Проф. Вили Лилков: Демонтажът на Паметника на Съветската армия трябва да продължи, а Княжеската градина да бъде преосмислена
" Демонтажът на Паметника на Съветската войска в София би трябвало да бъде завършен, защото това е осъществяване на решение на Столичния общински съвет, взето още преди повече от 30 години ", съобщи зам.-председателят на Столичния общински съвет проф. в предаването " Метроном " на Радио ФОКУС .
По думите му темата не е единствено административна, а визира и бъдещето на едно от най-важните градски пространства в столицата – Княжеската градина.
" Общината е дебитор на софиянци "
Проф. Лилков уточни, че още през 1993 година Столичният общински съвет е приел решение за премахването на монумента, а след това то неколкократно е било потвърждавано. Той напомни, че процедурата по демонтажа е почнала законно и законно, само че е била спряна по административни аргументи.
" Настояването за продължение на демонтажа значи просто да бъде изпълнено решение, което съществува от десетилетия. Общинският съвет и кметът на София са длъжници на софиянци ", съобщи той.
Решението за терена в Панчарево отстранява административната спънка
Проф. Лилков изясни, че основен миг за продължаването на демонтажа е решението на СОС общината да придобие безплатно от страната терен в Панчарево, където ще се съхраняват демонтираните детайли от паметника.
Той посочи, че съдът е спрял процедурата точно поради неналичието на изясненост къде ще бъдат съхранявани барелефите и фигурите след демонтажа. Първоначалната концепция те да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство не е получила нужното утвърждение.
" С решението на Общинския съвет отстраняваме този проблем. Общината ще поеме виновното предпазване на детайлите и към този момент не би трябвало да има административна спънка процедурата да продължи ", сподели още той.
Според него е допустимо съперници на демонтажа да подхващат нови опити за блокиране на процеса, само че чисто административно основанията за това доста понижават.
Княжеската градина – " едно от най-ценните пространства в София "
Проф. Лилков подчертава, че по-важният въпрос не е самият монумент, а бъдещето на Княжеската градина. По думите му сега цялото пространство е подчинено на монумента, който " е разделил трайно обществото ", вместо да сплотява хората.
" Публичните пространства би трябвало да събират хората, а не да ги разделят ", акцентира той.
Зам.-председателят на СОС напомни, че още през 2012 година е внесъл предложение за възобновяване на историческото име " Княжеска градина " и за образуване на интернационален конкурс за изцяло преосмисляне на пространството.
" Градината има капацитет да се трансформира в съвременно и емблематично място за София, сходно на известни европейски паркове и градски пространства ", добави той.
Историята на Княжеската градина
Проф. Лилков направи и обстоен исторически обзор на развиването на Княжеската градина. Той напомни, че в края на XIX век пространството последователно се оформя като представителна градска градина с присъединяване на известни европейски градинари и ботаници.
По думите му там са били построени първите алпинеуми, зоологическа градина, декоративни алеи и емблематичната сецесионова ограда, проектирана от арх. Георги Фингов. На това място даже е съществувала концепция да бъде издигнат царски замък.
След 9 септември 1944 година, съгласно Лилков, образът на пространството е изменен напълно с построяването на Паметника на Съветската войска.
Критики към " панаирджийската просвета " в центъра на София
Проф. Лилков разяснява и провеждането на разнообразни краткотрайни атракциони и търговски събития в централни градски пространства към НДК и Княжеската градина.
Той дефинира протичащото се като " панаирджийска просвета " и съобщи, че сходни начинания не са подобаващи за най-представителните елементи на столицата.
" Не съм срещу такива събития, само че всяко нещо би трябвало да бъде на мястото си. София не трябва да придвижва селския площад в центъра си. В общината към този момент се разисква нуждата от по-строг правилник за образуване на събития в обществените пространства, в това число ограничавания за нескончаем звук и комерсиална активност ", допълни Лилков.
Идеи за бъдещето на пространството
Според проф. Лилков бъдещият конкурс за Княжеската градина би трябвало да отвори необятно публично разискване за новата визия на пространството.
" София би трябвало да бъде град, в който всяко нещо има своето място ", заключи проф. Лилков.
По думите му темата не е единствено административна, а визира и бъдещето на едно от най-важните градски пространства в столицата – Княжеската градина.
" Общината е дебитор на софиянци "
Проф. Лилков уточни, че още през 1993 година Столичният общински съвет е приел решение за премахването на монумента, а след това то неколкократно е било потвърждавано. Той напомни, че процедурата по демонтажа е почнала законно и законно, само че е била спряна по административни аргументи.
" Настояването за продължение на демонтажа значи просто да бъде изпълнено решение, което съществува от десетилетия. Общинският съвет и кметът на София са длъжници на софиянци ", съобщи той.
Решението за терена в Панчарево отстранява административната спънка
Проф. Лилков изясни, че основен миг за продължаването на демонтажа е решението на СОС общината да придобие безплатно от страната терен в Панчарево, където ще се съхраняват демонтираните детайли от паметника.
Той посочи, че съдът е спрял процедурата точно поради неналичието на изясненост къде ще бъдат съхранявани барелефите и фигурите след демонтажа. Първоначалната концепция те да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство не е получила нужното утвърждение.
" С решението на Общинския съвет отстраняваме този проблем. Общината ще поеме виновното предпазване на детайлите и към този момент не би трябвало да има административна спънка процедурата да продължи ", сподели още той.
Според него е допустимо съперници на демонтажа да подхващат нови опити за блокиране на процеса, само че чисто административно основанията за това доста понижават.
Княжеската градина – " едно от най-ценните пространства в София "
Проф. Лилков подчертава, че по-важният въпрос не е самият монумент, а бъдещето на Княжеската градина. По думите му сега цялото пространство е подчинено на монумента, който " е разделил трайно обществото ", вместо да сплотява хората.
" Публичните пространства би трябвало да събират хората, а не да ги разделят ", акцентира той.
Зам.-председателят на СОС напомни, че още през 2012 година е внесъл предложение за възобновяване на историческото име " Княжеска градина " и за образуване на интернационален конкурс за изцяло преосмисляне на пространството.
" Градината има капацитет да се трансформира в съвременно и емблематично място за София, сходно на известни европейски паркове и градски пространства ", добави той.
Историята на Княжеската градина
Проф. Лилков направи и обстоен исторически обзор на развиването на Княжеската градина. Той напомни, че в края на XIX век пространството последователно се оформя като представителна градска градина с присъединяване на известни европейски градинари и ботаници.
По думите му там са били построени първите алпинеуми, зоологическа градина, декоративни алеи и емблематичната сецесионова ограда, проектирана от арх. Георги Фингов. На това място даже е съществувала концепция да бъде издигнат царски замък.
След 9 септември 1944 година, съгласно Лилков, образът на пространството е изменен напълно с построяването на Паметника на Съветската войска.
Критики към " панаирджийската просвета " в центъра на София
Проф. Лилков разяснява и провеждането на разнообразни краткотрайни атракциони и търговски събития в централни градски пространства към НДК и Княжеската градина.
Той дефинира протичащото се като " панаирджийска просвета " и съобщи, че сходни начинания не са подобаващи за най-представителните елементи на столицата.
" Не съм срещу такива събития, само че всяко нещо би трябвало да бъде на мястото си. София не трябва да придвижва селския площад в центъра си. В общината към този момент се разисква нуждата от по-строг правилник за образуване на събития в обществените пространства, в това число ограничавания за нескончаем звук и комерсиална активност ", допълни Лилков.
Идеи за бъдещето на пространството
Според проф. Лилков бъдещият конкурс за Княжеската градина би трябвало да отвори необятно публично разискване за новата визия на пространството.
" София би трябвало да бъде град, в който всяко нещо има своето място ", заключи проф. Лилков.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ