Ето кое е най-голямото чудо в живота на Стефка Костадинова
Ден след имения си ден, атлетка номер 1 на столетието и единствената българка, удостоена със състезателен " Оскар " - по Народоосвободителна въстаническа армия гостува огромната Стефка Костадинова.
Сред трофеите в Музея на спорта на стадион " Васил Левски " шампионката показа, че последните години чества именния си ден на Седемте рилски езера. " Ходя със фамилията и приятелите си там, те карат ски, аз си върша разходки. Пием страховит чай от дюли. Винаги давам отговор на поздравленията веднага, откликвам на уважението им ", споделя тя. И добавя, че е дарила емблематичните си шпайкове точно на спортния музей.
Наскоро Стефка Костадинова и Христо Марков бяха оповестени за спортисти на столетието у нас. " Много съм горда от представянето на българските спортисти на олимпийските игри в Париж. Те са най-успешните от много време у нас - осем златни медала, включително този на Ружди Ружди. В продължение на 37 години България държеше международния връх в скока на височина за дами, а това си е половин живот. Имам учредения да се гордея, уповавам се частичка горделивост да има във всеки български дом. Успехите ми са заслуга на фамилията ми, треньорите ми, конкуренцията у нас... колкото и да си надарен, не може да направиш такива неща самичък.
Според нея по върховете на спорта постоянно има стихии и урагани. " Трябва да не спираш да се доказваш. За да станеш нещо огромно, би трябвало да има някакви ограничения. Най-тежко ми беше да се върна откакто свалихме гипса, имах 7 см недоразвитост на отскачащия крайник. Отидох на стадиона и си представях по какъв начин ще скоча на 210 см. Опитвах да скоча куцайки. Радвах се на всеки скок, дребните моменти са най-важни. Психиката е доста значима, загубата доста учи. Когато отидеш на почетната стълбичка, залата е на крайници, знамето се вее, химнът свири... Целият ми логичен живот е минал в спорта, по тази причина разбирам спортистите с взор ", спомня си с неспокойствие шампионката, която стартира 20-ата си година отпред на БОК.
Относно усъвършенствания си световен връх тя съобщи: " 210 см е феноменално скачане. Има символика, че реализирах своя върхов резултат в Рим, той беше усъвършенстван точно там, а и кариерата ми завърши в италианската столица. Пожелавам на Ярослава Магучих да скочи и повече, тя е единствено на 22 години. Доволна съм, че показахме, че скокът на височина се развива ", означи Костадинова.
За нея най-голямото знамение е детето ѝ, както и международната купа в Гьотеборг през 1995 година, която печели само 6 месеца откакто е родила.
Сред трофеите в Музея на спорта на стадион " Васил Левски " шампионката показа, че последните години чества именния си ден на Седемте рилски езера. " Ходя със фамилията и приятелите си там, те карат ски, аз си върша разходки. Пием страховит чай от дюли. Винаги давам отговор на поздравленията веднага, откликвам на уважението им ", споделя тя. И добавя, че е дарила емблематичните си шпайкове точно на спортния музей.
Наскоро Стефка Костадинова и Христо Марков бяха оповестени за спортисти на столетието у нас. " Много съм горда от представянето на българските спортисти на олимпийските игри в Париж. Те са най-успешните от много време у нас - осем златни медала, включително този на Ружди Ружди. В продължение на 37 години България държеше международния връх в скока на височина за дами, а това си е половин живот. Имам учредения да се гордея, уповавам се частичка горделивост да има във всеки български дом. Успехите ми са заслуга на фамилията ми, треньорите ми, конкуренцията у нас... колкото и да си надарен, не може да направиш такива неща самичък.
Според нея по върховете на спорта постоянно има стихии и урагани. " Трябва да не спираш да се доказваш. За да станеш нещо огромно, би трябвало да има някакви ограничения. Най-тежко ми беше да се върна откакто свалихме гипса, имах 7 см недоразвитост на отскачащия крайник. Отидох на стадиона и си представях по какъв начин ще скоча на 210 см. Опитвах да скоча куцайки. Радвах се на всеки скок, дребните моменти са най-важни. Психиката е доста значима, загубата доста учи. Когато отидеш на почетната стълбичка, залата е на крайници, знамето се вее, химнът свири... Целият ми логичен живот е минал в спорта, по тази причина разбирам спортистите с взор ", спомня си с неспокойствие шампионката, която стартира 20-ата си година отпред на БОК.
Относно усъвършенствания си световен връх тя съобщи: " 210 см е феноменално скачане. Има символика, че реализирах своя върхов резултат в Рим, той беше усъвършенстван точно там, а и кариерата ми завърши в италианската столица. Пожелавам на Ярослава Магучих да скочи и повече, тя е единствено на 22 години. Доволна съм, че показахме, че скокът на височина се развива ", означи Костадинова.
За нея най-голямото знамение е детето ѝ, както и международната купа в Гьотеборг през 1995 година, която печели само 6 месеца откакто е родила.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ