До Барселона и обратно…
Ден 1 – 20 август
Когато пътуваш нанякъде за повече време, се постанова от време на време да приготвяш багаж. Не е изключително прелестно да мислиш какво да сложиш, по какъв начин да го събереш единствено в един куфар и по какъв начин да го направиш допустимо най-леко за носене. Но при концепцията за отмора или странствуване незабелязано багажът е подготвен, даже без да се задълбочаваш толкоз в детайлите. Слагаш най-необходимите движимости, без които не можеш, и тичаш с билетите към резервирания превоз.
Така направих и аз. Точно последния ден преди отпуската бях на работа и ми оставаха единствено няколко часа, през които да слага всичко в куфара. Поради доста задължения не беше ми останало време да го направя по-рано. Единствено беше отворен в средата на стаята и чакаше да го изпълня. Тъй като мои другари и родственици знаеха за заминаването, телефоните ми звъняха непрекъснато и не можех да се съсредоточвам над задачата. До последния миг се чудех какво още би трябвало да сложа, с цел да не не помни нещо.
И ето хванах рейса Варна – София от автогарата. Добре че пребивавам покрай нея, че съумях да стигна в точния момент. Дядо ми и баба ми ми помогнаха с количка да пренеса тежкия куфар. Хубаво е, когато има кой да те изпрати. В 23 ч. рейсът потегли и ме стовари 5 ч. сутринта в София. Леля ми беше проучила кои рейсове водят до летището и смених два, до момента в който стигна до Терминал 2. Бях купила билети за австрийските авиолинии с прикачване през Виена за мен и за сестра ми поради ниската цена. Сестра ми отпътува по-рано, защото разполагаше с по-дълга отпуска.
Времето беше хубаво, полетите приятни. Беше отлично, че ме сложиха и в двата самолета на местата до прозореца и направих луксозни фотоси от високо. Приятно беше след къса сънливост да видя пухкави бели облачета покрай себе си. Все едно бях заобиколена от захарен памук.
На летището майка ми и нейна другарка ме посрещнаха. Да загатна, че майка ми и татко ми от години живеят в едно градче – предградие на Барселона – Сан Фелио де Лобрегат, което в превод значи Свети Фелио до реката. Оказа се, че вършат някакви поправки в метрото и по пътя, та сменихме 4 превоза, до момента в който стигнем вкъщи.
Видяхме се, починахме си, защото татко ми беше на работа и сестра ми беше отишла да му оказва помощ. Мама беше сготвила Имам баялдъ – турско ядене с нарязани доста зеленчуци вътре, като основните са патладжан и моркови.
Ден 2
В неделя облякохме банските и ходихме в Гавà на плаж. Гавà също се води предградие на Барселона. Плажът беше прелестен с необятна пясъчна линия. Насъбрах камъчета за спомен от Средиземно море.
Вечерта се разходихме край брега в Касъл де Фейс. Невероятно успокояващо ми работи морето. Все отново съм морско чадо. Имаше прелестни палми, хубава алея и тук-таме дребни заведения. Касъл де Фейс е курортно селце, само че не е застроено като нашите курорти.
Ден 3
Станахме в 4.30 сутринта. Доста тежко преживяване. Но си заслужаваше. Пропътувахме над 300 км. до Валенсия – различен средиземноморски град в Испания. Бяхме там в 10.30 сутринта – към 5 часа път с кола. Крайната ни цел беше аквариумът на Валенсия – L`Oceanografic в превод. Уникалното в него е, че има 10 атракциона или 10 зали, в които се преглежда. Билетът, който се закупува трае за целия ден, защото обиколката на аквариума лишава 4 часа и човек може умерено да излезе да се нахрани и още веднъж да се върне със закупения билет. Залите са разграничени на разнообразни водни среди – Червено море, тропическа зала, Антарктика, Антарктида, Средиземно море, мокър климат, сдържан климат, океан, делфинариум. Очарована бях да видя скатове онлайн и редица забавни риби, които съм виждала единствено малкия екран и научно-популярните излъчвания. За първи път видях електрически медузи. Голям интерес имаше към акулите и те в действителност бяха зрелищни – огромни, страшни и някои даже грозни. Най-шокиращото беше, че при акулите имаше водолази без защитни мрежи или кафези. Изглежда ги хранеха.
Много ми хареса шоуто с делфините. Живея в град с Делфинариум, само че от дребна не бях ходила и от дълго време мечтаех да посетя морските ни другари. От личния състав ни инструктираха да отидем с половин час по-рано. Намерихме си хубави места и изобщо не скучахме, защото близо до нас имаше аниматори, облечени в шарени облекла, които танцуваха, пяха, караха публиката да се изправя и сяда като вълна. Беше занимателно. Спектакълът с делфините продължи 35 минути, като номерата бяха неповторими. Невероятно е да видиш тандем сред хора и животни. Треньорите като се изключи че посочваха с жестове командите, и те самите участваха, като скачаха от високо, правеха салта, яздеха изправени делфините и се гмуркаха дружно с тях. Известно е, че самият делфинариум е запълнен с 24 млн. литра вода и е бездънен 10,5 метра.
Харесаха ми и пингвините, макар че се оказа, че не са от най-чистоплътните животни. Водата им беше мътна и те самите – изцапани, само че бяха забавни и смешни, когато вървяха. Последният атракцион беше за редки птици и риби в открити аквариуми. Видяхме фламинго и птици с ярка багра, на които не знам имената, тъй като не разбирам испански. Имаше и водни костенурки. Това беше залата, на която отделихме минимум време, тъй като беше в най-горещите часове, където градусите удариха 35-36 и към този момент бяхме изморени и гладни.
След аквариума влязохме в един търговски център да се разхладим, след което майка ми и татко ми ни заведоха да забележим разнообразни слънчеви часовници и други принадлежности навън като да вземем за пример кълбо с другите съзвездия.
Ходихме на пикник в доста прекрасен парк. Беше доста прелестно да седнеш на тревата и да не се притесняваш, че ще те налазят кърлежи. Видимо паркът беше добре поддържан с фонтанчета, чешмичка, добре окосени поляни, които е разрешено да използваш, както и пейки за хората, които просто са отишли да се любуват на хубавата природа.
Накрая направихме къса разходка из Валенсия, ядохме сладолед и се прибрахме в Барселона след среднощ.
Продължава:
До Барселона и обратно… II
Когато пътуваш нанякъде за повече време, се постанова от време на време да приготвяш багаж. Не е изключително прелестно да мислиш какво да сложиш, по какъв начин да го събереш единствено в един куфар и по какъв начин да го направиш допустимо най-леко за носене. Но при концепцията за отмора или странствуване незабелязано багажът е подготвен, даже без да се задълбочаваш толкоз в детайлите. Слагаш най-необходимите движимости, без които не можеш, и тичаш с билетите към резервирания превоз.
Така направих и аз. Точно последния ден преди отпуската бях на работа и ми оставаха единствено няколко часа, през които да слага всичко в куфара. Поради доста задължения не беше ми останало време да го направя по-рано. Единствено беше отворен в средата на стаята и чакаше да го изпълня. Тъй като мои другари и родственици знаеха за заминаването, телефоните ми звъняха непрекъснато и не можех да се съсредоточвам над задачата. До последния миг се чудех какво още би трябвало да сложа, с цел да не не помни нещо.
И ето хванах рейса Варна – София от автогарата. Добре че пребивавам покрай нея, че съумях да стигна в точния момент. Дядо ми и баба ми ми помогнаха с количка да пренеса тежкия куфар. Хубаво е, когато има кой да те изпрати. В 23 ч. рейсът потегли и ме стовари 5 ч. сутринта в София. Леля ми беше проучила кои рейсове водят до летището и смених два, до момента в който стигна до Терминал 2. Бях купила билети за австрийските авиолинии с прикачване през Виена за мен и за сестра ми поради ниската цена. Сестра ми отпътува по-рано, защото разполагаше с по-дълга отпуска.
Времето беше хубаво, полетите приятни. Беше отлично, че ме сложиха и в двата самолета на местата до прозореца и направих луксозни фотоси от високо. Приятно беше след къса сънливост да видя пухкави бели облачета покрай себе си. Все едно бях заобиколена от захарен памук.
На летището майка ми и нейна другарка ме посрещнаха. Да загатна, че майка ми и татко ми от години живеят в едно градче – предградие на Барселона – Сан Фелио де Лобрегат, което в превод значи Свети Фелио до реката. Оказа се, че вършат някакви поправки в метрото и по пътя, та сменихме 4 превоза, до момента в който стигнем вкъщи.
Видяхме се, починахме си, защото татко ми беше на работа и сестра ми беше отишла да му оказва помощ. Мама беше сготвила Имам баялдъ – турско ядене с нарязани доста зеленчуци вътре, като основните са патладжан и моркови.
Ден 2
В неделя облякохме банските и ходихме в Гавà на плаж. Гавà също се води предградие на Барселона. Плажът беше прелестен с необятна пясъчна линия. Насъбрах камъчета за спомен от Средиземно море.
Вечерта се разходихме край брега в Касъл де Фейс. Невероятно успокояващо ми работи морето. Все отново съм морско чадо. Имаше прелестни палми, хубава алея и тук-таме дребни заведения. Касъл де Фейс е курортно селце, само че не е застроено като нашите курорти.
Ден 3
Станахме в 4.30 сутринта. Доста тежко преживяване. Но си заслужаваше. Пропътувахме над 300 км. до Валенсия – различен средиземноморски град в Испания. Бяхме там в 10.30 сутринта – към 5 часа път с кола. Крайната ни цел беше аквариумът на Валенсия – L`Oceanografic в превод. Уникалното в него е, че има 10 атракциона или 10 зали, в които се преглежда. Билетът, който се закупува трае за целия ден, защото обиколката на аквариума лишава 4 часа и човек може умерено да излезе да се нахрани и още веднъж да се върне със закупения билет. Залите са разграничени на разнообразни водни среди – Червено море, тропическа зала, Антарктика, Антарктида, Средиземно море, мокър климат, сдържан климат, океан, делфинариум. Очарована бях да видя скатове онлайн и редица забавни риби, които съм виждала единствено малкия екран и научно-популярните излъчвания. За първи път видях електрически медузи. Голям интерес имаше към акулите и те в действителност бяха зрелищни – огромни, страшни и някои даже грозни. Най-шокиращото беше, че при акулите имаше водолази без защитни мрежи или кафези. Изглежда ги хранеха.
Много ми хареса шоуто с делфините. Живея в град с Делфинариум, само че от дребна не бях ходила и от дълго време мечтаех да посетя морските ни другари. От личния състав ни инструктираха да отидем с половин час по-рано. Намерихме си хубави места и изобщо не скучахме, защото близо до нас имаше аниматори, облечени в шарени облекла, които танцуваха, пяха, караха публиката да се изправя и сяда като вълна. Беше занимателно. Спектакълът с делфините продължи 35 минути, като номерата бяха неповторими. Невероятно е да видиш тандем сред хора и животни. Треньорите като се изключи че посочваха с жестове командите, и те самите участваха, като скачаха от високо, правеха салта, яздеха изправени делфините и се гмуркаха дружно с тях. Известно е, че самият делфинариум е запълнен с 24 млн. литра вода и е бездънен 10,5 метра. Харесаха ми и пингвините, макар че се оказа, че не са от най-чистоплътните животни. Водата им беше мътна и те самите – изцапани, само че бяха забавни и смешни, когато вървяха. Последният атракцион беше за редки птици и риби в открити аквариуми. Видяхме фламинго и птици с ярка багра, на които не знам имената, тъй като не разбирам испански. Имаше и водни костенурки. Това беше залата, на която отделихме минимум време, тъй като беше в най-горещите часове, където градусите удариха 35-36 и към този момент бяхме изморени и гладни.
След аквариума влязохме в един търговски център да се разхладим, след което майка ми и татко ми ни заведоха да забележим разнообразни слънчеви часовници и други принадлежности навън като да вземем за пример кълбо с другите съзвездия.
Ходихме на пикник в доста прекрасен парк. Беше доста прелестно да седнеш на тревата и да не се притесняваш, че ще те налазят кърлежи. Видимо паркът беше добре поддържан с фонтанчета, чешмичка, добре окосени поляни, които е разрешено да използваш, както и пейки за хората, които просто са отишли да се любуват на хубавата природа.
Накрая направихме къса разходка из Валенсия, ядохме сладолед и се прибрахме в Барселона след среднощ.
Продължава:
До Барселона и обратно… II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ