Демонтирането на Паметника на Съветската армия в София ще защити

" Демонтирането на Паметника на Съветската войска в София ще отбрани нашето достолепие ", споделя банкерът и цивилен деятел Мартин Заимов диалог с Дъждовни води. Според него надписът на паметника е срамен и подправен.

Г-н Заимов, какво Ви подтикна да заличите тъкмо посвещението: „ На Съветската войска освободителка от признателния български народ ” върху едноименния монумент в София и за какво тъкмо в този момент, 32 години след рухването на просъветския режим у нас?

Мартин Заимов: Исторически погледното, режимите в никакъв случай не падат, а се разпадат последователно. Изчистването на този срамен и подправен надпис и преместването на монумента на руския режим ще са сходни с по отношение на канцлера на Германия Курт Кизингер през 1968/69 година, които поставят началото на края на денацификацията на немските елити и общество.

На какво съображение полицията Ви арестува и на какво съображение по-късно Ви освободи?
Редакцията предлага
Мартин Заимов: Арестуваха ме по член в Наказателния кодекс, неизменен от комунистическия интервал. Днешната ни правосъдната процедура преглежда сходни дейности като „ изложение на политическо мнение “ т.е. задържането ми беше безпредметно.

Арестът с неговите обществени резултати ли беше задачата на протестния Ви акт или в действителност се надявахте да заличите надписа?

Мартин Заимов: Целта беше да дам подтик на публичния спор. А надписът върху би трябвало и ще бъде премахнат, рано или късно.

Как се отнасяте към довода, че сходни монументи са израз на признателността към руските бойци, починали в борбата с фашизма, и съществуват в доста европейски страни?

Мартин Заимов: Не го разбирам. Във всички някогашни комунистически страни като се изключи България тези монументи към този момент са преместени на по-подходящо място - във Военно гробище, да вземем за пример, както в Естония. Или минимум - както в Будапеща, да вземем за пример, посланието им бе изцяло променено и очовечено.

Трябва ли да се извърши решението на СОС от 1992 година паметникът да бъде демонтиран?

Мартин Заимов: Разбира се, доколкото „ ремонт “ значи преместването му на уместно място.

Руското посолство у нас назова акта Ви „ безсрамен ” и Ви опълчи на Вашия дядо – военачалник Владимир Заимов, воин на Съветския съюз, задържан и разстрелян през 1942 година по обвиняване за шпионаж в изгода точно на Съветския съюз. Има ли колизия сред фамилната Ви памет и актуалните Ви убеждения и дейности?

Мартин Заимов: Никаква. Съпротивата на Владимир Заимов е била против губещата ни позиция във войната, довела по-късно до руска окупация. Единствената информация, която е дал на руското посолство в София, е била обвързвана с дислокацията на немски войски в България с вярата да предотврати предстоящата от него пагубна окупация.

Всяко посолство показва позицията на властта в страната си. Но съм уверен, че преместването на позорния паметник е еднообразно положително деяние, както за нас, по този начин и за многото руснаци, които се срамят и страдат от насилствения и безразсъден посткомунистически режим на Кремъл.

Почакайте малко – желаете да кажете, че дядо Ви е сътрудничил на руснаците, с цел да попречи на идването им в България като окупатори?

Мартин Заимов: Да.

Защо, съгласно Вас, макар че комунистическият режим със закон беше разгласен за незаконен, нашето общество 30 години по-късно освен не е съумяло да го осъди, а се носи по вълните на соцносталгията?

Мартин Заимов: Защото множеството хора си спомнят с наслада отминалата младост… А и отговорите на задаваните от социолози въпроси зависят от формулирането на самите въпроси и това, което наричате „ соцносталгия “, е неправилна интерпретация на недоволството, постоянно основателно, от настоящия живот.

Много хора не се замислят и не осъзнават, че безусловно всичко зависи от свободата и достолепието, както на обособения човек, по този начин и на общността като цяло.