НАТО не е поискало изпращане на допълнителни войски в България
Ден преди изключителната Среща на външните министри на НАТО, на която ще разискват рецесията с Украйна, президентът Румен Радев съобщи, че Алиансът нито е желал, нито България е поемала ангажимент за спомагателни сили на НАТО на наша територия.
Военният министър Стефан Янев изясни, че в случай че такова решение бъде взето, то ще бъде оповестено пред българската общност.
Президентът и висш главнокомонадващ на Въоръжените сили Румен Радев и министърът на защитата Стефан Янев обясниха ясно, че София не е поемала ангажимент за укрепване на Алианса по югоизточния фланг посредством изпращането на спомагателни сили на НАТО у нас.
Уверението на двамата идва часове, откакто нощес в изявление за " Блумбърг " министър председателят Кирил Петков съобщи, че занапред предстоят полемики.
Министърът на защитата съобщи, че няма разминаване с премиера Кирил Петков в оценката би трябвало или не би трябвало укрепване на военното наличие на Алианса у нас и на фона на идните серия диалози в Брюксел, Виена и Женева сред Русия, Съединени американски щати и НАТО в опит за намиране на излаз от украинската рецесия.
Няма искане, нито решение за спомагателни войски на НАТО у нас, увери президентът и висш главнокоманадващ Румен Радев.
" Никой не е желал нищо от България, тъй че всевъзможни спекулации на тази тематика са непотребни. Към момента няма потребност от нищо, все още нямаме развиване, няма ескалация на тази рецесия, дано да отчитаме моментното положение, има си метод, има си метод, съгласно моментното положение, по какъв начин да се създаде национално решение ", сподели Румен Радев.
Уверенията на президента идват след изявление на Кирил Петков, че предстоят полемики по въпроса.
" В момента не сме обсъждали с никой от сътрудниците ни от НАТО, нито вътрешно в държавното управление нищо съответно за спомагателни военни елементи или нещо друго. Ще има полемики, само че бих желал да видя плановете по Механизма за свързване на Европа и военната подвижност на НАТО наред с осите от Гърция до Румъния през цялата Източна Европа. Мисля, че това би било основен съставен елемент от градивното участие в НАТО. ", споделя министър председателят Кирил Петков пред Bloomberg.tv.
Военният министър Стефан Янев, който преди дни написа в обществените мрежи, че няма причини за разполагане на спомагателни съюзни сили у нас, отхвърли да има разминаване сред него и премиера Кирил Петков по тематиката.
" Няма разминаване, това, което съм споделил аз, го сподели и министър председателят с разнообразни думи, несъмнено. България е член на НАТО, България е НАТО, НАТО е България. Решенията, които взима НАТО, са решения, в които България взе участие равноправно. Внушаването, че някой ни споделя какво да вършим и ние би трябвало да изпълняваме нечии решения, е погрешно ", сподели Янев.
Ако се вземе решение за спомагателни войски на НАТО у нас, то ще бъде обявено на българите, изясни Янев, а президентът Радев изрази убеждението си, че рецесията в Украйна би трябвало да откри позволение по дипломатически път.
" Трябва да е изрично ясно, че следваща ескалация на напрежението ще дестабилизара освен нашия район, само че и цяла Европа. И решаването на рецесията в Украйна няма да стане с приложимост или със закани за приложимост на мощ ", сподели Румен Радев.
Именно за намирането на решение по кротичък път е и утрешната среща на външните министри на НАТО по тематиката преди дипломатическия маратон от три срещи сред Русия, Съединени американски щати и европейските сътрудници във Виена, Брюксел и Женева.
" Аз чакам, и това е ясната позиция, изразена от президента Байдън, тази рецесия да се позволи с повече разговор и с дипломатически средства4, сподели Румен Радев.
От парламентарната естрада " Възраждане " показаха, изтъквам, противоречие с желанията на Върховния командващ силите на НАТО в Европа ген. Тод Уолтърс за разполагане на спомагателни военни сили на Алианса у нас.
На 18 декември " Шпигел " разгласи, че Уолтърс е изискал укрепване на Югоизточния фланг с повече сили в Румъния и България в границите на тъй наречените Засилено предно наличие на НАТО.
То стартира през 2016 година с разполагането на четири батальонни бойни групи в Литва, Латвия, Естония и Полша в отговор на анексирането на Крим от Русия през 2014 г.
Военният министър Стефан Янев изясни, че в случай че такова решение бъде взето, то ще бъде оповестено пред българската общност.
Президентът и висш главнокомонадващ на Въоръжените сили Румен Радев и министърът на защитата Стефан Янев обясниха ясно, че София не е поемала ангажимент за укрепване на Алианса по югоизточния фланг посредством изпращането на спомагателни сили на НАТО у нас.
Уверението на двамата идва часове, откакто нощес в изявление за " Блумбърг " министър председателят Кирил Петков съобщи, че занапред предстоят полемики.
Министърът на защитата съобщи, че няма разминаване с премиера Кирил Петков в оценката би трябвало или не би трябвало укрепване на военното наличие на Алианса у нас и на фона на идните серия диалози в Брюксел, Виена и Женева сред Русия, Съединени американски щати и НАТО в опит за намиране на излаз от украинската рецесия.
Няма искане, нито решение за спомагателни войски на НАТО у нас, увери президентът и висш главнокоманадващ Румен Радев.
" Никой не е желал нищо от България, тъй че всевъзможни спекулации на тази тематика са непотребни. Към момента няма потребност от нищо, все още нямаме развиване, няма ескалация на тази рецесия, дано да отчитаме моментното положение, има си метод, има си метод, съгласно моментното положение, по какъв начин да се създаде национално решение ", сподели Румен Радев.
Уверенията на президента идват след изявление на Кирил Петков, че предстоят полемики по въпроса.
" В момента не сме обсъждали с никой от сътрудниците ни от НАТО, нито вътрешно в държавното управление нищо съответно за спомагателни военни елементи или нещо друго. Ще има полемики, само че бих желал да видя плановете по Механизма за свързване на Европа и военната подвижност на НАТО наред с осите от Гърция до Румъния през цялата Източна Европа. Мисля, че това би било основен съставен елемент от градивното участие в НАТО. ", споделя министър председателят Кирил Петков пред Bloomberg.tv.
Военният министър Стефан Янев, който преди дни написа в обществените мрежи, че няма причини за разполагане на спомагателни съюзни сили у нас, отхвърли да има разминаване сред него и премиера Кирил Петков по тематиката.
" Няма разминаване, това, което съм споделил аз, го сподели и министър председателят с разнообразни думи, несъмнено. България е член на НАТО, България е НАТО, НАТО е България. Решенията, които взима НАТО, са решения, в които България взе участие равноправно. Внушаването, че някой ни споделя какво да вършим и ние би трябвало да изпълняваме нечии решения, е погрешно ", сподели Янев.
Ако се вземе решение за спомагателни войски на НАТО у нас, то ще бъде обявено на българите, изясни Янев, а президентът Радев изрази убеждението си, че рецесията в Украйна би трябвало да откри позволение по дипломатически път.
" Трябва да е изрично ясно, че следваща ескалация на напрежението ще дестабилизара освен нашия район, само че и цяла Европа. И решаването на рецесията в Украйна няма да стане с приложимост или със закани за приложимост на мощ ", сподели Румен Радев.
Именно за намирането на решение по кротичък път е и утрешната среща на външните министри на НАТО по тематиката преди дипломатическия маратон от три срещи сред Русия, Съединени американски щати и европейските сътрудници във Виена, Брюксел и Женева.
" Аз чакам, и това е ясната позиция, изразена от президента Байдън, тази рецесия да се позволи с повече разговор и с дипломатически средства4, сподели Румен Радев.
От парламентарната естрада " Възраждане " показаха, изтъквам, противоречие с желанията на Върховния командващ силите на НАТО в Европа ген. Тод Уолтърс за разполагане на спомагателни военни сили на Алианса у нас.
На 18 декември " Шпигел " разгласи, че Уолтърс е изискал укрепване на Югоизточния фланг с повече сили в Румъния и България в границите на тъй наречените Засилено предно наличие на НАТО.
То стартира през 2016 година с разполагането на четири батальонни бойни групи в Литва, Латвия, Естония и Полша в отговор на анексирането на Крим от Русия през 2014 г.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ