Плажният дневник на Валери Симеонов*
Ден първи
На Слънчев бряг е добре. Тази вечер ходя на Какао Бийч. Смятам тъкмо в 2 часа през нощта да отида до диджея и да му кажа просто да понижи звука, в случай че не желае да си има неприятности с вицепремиера на България. Взел съм си и нож, с който непосредствено да дупча колоните.
Ден втори
Струва ми се, че морето шуми прекомерно. Точно когато вълните стигнат до брега, издават един настойчив звук. Този звук се повтаря през няколко секунди и ме нервира искрено. Не мога да схвана по какъв начин на никой не му прави усещане. А аз съм тръгнал да му оказвам помощ на тоя народ. Лежат по кърпите като умрели. Отивам към морето да ревизира тая работа.
Ден трети
Махнах си звука на телефона и го оставих на осцилация. Така е по-добре. Звънели са ми Волен, Ангелкова и Борисов. Тъпанари. Не могат да схванат, че съм на отмора. Вратата на хотела издава леко скърцане. Вдигнах скандал на рецепцията. Аз не мога всякога, когато влизам и излизам да се дразня.
Ден четвърти
Отново съм на плажа. Случи се нещо непоносимо. Мъж и жена бяха влезнали във вътрешността. Гледах дребните им фигури във водата и внезапно...Спасителят наду свирката! Остър, режещ, озлобен тон се заби като копие в ухото ми. Тоя естествен ли е ве? Че в случай че всеки почне да свири, когато има заплаха някой да се удави, тука няма да може да се почива изобщо бе!
Ден пети
В едно заведение рекоха да ми се подмажат и да ми пуснат патриотични песни. Когато чух " Кога зашумят шумите " незабавно си излязох - тръпки ме побиха и ми стана неприятно. Аз да не съм Краси да се кефя на сходни тъпотии. Той и той не се кефи, но се прави. Най-добре се уреди Джамбазки, че стана евродепутат. Кой знае какъв брой е безшумно в Брюксел? Пуска по два тъпи статуса на седмица против бежанците и през останалото време си любува на тишината.
Ден шести
Едно детенце падна на плажа, разпищя се, майка му го преби, то се разпищя още повече, татко му й подвигна скандал, тогава се разпищя тя, а дребният продължи да пищи. Тоя народ естествен ли е бе? Купих си тапи за уши, върху които сложих памуци, върху които сложих бинтове, върху които сложих каска. Но и това не ми оказва помощ.
Ден седми
Напоследък премислям върху биографията на Ван Гог. Особено ме притегля оня загадъчен миг с отрязването на ухото...Дали да не го направя? Може би това е решението, това е решението...! Носете ми абсент! Сбогом, свят на тоновете, звуците, шумовете, крясъците, децибелите! Отшумя като приказка каквото ни свързваше, отшумя като...
Автор: Райко Байчев
* Приликите с действителния вицепремиер са плод на въображението ви, което е прегряло от внезапната амплитуда в смяната на времето тия дни и изобщо отивайте на море.
На Слънчев бряг е добре. Тази вечер ходя на Какао Бийч. Смятам тъкмо в 2 часа през нощта да отида до диджея и да му кажа просто да понижи звука, в случай че не желае да си има неприятности с вицепремиера на България. Взел съм си и нож, с който непосредствено да дупча колоните.
Ден втори
Струва ми се, че морето шуми прекомерно. Точно когато вълните стигнат до брега, издават един настойчив звук. Този звук се повтаря през няколко секунди и ме нервира искрено. Не мога да схвана по какъв начин на никой не му прави усещане. А аз съм тръгнал да му оказвам помощ на тоя народ. Лежат по кърпите като умрели. Отивам към морето да ревизира тая работа.
Ден трети
Махнах си звука на телефона и го оставих на осцилация. Така е по-добре. Звънели са ми Волен, Ангелкова и Борисов. Тъпанари. Не могат да схванат, че съм на отмора. Вратата на хотела издава леко скърцане. Вдигнах скандал на рецепцията. Аз не мога всякога, когато влизам и излизам да се дразня.
Ден четвърти
Отново съм на плажа. Случи се нещо непоносимо. Мъж и жена бяха влезнали във вътрешността. Гледах дребните им фигури във водата и внезапно...Спасителят наду свирката! Остър, режещ, озлобен тон се заби като копие в ухото ми. Тоя естествен ли е ве? Че в случай че всеки почне да свири, когато има заплаха някой да се удави, тука няма да може да се почива изобщо бе!
Ден пети
В едно заведение рекоха да ми се подмажат и да ми пуснат патриотични песни. Когато чух " Кога зашумят шумите " незабавно си излязох - тръпки ме побиха и ми стана неприятно. Аз да не съм Краси да се кефя на сходни тъпотии. Той и той не се кефи, но се прави. Най-добре се уреди Джамбазки, че стана евродепутат. Кой знае какъв брой е безшумно в Брюксел? Пуска по два тъпи статуса на седмица против бежанците и през останалото време си любува на тишината.
Ден шести
Едно детенце падна на плажа, разпищя се, майка му го преби, то се разпищя още повече, татко му й подвигна скандал, тогава се разпищя тя, а дребният продължи да пищи. Тоя народ естествен ли е бе? Купих си тапи за уши, върху които сложих памуци, върху които сложих бинтове, върху които сложих каска. Но и това не ми оказва помощ.
Ден седми
Напоследък премислям върху биографията на Ван Гог. Особено ме притегля оня загадъчен миг с отрязването на ухото...Дали да не го направя? Може би това е решението, това е решението...! Носете ми абсент! Сбогом, свят на тоновете, звуците, шумовете, крясъците, децибелите! Отшумя като приказка каквото ни свързваше, отшумя като...
Автор: Райко Байчев
* Приликите с действителния вицепремиер са плод на въображението ви, което е прегряло от внезапната амплитуда в смяната на времето тия дни и изобщо отивайте на море.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ