Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка
Ден 1. Изпратих я! (Бих желал да сложа емотикон на това място, само че не знам къде да го диря на клавиатурата – в никакъв случай до момента не съм изпитвал такива мощни наслади.)
Здравей, независимост! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е цялостен с ястие, цветята някак си и самичък ще полея. Добре, нямам време да повеждам всякакви дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „ Кацането беше обикновено, времето е супер, хотелът е луксозен ”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, несъмнено, не е курорт, само че ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им споделих, че не мога, би трябвало да отвеждам кучето. Те споделят: дано жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на отмора. Въобще, пристигнаха да пием у нас. Напихме се юначен и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми би трябвало доста, ще купя кашкавалче, саламче, всякакви бирички…
Ден 4. Вечерта взех решение да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това единствено за петима! Нямам визия какво са слагали в тях, само че по какъв начин вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, само че след това си спомних, че не мога да я включа. Днес би трябвало да си легна по-рано, че на следващия ден на работа ме чака сложен ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, в сравнение с си мислех. Ненадейно се обадиха съседите изпод и споделиха, че ги наводнявам. Тичам у дома и виждам: водата шурти от съдомиялната.
Водопроводчикът сподели, че несъмнено въпреки всичко съм я присъединил, само че съм преместил таймера, тя се е присъединила, когато ме е нямало у дома, а аз или не съм затворил малката врата, или някакъв маркуч се е измъкнал.
Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а дружно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила единствено шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май би трябвало да изпера останалите, само че ме е боязън да включа пералнята.
Разбира се, казусът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че краткотрайно ергенувам, стартира да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере?
Наистина, съседката отдясно, остарялата магьосница, също се криви някак необичайно, все в коридора наднича: „ Вие все сте самичък, та самичък. Вчера посетители ли имахте? Кога идва брачната половинка? ”. Контролира ме.
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и споделя: може ли да се отбия при тебе тази вечер? Питам го: отново ли с компания? А той: не, никаква компания.
Аз: какво ще вършим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим добродушно на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше комфортно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не сътрудник. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, само че матракът (ортопедичен, супер безценен!) все едно мирише.
Сега към този момент и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев даже не е животно, а цялостен глупак. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило.
И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва през днешния ден, но че звук щеше да вдигне. Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта умерено. Купих биричка, седнах пред тв приемника. Открих, че отдалеченото е изчезнало някъде. Първия половин час вървях до тв приемника – превключвах стратегиите на ръка.
След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „ Жертва на любовта ”. Или „ Бездна от пристрастеност ” не помня тъкмо. 4 серии подред. Добре, на следващия ден ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало отдалеченото в къщичката си и там го е направило на дребни късчета. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, единствено го пусках на балкона. Проклето животно!
Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре идва жена ми. Трябва да разтребя най-малко малко. Купих DVD („ Безумните оргии на плътта ” – част 4-11), след това ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха доста, когато схванаха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я у дома. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с семейството.
Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял чорба? Цялата тенджера си стои. А аз от кое място да знам какво има в тази тенджера? От бирата изобщо не я виждах.
След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „ Оргии на плътта ”, незабавно се развесели: мъчително ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, остарялата магьосница: о, какъв брой е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкоз мъчително, толкоз мъчно…
