Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - III
Ден пети – Памуккале – величественият и несравним естествен феномен с лечителна мощ.
Памуккале е ситуиран в непосредствена непосредственост до гр. Денизли. В превод от турски, името му значи „ цитадела, връх от памук ”. Такъв е той в действителност, като че ли заледен водопад, неповторимо създание на Майката - Природа. Винаги съм вярвала, че човешкият талант може единствено да мечтае и да възхвалява това, което тя основава с лекост и финес. Местността, в която се намира, е мощно земетръсна и наситена с минерални извори, с високо наличие на „ една трета детайли от Менделеевата таблица ”.
Това е довело до образуването на калцирани варовикови тераси, които от време на време се пълнят с топла вода по натурален път. Подобни на причудливите форми на този феномен, могат да се срещнат единствено на още едно място в целия свят. Това с право му отрежда място в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Тук, на върха на хълма, се намира и античният град Йераполис. Мястото е било едно от обичаните на Клеопатра. Днес в комплекса има тематичен басейн, носещ името „ Изворът на Клеопатра ”.
Амфитеатърът в Йераполис, един от най- непокътнатите в Турция
След изобилното ядене, изкачваме стръмния рид, с рейс, Слава Богу, а на входа ни посрещат два достолепни варовикови камъка. Някакси ми замязяха на непокорни великани - пазители на местността, които в безстрашие да се съпротивят, са били омагьосани и осъдени да бдят и посрещат любопитните туристи, които в действителност прииждат от всички краища на света.
Колкото и да приказваме, Памуккале не може да бъде разказан с думи, той би трябвало да се види, да се преживее. Да си потопите босите крайници до глезени и да се почувствате като малко дете в мечтана приказка, някъде из страната на чудесата. Вижте част от естествения феномен, към който се стичат милиони туристи:
Макар да не ни се отделя взор от тези божествен форми, времето ни притиска и би трябвало да продължим нататък из комплекса. Има закрит музей, цялостен със саркофази и антични остатъци, както и един доста, доста непокътнат и хубав амфитеатър.
В края на този трогателен ден, имаме опция да си създадем вечерна разходка и да се насладим на нощен Кушадасъ. Светлините на курорта гладко се сливат с лунната пътека над морето и акостиралите край брега кораби. Каква магнетична комбинация!
Ден шести - Параклисът на Богородица, Ефес и Измир
В края на нашето едноседмично премеждие сме. Някак с дълбока носталгия стартирам тези редове. Очакват ни: последният дом на Дева Мария, величественият Ефес, храмът на Артемида и актуалният Измир.
Още наближавайки мястото, където Дева Мария е завършила земния си път, под въздействието на увлекателния роман на нашата екскурзоводка, в мен се надигат смесени усеща. Усещането при идването пред дребното параклисче, издигнато на мястото, където е бил последният заслон на Светата Майка, е преливащо от тялото и душата. Иде ти по едно и също време да се преклониш, да заплачеш, да се помолиш, да помълчиш. И внезапно, измежду запалените свещи за здраве и упокой, ти става някак умерено и смирено.
Отзад се вижда основата на параклиса на Богородица.
Преди да дойдете тук, още от миналата вечер си пригответе бутилчици, които да напълните със светена вода, течаща от чешмите в местността. Не че локалните търговци няма да ви предложат доста ефектни стъклени шишенца със светата течност, само че друго си е вие да си я напълните персонално. Напишете си и на една салфетка или на малко листче най-съкровените стремежи. А като пристигнете на това толкоз енергийно и въздействащо място, я скътайте някъде всред хилядите други „ молби ” на „ Стената на желанията ”, и вярвайте, че ще се осъществен. Казват, че тук в действителност стават чудеса!
Отправяме се към Ефес – най-запазеният град от Древността в Турция. От всички други старинни места, които видяхме, това в действителност е най-мащабно и съхранено. Преди епохи той се е намирал на самия бряг на морето, само че с течение на времето водата е отстъпила обратно. Археологическите разкопки стартират през 19 век и не престават до ден сегашен. Разкрити са доста колони, цели комплекси от античните постройки, скъпи мозайки, първообраз на първата тоалетна, храмът на император Адриан, библиотеката на Целз и доста забавни забележителности.
Част от Ефеска мозайка
Последната ни дестинация от предишното е храмът на Артемида Ефеска – едно от седемте чудеса на Античността. Артемида е богиня на плодородието, поради което е изобразявана с доста гърди. Храмът е построяван и разрушаван толкоз пъти. За него споделят, че надхвърлял величието на всички останали чудесна на Древността. Днес на мястото, където се е намирал, стои една-единствена колона, да припомня за съществуването му.
Със смесени усеща, напущаме това място и се насочваме, като че ли през пространствено-времеви кулоар към нашето съвремие. По пътя минаваме около табела с надпис „ Маниса ”, мястото, където доста от султанските синове получавали своето обучение. Поради този факт носи прозвището „ Град на престолонаследниците ”. Дестинацията ни е Измир ( Смирна) - третият по величина град в Турция, с население колкото половин България. В централната му част е ситуирана 25-метрова Часовникова кула. Тя е и една от емблемите и знаците му.
Тук животът кипи с цялостна мощ – забързани мъже и дами, колоритни интернационални туристи. Витрини, отрупани с облекла, бижута, храни и питиета, всевъзможни сувенири и подправки, по този начин мощно напомнящи за Ориента и локалните обичай и просвета. Както и познатите вериги заведения за бързо хранене, които идват да напомнят за Европа и Америка и за края на нашата екскурзия.
Казват, че Бог основал света за шест дни, а на седмия седнал да си почине и наслаждения на творението си. Така и ние за шест дни успяхме да се докоснем до Егейска Турция и съкровищата й. Античното християнско завещание, което Турция по този начин зорко пази и уважава, през вековете е било създавано, сривано до основи и още веднъж се е възраждало от пепелта, по-величествено от преди. Нашата, другояче по този начин съвременна цивилизация, през днешния ден може единствено да се радва, че има сетива и средства, с които да се любува на тези гениални творения.
Ако и вие желаете да поласкаете очите и душата си, да обогатите листата „ Места, които би трябвало да видя ”, горещо ви предлагам да тръгнете по следите на Античното християнско завещание в Егейска Турция. Те са добре отъпкани и постоянно топли...Продължава:
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - IПродължава: Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - II
Памуккале е ситуиран в непосредствена непосредственост до гр. Денизли. В превод от турски, името му значи „ цитадела, връх от памук ”. Такъв е той в действителност, като че ли заледен водопад, неповторимо създание на Майката - Природа. Винаги съм вярвала, че човешкият талант може единствено да мечтае и да възхвалява това, което тя основава с лекост и финес. Местността, в която се намира, е мощно земетръсна и наситена с минерални извори, с високо наличие на „ една трета детайли от Менделеевата таблица ”.
Това е довело до образуването на калцирани варовикови тераси, които от време на време се пълнят с топла вода по натурален път. Подобни на причудливите форми на този феномен, могат да се срещнат единствено на още едно място в целия свят. Това с право му отрежда място в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Тук, на върха на хълма, се намира и античният град Йераполис. Мястото е било едно от обичаните на Клеопатра. Днес в комплекса има тематичен басейн, носещ името „ Изворът на Клеопатра ”.
Амфитеатърът в Йераполис, един от най- непокътнатите в Турция
След изобилното ядене, изкачваме стръмния рид, с рейс, Слава Богу, а на входа ни посрещат два достолепни варовикови камъка. Някакси ми замязяха на непокорни великани - пазители на местността, които в безстрашие да се съпротивят, са били омагьосани и осъдени да бдят и посрещат любопитните туристи, които в действителност прииждат от всички краища на света.
Колкото и да приказваме, Памуккале не може да бъде разказан с думи, той би трябвало да се види, да се преживее. Да си потопите босите крайници до глезени и да се почувствате като малко дете в мечтана приказка, някъде из страната на чудесата. Вижте част от естествения феномен, към който се стичат милиони туристи:
Макар да не ни се отделя взор от тези божествен форми, времето ни притиска и би трябвало да продължим нататък из комплекса. Има закрит музей, цялостен със саркофази и антични остатъци, както и един доста, доста непокътнат и хубав амфитеатър.
В края на този трогателен ден, имаме опция да си създадем вечерна разходка и да се насладим на нощен Кушадасъ. Светлините на курорта гладко се сливат с лунната пътека над морето и акостиралите край брега кораби. Каква магнетична комбинация!
Ден шести - Параклисът на Богородица, Ефес и Измир
В края на нашето едноседмично премеждие сме. Някак с дълбока носталгия стартирам тези редове. Очакват ни: последният дом на Дева Мария, величественият Ефес, храмът на Артемида и актуалният Измир.
Още наближавайки мястото, където Дева Мария е завършила земния си път, под въздействието на увлекателния роман на нашата екскурзоводка, в мен се надигат смесени усеща. Усещането при идването пред дребното параклисче, издигнато на мястото, където е бил последният заслон на Светата Майка, е преливащо от тялото и душата. Иде ти по едно и също време да се преклониш, да заплачеш, да се помолиш, да помълчиш. И внезапно, измежду запалените свещи за здраве и упокой, ти става някак умерено и смирено.
Отзад се вижда основата на параклиса на Богородица.
Преди да дойдете тук, още от миналата вечер си пригответе бутилчици, които да напълните със светена вода, течаща от чешмите в местността. Не че локалните търговци няма да ви предложат доста ефектни стъклени шишенца със светата течност, само че друго си е вие да си я напълните персонално. Напишете си и на една салфетка или на малко листче най-съкровените стремежи. А като пристигнете на това толкоз енергийно и въздействащо място, я скътайте някъде всред хилядите други „ молби ” на „ Стената на желанията ”, и вярвайте, че ще се осъществен. Казват, че тук в действителност стават чудеса!
Отправяме се към Ефес – най-запазеният град от Древността в Турция. От всички други старинни места, които видяхме, това в действителност е най-мащабно и съхранено. Преди епохи той се е намирал на самия бряг на морето, само че с течение на времето водата е отстъпила обратно. Археологическите разкопки стартират през 19 век и не престават до ден сегашен. Разкрити са доста колони, цели комплекси от античните постройки, скъпи мозайки, първообраз на първата тоалетна, храмът на император Адриан, библиотеката на Целз и доста забавни забележителности.
Част от Ефеска мозайка
Последната ни дестинация от предишното е храмът на Артемида Ефеска – едно от седемте чудеса на Античността. Артемида е богиня на плодородието, поради което е изобразявана с доста гърди. Храмът е построяван и разрушаван толкоз пъти. За него споделят, че надхвърлял величието на всички останали чудесна на Древността. Днес на мястото, където се е намирал, стои една-единствена колона, да припомня за съществуването му.
Със смесени усеща, напущаме това място и се насочваме, като че ли през пространствено-времеви кулоар към нашето съвремие. По пътя минаваме около табела с надпис „ Маниса ”, мястото, където доста от султанските синове получавали своето обучение. Поради този факт носи прозвището „ Град на престолонаследниците ”. Дестинацията ни е Измир ( Смирна) - третият по величина град в Турция, с население колкото половин България. В централната му част е ситуирана 25-метрова Часовникова кула. Тя е и една от емблемите и знаците му.
Тук животът кипи с цялостна мощ – забързани мъже и дами, колоритни интернационални туристи. Витрини, отрупани с облекла, бижута, храни и питиета, всевъзможни сувенири и подправки, по този начин мощно напомнящи за Ориента и локалните обичай и просвета. Както и познатите вериги заведения за бързо хранене, които идват да напомнят за Европа и Америка и за края на нашата екскурзия.
Казват, че Бог основал света за шест дни, а на седмия седнал да си почине и наслаждения на творението си. Така и ние за шест дни успяхме да се докоснем до Егейска Турция и съкровищата й. Античното християнско завещание, което Турция по този начин зорко пази и уважава, през вековете е било създавано, сривано до основи и още веднъж се е възраждало от пепелта, по-величествено от преди. Нашата, другояче по този начин съвременна цивилизация, през днешния ден може единствено да се радва, че има сетива и средства, с които да се любува на тези гениални творения.
Ако и вие желаете да поласкаете очите и душата си, да обогатите листата „ Места, които би трябвало да видя ”, горещо ви предлагам да тръгнете по следите на Античното християнско завещание в Егейска Турция. Те са добре отъпкани и постоянно топли...Продължава:
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - IПродължава: Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ