Грозна коалиция или безкрайни служебни правителства
Ден четиресет и трети от Великия пост и първи от Страстната седмица. Когато интелектуалците излязоха на Витошка да поддържат причудливата концепция на Сашо Кьосев за гражданския национализъм (с която той наподобява доста се гордее в нàучно-теоретичен план), фейсбук учените викаха: " Осанна! ". Когато съвсем същите интелектуалци написаха зов с гледище да се сформира държавно управление и да се приключи тази полуда с безкрайните служебни кабинети и предварителни избори - зов напълно в духа на гражданския национализъм, - тогава учените викаха: " Разпни! ". Всъщност не знам дали самите те назовават себе си " интелектуалци ". Сякаш не. Този етикет им е лепнат със размах от превъзбудените публицисти, които със същия размах лепят етикета " изкуствен интелект " на към момента несръчните и леко глуповати чат ботове. А превъзбудените публицисти не са изключително известни с терминологичната си хигиена. Що е то " интелектуалец "? Според тях това е задоволително прочут човек (без да е наложително да се знае с какво тъкмо е известен), чието мнение по някакви загадъчни аргументи е изключително заразително за необятните електорални маси. Напоследък постоянно не е нужно и да е прочут. Достатъчно е някой прочут да каже, че е прочут и да го тури в листата с интелектуалците. Но през днешния ден не става дума за това.
Въпросът е: да се образува ли най-накрая държавно управление, даже и с цената на грозни взаимни отстъпки? Бързам още първоначално да заявя мнението си: да, да се образува ! Дори и на някого да му се повръща от мисълта. Това е гласът на здравия разсъдък (имам книга с такова заглавие). Друг е въпросът, че по никакъв начин няма да е елементарно да се случи. По две аргументи.
Първо, в случай че се случи, това мъчително ще компрометира всеобщата концепция за народна власт, ще урони облика на демокрацията, по този начин самоотвержено създаван от медиите. Демокрацията е съревнование сред най-малко две трендове, най-малко два мирогледа, най-малко две политики. Който харесва едната, гласоподава за нея, който харесва другата - гласоподава за другата. Която мощ събере повече гласове - получава премията в съревнованието. Това е демокрацията. Плурализъм. Избор. Гражданска воля.
А в този момент какво желаят интелектуалците да се случи? Представете си, че сме в Средновековието и двама рицари се дуелират за сърцето на една дама. Единият рицар побеждава другия, само че в последна сметка и двамата взимат дамата. Нещо такова оферират интелектуалците. Всеки вижда, че тази обстановка съдържа известно логическо и морално напрежение. И надали ще се откри рицар, който да се съгласи, макар настояванията на публиката. Защото в случай че е по този начин, то какво значение има кой е победил и за какво въобще са се млатили, мачкали доспехите и щърбили мечовете! Е, евентуално спечелилият ще се възползва от jus primae noctis, само че в дълготраен проект това е без значение.
Второ. Освен от обезсмислянето на съревнованието и избора, обстановката са усложнява в допълнение и от спецификата на съответните рицари. ГЕРБ и " Промяната " толкоз неща са издумали един за другиго, толкоз компромати са си извадили, че в случай че не се създадат на ударени и че са не запомнили какво са говорили (не че не се е случвало), няма извинителен метод да се съберат в обща коалиция. " Промяната " има едно само обръщение, политическата ѝ стратегия е с една единствена точка - да ликвидира политически ГЕРБ и то не тъкмо ГЕРБ, а персонално Бойко Борисов. За задачата не стопираха да приказват какви нарушители са гербаджиите, дори арестуваха дейно Борисов. Посочиха закононарушенията на ГЕРБ като основна, в случай че не и единствена причина за всички български беди. Как, откакто си издумал всичко това, ще станеш министър в държавно управление на Борисов! Макар че една Меглена Кунева, да вземем за пример, чиято линия до неуспеха ѝ на изборите през 2013 беше да се подиграва на Бойко Борисов, че е прочел единствено една книга, и неуморно да разправя наляво и надясно онази история с младия хлебар от не помня към този момент кое градче, дето гербаджиите му взели бизнеса, тази Меглена Кунева освен не се посвени да влезе в следващия кабинет на Борисов, ами дори му стана и вицепремиер. Така че всичко е допустимо.
Истинският проблем е в трагичното разминаване сред нашия роман за действителността и самата реалност. Мислим си, че живеем в някаква народна власт, каквато освен че в никакъв случай не е съществувала, ами дори е и невероятно да съществува. В нашия роман жителите са свободни, потребителите са горди, а редовият гласоподавател е " суверен ". Няма такова нещо. Действителността е напълно друга и също има правила, от които не отстъпва, само че те са прекомерно разнообразни и е непристойно да се посочват обществено. В същинската реалност към днешна дата няма нищо по-естествено, нищо по-разумно от една коалиция сред ГЕРБ и ППДБ, само че в описа, с който се залъгваме, тя е неприемлива поради заложените подправени легенди. Всъщност огромна задача не е политическа, а информационна. Голямата задача е по какъв начин да се откри метод да се опише на хората това, което заинтригуваните страни към този момент горещо желаят да се случи. Нещо повече: желаят го също по този начин и техните вътрешни и интернационалните ментори и вложители. Но, умерено: роман ще има и то напълно скоро. Мотивът ще се върти към богатството на родината, поради което ще пожертваме тяснопартийните си ползи, и, несъмнено, към цивилизационния избор на България - нейната евроатлантическа ориентировка, от която няма нищо по-важно пред лицето на надигащата се от изток заплаха. И, да - рационалните хора ще се създадат, че се съгласяват и имат вяра, тъй като просто няма различен метод.
Ами в случай че все пак огромната безпринципна коалиция не се случи заради ината на някоя от страните? Тогава към този момент нещата ще отидат в региона на патологията и би трябвало да бъдат обяснявани от различен тип експерти. Но и по този начин да стане, отново няма да свърши светът. Просто ще вървим към нови и нови избори. На всеки идващ един от претендентите ще става все по-силен, различен ще губи от ден на ден позиции, ще изгряват нови звезди и в последна сметка ще се стигне до обстановка, в която някоя партия или коалиция ще завоюва задоволително гласове, с цел да сформира ръководство.
Грозното единствено е, че сме принудени да разиграваме целия този цирк по време на Страстната седмица, когато мозъкът ни би трябвало да е на напълно друго място. Колкото повече се стяга политическата обстановка, толкоз повече спасители изгряват на хоризонта. Ето, интелектуалците - и те спасители. Спрете се! Спрете се за няколко дни. Няма спасители. Има Спасител. Един Спасител. Да спрем за малко, единствено за малко да мислим за пенсии, околна среда, бюджет, еврозона, Шенген, Украйна и тям сходни. Да не търсим следващата гениална парламентарна формула, а да потърсим Царството Божие и Божията истина и тогава всичко останало ще ни се придаде от единствено себе си (вж. Мат. 6:33).
Въпросът е: да се образува ли най-накрая държавно управление, даже и с цената на грозни взаимни отстъпки? Бързам още първоначално да заявя мнението си: да, да се образува ! Дори и на някого да му се повръща от мисълта. Това е гласът на здравия разсъдък (имам книга с такова заглавие). Друг е въпросът, че по никакъв начин няма да е елементарно да се случи. По две аргументи.
Първо, в случай че се случи, това мъчително ще компрометира всеобщата концепция за народна власт, ще урони облика на демокрацията, по този начин самоотвержено създаван от медиите. Демокрацията е съревнование сред най-малко две трендове, най-малко два мирогледа, най-малко две политики. Който харесва едната, гласоподава за нея, който харесва другата - гласоподава за другата. Която мощ събере повече гласове - получава премията в съревнованието. Това е демокрацията. Плурализъм. Избор. Гражданска воля.
А в този момент какво желаят интелектуалците да се случи? Представете си, че сме в Средновековието и двама рицари се дуелират за сърцето на една дама. Единият рицар побеждава другия, само че в последна сметка и двамата взимат дамата. Нещо такова оферират интелектуалците. Всеки вижда, че тази обстановка съдържа известно логическо и морално напрежение. И надали ще се откри рицар, който да се съгласи, макар настояванията на публиката. Защото в случай че е по този начин, то какво значение има кой е победил и за какво въобще са се млатили, мачкали доспехите и щърбили мечовете! Е, евентуално спечелилият ще се възползва от jus primae noctis, само че в дълготраен проект това е без значение.
Второ. Освен от обезсмислянето на съревнованието и избора, обстановката са усложнява в допълнение и от спецификата на съответните рицари. ГЕРБ и " Промяната " толкоз неща са издумали един за другиго, толкоз компромати са си извадили, че в случай че не се създадат на ударени и че са не запомнили какво са говорили (не че не се е случвало), няма извинителен метод да се съберат в обща коалиция. " Промяната " има едно само обръщение, политическата ѝ стратегия е с една единствена точка - да ликвидира политически ГЕРБ и то не тъкмо ГЕРБ, а персонално Бойко Борисов. За задачата не стопираха да приказват какви нарушители са гербаджиите, дори арестуваха дейно Борисов. Посочиха закононарушенията на ГЕРБ като основна, в случай че не и единствена причина за всички български беди. Как, откакто си издумал всичко това, ще станеш министър в държавно управление на Борисов! Макар че една Меглена Кунева, да вземем за пример, чиято линия до неуспеха ѝ на изборите през 2013 беше да се подиграва на Бойко Борисов, че е прочел единствено една книга, и неуморно да разправя наляво и надясно онази история с младия хлебар от не помня към този момент кое градче, дето гербаджиите му взели бизнеса, тази Меглена Кунева освен не се посвени да влезе в следващия кабинет на Борисов, ами дори му стана и вицепремиер. Така че всичко е допустимо.
Истинският проблем е в трагичното разминаване сред нашия роман за действителността и самата реалност. Мислим си, че живеем в някаква народна власт, каквато освен че в никакъв случай не е съществувала, ами дори е и невероятно да съществува. В нашия роман жителите са свободни, потребителите са горди, а редовият гласоподавател е " суверен ". Няма такова нещо. Действителността е напълно друга и също има правила, от които не отстъпва, само че те са прекомерно разнообразни и е непристойно да се посочват обществено. В същинската реалност към днешна дата няма нищо по-естествено, нищо по-разумно от една коалиция сред ГЕРБ и ППДБ, само че в описа, с който се залъгваме, тя е неприемлива поради заложените подправени легенди. Всъщност огромна задача не е политическа, а информационна. Голямата задача е по какъв начин да се откри метод да се опише на хората това, което заинтригуваните страни към този момент горещо желаят да се случи. Нещо повече: желаят го също по този начин и техните вътрешни и интернационалните ментори и вложители. Но, умерено: роман ще има и то напълно скоро. Мотивът ще се върти към богатството на родината, поради което ще пожертваме тяснопартийните си ползи, и, несъмнено, към цивилизационния избор на България - нейната евроатлантическа ориентировка, от която няма нищо по-важно пред лицето на надигащата се от изток заплаха. И, да - рационалните хора ще се създадат, че се съгласяват и имат вяра, тъй като просто няма различен метод.
Ами в случай че все пак огромната безпринципна коалиция не се случи заради ината на някоя от страните? Тогава към този момент нещата ще отидат в региона на патологията и би трябвало да бъдат обяснявани от различен тип експерти. Но и по този начин да стане, отново няма да свърши светът. Просто ще вървим към нови и нови избори. На всеки идващ един от претендентите ще става все по-силен, различен ще губи от ден на ден позиции, ще изгряват нови звезди и в последна сметка ще се стигне до обстановка, в която някоя партия или коалиция ще завоюва задоволително гласове, с цел да сформира ръководство.
Грозното единствено е, че сме принудени да разиграваме целия този цирк по време на Страстната седмица, когато мозъкът ни би трябвало да е на напълно друго място. Колкото повече се стяга политическата обстановка, толкоз повече спасители изгряват на хоризонта. Ето, интелектуалците - и те спасители. Спрете се! Спрете се за няколко дни. Няма спасители. Има Спасител. Един Спасител. Да спрем за малко, единствено за малко да мислим за пенсии, околна среда, бюджет, еврозона, Шенген, Украйна и тям сходни. Да не търсим следващата гениална парламентарна формула, а да потърсим Царството Божие и Божията истина и тогава всичко останало ще ни се придаде от единствено себе си (вж. Мат. 6:33).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ