Ръководство за употреба на политическа реклама
Ден пети от Великия пост. Когато наближи дадена предизборна акция, а в последно време това се случва прекомерно постоянно, ми става някак информационно, стартирам да мисля в информационни измерения. Чувствам се експерт. В реалност аз в действителност съм експерт, тъй като от 1990 и до през днешния ден се занимавам с рекламни и информационни акции, за които не приказвам постоянно, тъй като ме е позор. Рекламата и пиара са нечестиви занимания на границата сред лъжата и истината, еквилибристика с гледни точки. Манипулация. Но кое ли пък не е операция! Нима литературата не е? Писателят те кара да припознаеш героя като позитивен посредством разнообразни професионални хватки и след това, каквото и да направи този воин, все е положително. Например партизаните в литературата на социалистическия натурализъм. Командирът с алена звезда на челото разстрелва с маузера си селския кмет и свещеника, а публиката приветства този подвиг в името на свободата и щастливото бъдеще на поколенията.
Нима поезията не е операция? Нима не оставаме мънчико влюбени в „ детето “ на Яворов от „ Две хубави очи “, даже без да сме го виждали, даже без някой да си е направил труда да ни опише по какъв начин наподобява? Нима не оставаме уверени, че е хубаво „ пепел да ядеш, само че да не се молиш “ както постъпва Самотния човек на Борис Христов, в прелестната ария на Тодор Колев?
За театъра и киното въобще да не приказваме! Има пиеси, които са като оживели плакати. Във филмите към този момент най-грубиянски, без никакво усърдие за финес и иносказателност, се стартират джендър хрумвания, възгледи за законната въоръженост на поданството и натрапчиви екологични лозунги. Дори и музиката е операция, доколкото желае да те докара в прочувствено положение, в което другояче не би изпаднал. Вижте военните маршове! „ Велик е нашит боец! “ напряко те кара да скочиш и да „ прецапаш Тимока бездънен “.
Утешавам се само с мисълта, че в никакъв случай не съм си разрешавал нечестна операция, т.е. такава, която може да накара някого да работи срещу личния си интерес. Нито пък неистина. Но, виж – полуистини… Полуистините са душата на пиара и рекламата. Погледнете рекламите за заеми. Това, че банката или съответната институция ще ти даде пари, е самата истина. Това, че с тези пари ще успееш да решиш някой собствен проблем – също. Това, че след това за един обезсърчаващо дълъг интервал ще станеш крепостник на тази институция и в продължение на десетилетия ще ѝ даваш половината от това, което изкараш, с цел да не насъска по теб съдия-изпълнителите, също е истина, обаче тя не се споделя и това прави цялата реклама полуистина.
Но, както споделих, в никакъв случай не съм си разрешавал да манипулирам хората да вървят срещу личния си интерес, а е заслужено да отбележим, че и като цяло комерсиална реклама е такава – в множеството случаи е почтена и доброжелателна, колкото и да е дразнеща от време на време в някои свои форми. В политическата реклама/пропаганда/агитация обаче напълно не е по този начин. Там нормално подтикват индивида да работи срещу ползите си, а в ползите на някого другиго, които са антагонистични на неговите. Всъщност политическата реклама не желае да повреди интереса на електората, само че да отбрани интереса на рекламодателя. А когато тези ползи не съответстват и даже са противоположни, тогава увредата е налице. Как другояче да разбираем обстоятелството, че десетки и стотици хиляди електорални единици гласоподават за политически субекти, които ги ограбват, вършат ги по-бедни и по-несигурни, с некадърността си, зависимостите си и неналичието на ангажимент хвърлят страната в невиждани инфлации и компрометират интернационалния ѝ авторитет; десетки хиляди гласоподават за субекти, които ги лишават от обикновено правораздаване и съответни обществени и здравни грижи?
На какво разчита пропагандата?
При задоволително отдалечена обстановка (земетресение някъде по света, вулкан, цунами, атентат и пр.), за която освен това нямат задоволително способена и доброжелателна информация, 45% от хората не демонстрират никакъв интерес – далеч е, какво ме визира, имам си по-важни неща, за които да се безпокоя!; 45% реагират със заучени от малкия екран клишета – потресен съм, сензитивната ми душа се гърчи в съчувствие и отвращение!; и единствено 10% се пробват да осмислят протичащото се. И това важи както за интернационалните, по този начин и за вътрешни събития.
Сега остава да дефинираме „ задоволително отдалечена обстановка “ и може би ще ни се изправят косите. Почти всяка информация, която доближава до нас посредством медиите, даже информация за събития, които са се случили на прилежащата улица, може да се окаже „ задоволително отдалечена обстановка “, просто тъй като информацията, която получаваме е опосредствана, предходна е през няколко ръце, филтрирана и е натъкмена предвид на някакви съответни потребности, които обаче не се споделят с публиката почтено и честно. Спомнете си по какъв начин получавахме информацията за ковида: на моменти операцията беше толкоз очеизваждаща, че хората престанаха да имат вяра даже и на истината, която беше извънредно в техен интерес. Къде е през днешния ден ковидът? Ами, тук си е. Само че инженерите на публичното мнение са обърнали взор към този момент към други неща, аргументите за суматоха и нервност са други. В този ред на мисли не забелязвате ли по какъв начин лекичко стартира да се прокрадва претекстът за извънземните? Не се смейте! Утре можем да осъмнем в някоя нова Орсънуелсовска обстановка.
За жал, постоянно политическият живот, партиите и изборите, които би трябвало живо да ни интересуват поради съдбоносните си последствия и да ги следим с жив интерес, се оказват „ задоволително отдалечена обстановка “. Едни споделят: „ Майната им, не се интересувам от политика, да вършат каквото щат! “, други безусловно изгарят в пристрастията си, в славословенето на своите и обругаването на непознатите с авансово отиграни и потвърдили виталността си в общественото пространство опорки. Малцина са тези, които съзнателно одобряват информацията, филтрират я, съпоставят я и сериозно я обработват. Малцина си дават труда да дефинират личния си интерес (по-конкретен от „ по-добре добре, в сравнение с зле “) и да изчислят вероятността един или различен претендент за властта да им го отбрани. Познавам хора, които през 2020 стачкуваха с вдигнати юмруци и викаха: „ Мутри вън! “, а в това време по места бръмчаха на спекулация с гербаджийските кметове. И не го правеха от неприятно сърце – имаха вяра си, не се замисляха.
В предизборна акция публиката образува мнението си под въздействието на три въздействия:
• Това което приказват партиите за себе си;
• Това което приказват за тях съперниците им;
• Това, което си приказват хората между тях отвън медийния подтекст.
Третото е може би най-влиятелно, само че в последна сметка зависи от първите две. Рядко човек споделя с приятелите си мнение, което не е образувано от медиите. И още по-рядко хората образуват мнение посредством повече от една медия, изключително пък посредством такива, които показват разнообразни гледни точки. Рядко четец на „ Дневник “ се въздейства от „ Гласове “ и назад.
Казвам всичко това като човек, работил, нагледно казано, от другата страна на телевизионния екран, създавал е настройки към съвсем всичко – от политически партии и държавни институции, през лекарства и бутилирана вода, през цигари и спортни клубове, та чак до европейски планове. Казвам го, с цел да оказа помощ на всеки, който би показал интерес, да се ориентира в медийните обстановки, в които ще го слагат, и постоянно да прави разликата сред това, което чува, и това, което се чака от него да чуе. Защото операцията е това – да ви накарат да стигнете до избрани заключения, като си въобразявате, че сте стигнали до тях сами. Как мислите: съгласно вас Картаген би трябвало ли да бъде опустошен?
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Нима поезията не е операция? Нима не оставаме мънчико влюбени в „ детето “ на Яворов от „ Две хубави очи “, даже без да сме го виждали, даже без някой да си е направил труда да ни опише по какъв начин наподобява? Нима не оставаме уверени, че е хубаво „ пепел да ядеш, само че да не се молиш “ както постъпва Самотния човек на Борис Христов, в прелестната ария на Тодор Колев?
За театъра и киното въобще да не приказваме! Има пиеси, които са като оживели плакати. Във филмите към този момент най-грубиянски, без никакво усърдие за финес и иносказателност, се стартират джендър хрумвания, възгледи за законната въоръженост на поданството и натрапчиви екологични лозунги. Дори и музиката е операция, доколкото желае да те докара в прочувствено положение, в което другояче не би изпаднал. Вижте военните маршове! „ Велик е нашит боец! “ напряко те кара да скочиш и да „ прецапаш Тимока бездънен “.
Утешавам се само с мисълта, че в никакъв случай не съм си разрешавал нечестна операция, т.е. такава, която може да накара някого да работи срещу личния си интерес. Нито пък неистина. Но, виж – полуистини… Полуистините са душата на пиара и рекламата. Погледнете рекламите за заеми. Това, че банката или съответната институция ще ти даде пари, е самата истина. Това, че с тези пари ще успееш да решиш някой собствен проблем – също. Това, че след това за един обезсърчаващо дълъг интервал ще станеш крепостник на тази институция и в продължение на десетилетия ще ѝ даваш половината от това, което изкараш, с цел да не насъска по теб съдия-изпълнителите, също е истина, обаче тя не се споделя и това прави цялата реклама полуистина.
Но, както споделих, в никакъв случай не съм си разрешавал да манипулирам хората да вървят срещу личния си интерес, а е заслужено да отбележим, че и като цяло комерсиална реклама е такава – в множеството случаи е почтена и доброжелателна, колкото и да е дразнеща от време на време в някои свои форми. В политическата реклама/пропаганда/агитация обаче напълно не е по този начин. Там нормално подтикват индивида да работи срещу ползите си, а в ползите на някого другиго, които са антагонистични на неговите. Всъщност политическата реклама не желае да повреди интереса на електората, само че да отбрани интереса на рекламодателя. А когато тези ползи не съответстват и даже са противоположни, тогава увредата е налице. Как другояче да разбираем обстоятелството, че десетки и стотици хиляди електорални единици гласоподават за политически субекти, които ги ограбват, вършат ги по-бедни и по-несигурни, с некадърността си, зависимостите си и неналичието на ангажимент хвърлят страната в невиждани инфлации и компрометират интернационалния ѝ авторитет; десетки хиляди гласоподават за субекти, които ги лишават от обикновено правораздаване и съответни обществени и здравни грижи?
На какво разчита пропагандата?
При задоволително отдалечена обстановка (земетресение някъде по света, вулкан, цунами, атентат и пр.), за която освен това нямат задоволително способена и доброжелателна информация, 45% от хората не демонстрират никакъв интерес – далеч е, какво ме визира, имам си по-важни неща, за които да се безпокоя!; 45% реагират със заучени от малкия екран клишета – потресен съм, сензитивната ми душа се гърчи в съчувствие и отвращение!; и единствено 10% се пробват да осмислят протичащото се. И това важи както за интернационалните, по този начин и за вътрешни събития.
Сега остава да дефинираме „ задоволително отдалечена обстановка “ и може би ще ни се изправят косите. Почти всяка информация, която доближава до нас посредством медиите, даже информация за събития, които са се случили на прилежащата улица, може да се окаже „ задоволително отдалечена обстановка “, просто тъй като информацията, която получаваме е опосредствана, предходна е през няколко ръце, филтрирана и е натъкмена предвид на някакви съответни потребности, които обаче не се споделят с публиката почтено и честно. Спомнете си по какъв начин получавахме информацията за ковида: на моменти операцията беше толкоз очеизваждаща, че хората престанаха да имат вяра даже и на истината, която беше извънредно в техен интерес. Къде е през днешния ден ковидът? Ами, тук си е. Само че инженерите на публичното мнение са обърнали взор към този момент към други неща, аргументите за суматоха и нервност са други. В този ред на мисли не забелязвате ли по какъв начин лекичко стартира да се прокрадва претекстът за извънземните? Не се смейте! Утре можем да осъмнем в някоя нова Орсънуелсовска обстановка.
За жал, постоянно политическият живот, партиите и изборите, които би трябвало живо да ни интересуват поради съдбоносните си последствия и да ги следим с жив интерес, се оказват „ задоволително отдалечена обстановка “. Едни споделят: „ Майната им, не се интересувам от политика, да вършат каквото щат! “, други безусловно изгарят в пристрастията си, в славословенето на своите и обругаването на непознатите с авансово отиграни и потвърдили виталността си в общественото пространство опорки. Малцина са тези, които съзнателно одобряват информацията, филтрират я, съпоставят я и сериозно я обработват. Малцина си дават труда да дефинират личния си интерес (по-конкретен от „ по-добре добре, в сравнение с зле “) и да изчислят вероятността един или различен претендент за властта да им го отбрани. Познавам хора, които през 2020 стачкуваха с вдигнати юмруци и викаха: „ Мутри вън! “, а в това време по места бръмчаха на спекулация с гербаджийските кметове. И не го правеха от неприятно сърце – имаха вяра си, не се замисляха.
В предизборна акция публиката образува мнението си под въздействието на три въздействия:
• Това което приказват партиите за себе си;
• Това което приказват за тях съперниците им;
• Това, което си приказват хората между тях отвън медийния подтекст.
Третото е може би най-влиятелно, само че в последна сметка зависи от първите две. Рядко човек споделя с приятелите си мнение, което не е образувано от медиите. И още по-рядко хората образуват мнение посредством повече от една медия, изключително пък посредством такива, които показват разнообразни гледни точки. Рядко четец на „ Дневник “ се въздейства от „ Гласове “ и назад.
Казвам всичко това като човек, работил, нагледно казано, от другата страна на телевизионния екран, създавал е настройки към съвсем всичко – от политически партии и държавни институции, през лекарства и бутилирана вода, през цигари и спортни клубове, та чак до европейски планове. Казвам го, с цел да оказа помощ на всеки, който би показал интерес, да се ориентира в медийните обстановки, в които ще го слагат, и постоянно да прави разликата сред това, което чува, и това, което се чака от него да чуе. Защото операцията е това – да ви накарат да стигнете до избрани заключения, като си въобразявате, че сте стигнали до тях сами. Как мислите: съгласно вас Картаген би трябвало ли да бъде опустошен?
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ