Дневникът на един човек под карантина
Ден 1: Отидох до супера и се запасих с най-необходимите артикули при зараза: олио, 92 пакета брашно, 105 пакета леща, 264 рула тоалетна хартия, 42 четки за тоалетна, две дивизии тоалетни патета. Вече съм подготвен да посрещна апокалипсиса и да не излизам от у дома дълго време.
Ден 1 + 45 минути: Върнах се до магазина за ракия и шоколад.
Ден 2 – 8 сутринта: Ще употребявам времето в изолираност, с цел да чета книги, да виждам филми, да науча британски, да се занимавам с йога и да рисувам.
Ден 2 – 21 вечерта: Тия производители на леща са огромни дебили. Може ли в единият пакет да има 312 зрънца, а в другия – 308???
Ден 3: Малко съм обезпокоен, че тоалетната хартия почва да свършва. За 3 дни изпуках 22 рула, но медиите са отговорни, че по през целия ден ни плашат с тоя ковид. В левия горен ъгъл видях паяк.
Ден 4: Шефът ми звънна гневен да ме пита за какво цяла седмица не съм приключил никаква работа, нали съм „ хоум офис “. Тоя е доста тъп. Аз на работа не работя, тоя желае у нас да работя. Все отново му дадох обещание, че на следващия ден ще се включа в утринната оперативка по скайп.
Ден 5: Оперативката мина добре. Колегите се зарадваха, че най-накрая съм се присъединил и аз, само че ме помолиха идващия път да си сложа някакъв панталон върху боксерките.
Ден 6: Най-смисленият и потребен ден, откогато се самоизолирах у дома. Написах статус, че не позволявам фейсбук да ми употребява фотосите, информацията, известията или изявленията. Хак да му е на Зукърбърг! Кой е балъкът в този момент, а?
Ден 7: В 21 часа видях, че всички съседи излязоха на балконите си и взеха да ръкопляскат. Тия напълно изплискаха легена. И аз излязох на терасата – хем да подишам малко чист въздух, хем и да си хвърля боклука. Няма да разреша на вируса да промени метода ми на живот.
Ден 8: Тъкмо се чудех дали е време да си сменя чорапите, които нося от началото на карантината (все отново не съм излизал на открито с тях), когато на вратата се позвъни. Отворих и доста се изплаших – на прага стоеше някакво създание без вежди, с чорлава коса и мустаци. Оказа се Мичето от втория етаж, която ми изиска руло тоалетна хартия назаем. С тия затворени салони за хубост едвам я познах. Дадох й едно руло, въпреки че са ми останали единствено 112. Дано ми стигнат.
Ден 9: Изгледах всички колажи с военачалник Мутафчийски и ми е крепко скучно. Реших да си поръчам пица за у дома и да се измайтапя с доставчика. Развих едно руло тоалетна хартия, обгърнах се с нея като мумия и като ми позвъни на вратата, изскочих с зверски крясъци. Здравата се уплаши завалията, дори не изчака бакшиша. Останаха ми единствено 94 рула тоалетна хартия. Дано ми стигнат.
Ден 10: Десети ден на обществена изолация… Играя на „ Познай кино лентата “ с паяка от банята. Много е слаб горкият…
