултати, само че това са естествени статистически съмнения.
„ Една задача по PISA е обикновена като математически логаритми, само че изисква транслиране на житейска обстановка в математическа задача. Това мери PISA ”, с тези думи просветителният министър изясни какво тъкмо мери влиятелното изследване.
„ По другите проучвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна просветеност. Имаме проблеми сред 4 и 9 клас, в интервала, в който децата имат минимум предпочитание за учене, само че това е проблем на системата. При PISA всички страни установяват проблем с отзивчивите умения, децата четат от екрани, най-вече къси текстове. Имаме още по-голям проблем с обосноваване на учениците за четене ”, разяснява още Вълчев.
По мотив абсурда с романа „ Под игото ”, зародил поради промяната на над 6 000 архаични думи с аналози от актуалния българския език, Вълчев разяснява по този начин: „ Под игото “ съдържа хубави думи, които е добре децата да научат. Децата би трябвало да заучават нови думи. Убеден съм, че има по-добри разновидности да ги накараме да четат българска литература от този интервал “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ