Хитлер и Сталин - съюзници. Чърчил - единственият безкомпромисен антифашист
Демонтажът на Паметника на руската войска (ПСА, по-известен като Монумент на окупационната алена войска - МОЧА, б.р.) трябва да се употребява за същински публичен спор за фашизма и антифашизма в България. През годините тези въпроси са обрасли с идеология и са затънали в клишетата на формалната агитация на комунистическия режим. Основната компликация е в това, че фашизмът - едно в действителност непоносимо и рисково тоталитарно обучение, се интерпретира през призмата на комунизма - друго непоносимо и рисково за демокрацията и свободата обучение.
Това е и казусът с ПСА - в него може и да има детайл на възхвала на успеха над фашизма, само че в същото време той популяризира и Червената войска като основен инструмент на репресивната и завоевателна политика на Сталиновия режим. Няма по какъв начин този монумент да бъде " саниран " и да бъде четен единствено като антифашистки, тъй като смисълът му в действителност е бил друг - да популяризира налагането на комунистическия политически ред в България. Затова, в случай че в действителност ценим историята си, този паметник би трябвало да влезе в музея, тъй като неговата истинска функционалност в актуалното общество е освен нелепа, само че и нездравословна. Под прикритие, че се отхвърля нацизмът, този паметник е просто една прослава на наложения на България комунистически режим след Втората международна война.
Наред с това обаче демонтажът на ПСА повдига и голям брой други концептуални въпроси, които не са добре изяснени в българската гласност. Ето някои от тях:
Антифашизмът
ПСА не е монумент на антифашизма, тъй като битката против нацистка Германия не се свежда единствено до Червената войска и Съюз на съветските социалистически републики. Вярно е, че без Червената войска Хитлер мъчно щеше да бъде надвит. Но също по този начин е правилно, че в случай че единствено Съюз на съветските социалистически републики се сражаваше против него, задачата му щеше да е доста по-лесна. Руският народ в действителност е дал милиони жертви в битката против нацизма и това заслужава почитание. Но без ресурсите на Съединени американски щати, без непримиримостта на Чърчил, без френските патриоти на Де Гол и Съпротивата, без полската опозиция и така нататък борбата сред съдружниците и оста Берлин-Рим-Токио щеше да е с неразбираем край.
Съветската агитация и историография редовно се пробват да омаловажават приноса на другите в борбата против нацизма и този уклон съществува и в България. ПСА е в действителност еманация на този уклон: Червената войска " освободила " Европа от нацизма.
В последна сметка през първите две години на Втората международна война Хитлер и Сталин са съдружници. Те дружно са разпарчатосали Полша и дружно са правили закононарушения против полския народ (клането в Катин е руският принос, само че не само). Сталин действително се причислява към антифашистите след нападението на Вермахта против него: до тогава против Хитлер се бори единствено Англия със сериозна материална поддръжка от Съединени американски щати.
Нещо повече, Червената войска унищожава огромна част от антифашистката съпротива в окупираните от нея територии. Особено ясна е обстановката в Полша, където Сталин първо умишлено оставя нацистите да разгромят и изтребят варшавските въстаници от полската опозиция, а по-късно праща в лагери и убива част от оживелите антифашисти. Покъртителна е ориста на огромния полски воин Витолд Пилецки, който неведнъж рискува живота си в битката против Холокоста и репресиите на нацистите (включително влиза умишлено и непринудено в Аушвиц), единствено с цел да бъде инквизиран и погубен от комунистическия режим през 1948. Не е належащо да гледаме към Полша, с цел да разберем какво се е случило и с антифашистите, които не са били сталинисти и комунисти. Както Никола Петков и мнозина други, те са били разстрелвани като " империалистически шпиони " или най-малкото - са били изпратени по лагерите.
Този чудноват руски антифашизъм, който самичък употребява фашистки способи на принуда, не може и не трябва да се венцехвали с думите и изразните средства на личната му агитация. Кощунство е паметник на този недъгав антифашизъм да господства градския пейзаж на модерна европейска столица.
Чумата и холерата: нацизмът и комунизмът
Това, че Сталин е взел участие в разгрома на фашизма, не го прави допустим политически водач, нито прави комунизма заслужен политически режим. Както битката на Хитлер с комунизма не го прави воин. Съвременната политическа просвета е достигнала до необятно единодушие, че и нацизмът, и комунизмът са тоталитарни и репресивни режими, които са направили тежки закононарушения против личните си нации и други страни. Спорът кой от двата е по-добър или по-лош има смисъл за науката, само че от практическа позиция и двата са дефектни и морално укорими.
Червената войска няма по какъв начин да бъде третирана като нещо друго от инструмент на комунистическия режим за налагането му в Съюз на съветските социалистически републики и окупираната Източна Европа. Без Червената войска нито България, нито Чехословакия, нито Полша или Унгария биха били комунистически страни.
Някой би споделил, че Източна Европа се е " полагала " на Сталин като репарации за войната. Но това е чудноват мотив, който няма учредения нито в морала, нито в интернационалното право: отнемането на непознатата независимост на страни, които не са воювали против теб - Полша, Чехословакия, а и България - е необичайно схващане за " отплата ".
Популярна е също по този начин и тезата, че Чърчил през есента на 1944 година " харизал " Източна Европа на Сталин с разбирателството на салфетката. Но това е също слаб мотив, тъй като даже и Чърчил да го беше направил, " харизването " нямаше да има никаква морална или правна стойност - по какъв начин можеш да дариш законно на различен нещо, което не притежаваш? Но даже тази история се употребява превратно, с цел да се легитимира съветската окупация на Източна Европа.
Всъщност, когато Чърчил се " пазари " със Сталин за Румъния, България и така нататък, съветските войски към този момент са окупирали тези територии и имат 100% надзор върху тях. Съзнавайки обстановката, Чърчил е пледирал просто да има най-малко някакъв глас в протичащото се в тези страни, ясно съзнавайки нещастията, които ще последват в тях. Всъщност от тримата " огромни " - Рузвелт, Сталин и Чърчил - само английският министър председател е упорствал десантът на англо-американците да е на Балканите, а не в Нормандия, с концепция да се предотврати и разпространението на комунизма в Източна Европа. Така че не е тъкмо Чърчил индивидът, на който може да му се приписва легитимирането на комунистическото завземане на Източна Европа.
" Освобождението "
ПСА в действителност пропагандира и различен мит - че Червената войска " освободила " Европа от нацизма. Да, за Западна Европа това изказване има смисъл, само че за Източна то е неправилно. Защото Червената войска не носи независимост на поляци, чехи, словаци, българи, румънци и така нататък Това, което е донесла, е едно тоталитарно, затворено общество, от което даже не може безвредно да се избяга.
Да, комунистическият режим е бил злокобен през 1940-те и 1950-те години и не толкоз кървясъл по-късно. Но със независимост той не се е характеризирал, колкото и някои " нови леви " да преинтерпретират историята. В последна сметка това е режим на липса на независимост на напредване - външни визи, жителство, открити листове за вървене към границите и така нататък, липса на независимост на словото, липса на независимост на сдружаване - разрешни са единствено казионни партии и организации, и така нататък и тъй наречените Хлябът и двата типа сирене в магазините не могат да се интерпретират като " отплата " за неналичието на тези свободи, както не е такава отплата и свободата да обичаш комунистическите водачи и Съюз на съветските социалистически републики.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това е и казусът с ПСА - в него може и да има детайл на възхвала на успеха над фашизма, само че в същото време той популяризира и Червената войска като основен инструмент на репресивната и завоевателна политика на Сталиновия режим. Няма по какъв начин този монумент да бъде " саниран " и да бъде четен единствено като антифашистки, тъй като смисълът му в действителност е бил друг - да популяризира налагането на комунистическия политически ред в България. Затова, в случай че в действителност ценим историята си, този паметник би трябвало да влезе в музея, тъй като неговата истинска функционалност в актуалното общество е освен нелепа, само че и нездравословна. Под прикритие, че се отхвърля нацизмът, този паметник е просто една прослава на наложения на България комунистически режим след Втората международна война.
Наред с това обаче демонтажът на ПСА повдига и голям брой други концептуални въпроси, които не са добре изяснени в българската гласност. Ето някои от тях:
Антифашизмът
ПСА не е монумент на антифашизма, тъй като битката против нацистка Германия не се свежда единствено до Червената войска и Съюз на съветските социалистически републики. Вярно е, че без Червената войска Хитлер мъчно щеше да бъде надвит. Но също по този начин е правилно, че в случай че единствено Съюз на съветските социалистически републики се сражаваше против него, задачата му щеше да е доста по-лесна. Руският народ в действителност е дал милиони жертви в битката против нацизма и това заслужава почитание. Но без ресурсите на Съединени американски щати, без непримиримостта на Чърчил, без френските патриоти на Де Гол и Съпротивата, без полската опозиция и така нататък борбата сред съдружниците и оста Берлин-Рим-Токио щеше да е с неразбираем край.
Съветската агитация и историография редовно се пробват да омаловажават приноса на другите в борбата против нацизма и този уклон съществува и в България. ПСА е в действителност еманация на този уклон: Червената войска " освободила " Европа от нацизма.
В последна сметка през първите две години на Втората международна война Хитлер и Сталин са съдружници. Те дружно са разпарчатосали Полша и дружно са правили закононарушения против полския народ (клането в Катин е руският принос, само че не само). Сталин действително се причислява към антифашистите след нападението на Вермахта против него: до тогава против Хитлер се бори единствено Англия със сериозна материална поддръжка от Съединени американски щати.
Нещо повече, Червената войска унищожава огромна част от антифашистката съпротива в окупираните от нея територии. Особено ясна е обстановката в Полша, където Сталин първо умишлено оставя нацистите да разгромят и изтребят варшавските въстаници от полската опозиция, а по-късно праща в лагери и убива част от оживелите антифашисти. Покъртителна е ориста на огромния полски воин Витолд Пилецки, който неведнъж рискува живота си в битката против Холокоста и репресиите на нацистите (включително влиза умишлено и непринудено в Аушвиц), единствено с цел да бъде инквизиран и погубен от комунистическия режим през 1948. Не е належащо да гледаме към Полша, с цел да разберем какво се е случило и с антифашистите, които не са били сталинисти и комунисти. Както Никола Петков и мнозина други, те са били разстрелвани като " империалистически шпиони " или най-малкото - са били изпратени по лагерите.
Този чудноват руски антифашизъм, който самичък употребява фашистки способи на принуда, не може и не трябва да се венцехвали с думите и изразните средства на личната му агитация. Кощунство е паметник на този недъгав антифашизъм да господства градския пейзаж на модерна европейска столица.
Чумата и холерата: нацизмът и комунизмът
Това, че Сталин е взел участие в разгрома на фашизма, не го прави допустим политически водач, нито прави комунизма заслужен политически режим. Както битката на Хитлер с комунизма не го прави воин. Съвременната политическа просвета е достигнала до необятно единодушие, че и нацизмът, и комунизмът са тоталитарни и репресивни режими, които са направили тежки закононарушения против личните си нации и други страни. Спорът кой от двата е по-добър или по-лош има смисъл за науката, само че от практическа позиция и двата са дефектни и морално укорими.
Червената войска няма по какъв начин да бъде третирана като нещо друго от инструмент на комунистическия режим за налагането му в Съюз на съветските социалистически републики и окупираната Източна Европа. Без Червената войска нито България, нито Чехословакия, нито Полша или Унгария биха били комунистически страни.
Някой би споделил, че Източна Европа се е " полагала " на Сталин като репарации за войната. Но това е чудноват мотив, който няма учредения нито в морала, нито в интернационалното право: отнемането на непознатата независимост на страни, които не са воювали против теб - Полша, Чехословакия, а и България - е необичайно схващане за " отплата ".
Популярна е също по този начин и тезата, че Чърчил през есента на 1944 година " харизал " Източна Европа на Сталин с разбирателството на салфетката. Но това е също слаб мотив, тъй като даже и Чърчил да го беше направил, " харизването " нямаше да има никаква морална или правна стойност - по какъв начин можеш да дариш законно на различен нещо, което не притежаваш? Но даже тази история се употребява превратно, с цел да се легитимира съветската окупация на Източна Европа.
Всъщност, когато Чърчил се " пазари " със Сталин за Румъния, България и така нататък, съветските войски към този момент са окупирали тези територии и имат 100% надзор върху тях. Съзнавайки обстановката, Чърчил е пледирал просто да има най-малко някакъв глас в протичащото се в тези страни, ясно съзнавайки нещастията, които ще последват в тях. Всъщност от тримата " огромни " - Рузвелт, Сталин и Чърчил - само английският министър председател е упорствал десантът на англо-американците да е на Балканите, а не в Нормандия, с концепция да се предотврати и разпространението на комунизма в Източна Европа. Така че не е тъкмо Чърчил индивидът, на който може да му се приписва легитимирането на комунистическото завземане на Източна Европа.
" Освобождението "
ПСА в действителност пропагандира и различен мит - че Червената войска " освободила " Европа от нацизма. Да, за Западна Европа това изказване има смисъл, само че за Източна то е неправилно. Защото Червената войска не носи независимост на поляци, чехи, словаци, българи, румънци и така нататък Това, което е донесла, е едно тоталитарно, затворено общество, от което даже не може безвредно да се избяга.
Да, комунистическият режим е бил злокобен през 1940-те и 1950-те години и не толкоз кървясъл по-късно. Но със независимост той не се е характеризирал, колкото и някои " нови леви " да преинтерпретират историята. В последна сметка това е режим на липса на независимост на напредване - външни визи, жителство, открити листове за вървене към границите и така нататък, липса на независимост на словото, липса на независимост на сдружаване - разрешни са единствено казионни партии и организации, и така нататък и тъй наречените Хлябът и двата типа сирене в магазините не могат да се интерпретират като " отплата " за неналичието на тези свободи, както не е такава отплата и свободата да обичаш комунистическите водачи и Съюз на съветските социалистически републики.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ