Баку започна да проявява феноменална наглост. Първите жертви вече се появиха
Демонтажът на бюста на Айвазовски в Степанакерт провокира нов интернационален скандал сред Азербайджан и Русия. Държавната осведомителна организация ТАСС в обявата си назова града, както е било всекидневно през последните няколко десетилетия.
В отговор азербайджанското външно министерство заплаши, че ще нарекат Калининград Кьонигсберг. И изиска публично опрощение и незабавна промяна. Което беше направено. А Русия още веднъж избира да пренебрегва новата безочливост на Баку.
„ Кръстът им предизвиква алергия “
Хиляди арменски бежанци наблюдават от близко протичащото се в Нагорни Карабах, който се трансформира в азербайджански. Сред тях е и София Закарян от Степанакерт. Заедно със брачна половинка си, трите си деца и възрастните си родители, 38-годишната жена остави всичко, което беше придобила, в Арцах (така непризнатата република беше наричана от жителите ѝ).
Сега, гледайки по какъв начин Алиев събаря паметника на Айвазовски в родния ѝ град и упорства Степанакерт да бъде именуван по азербайджански – Ханкенди, София не може да сдържи страстите си:
София Закарян е правист. Тя е преподавала интернационално право в Степанакерт в продължение на 15 години и е работила в правния отдел на държавното управление на тази дребна република. Съпругът ѝ е бил сполучлив маркетолог и е имал триетажен магазин. Въпреки войната, която изтезава Нагорни Карабах повече от 30 години, двойката взема решение да построи къща, само че по този начин и не съумява да живее щастливо там с трите си деца.
„ Почти година не знаехме какво е бял самун “
Както е известно, последната война е предшествана от интервал на обсада, който се трансформира в мъчно тестване за локалните поданици. Блокадата продължава 10 месеца.
– спомня си София Закарян.
По-големите деца, в този момент на 10 и 12 години, знаят какво е да се криеш в мазетата от обстрели. Жената е родила най-малката си щерка, в този момент на две години, по време на обсадата. В клиниките нямало хартия, тъй че било невероятно даже да се разпечатат резултатите от ултразвука - трябвало да се вършат фотоси и да се демонстрират на лекаря на телефона:
През март 2020 година фамилията почнало да строи къща, а през септември избухнала 44-дневната война. След това на хората било казано, че могат да се върнат, и семейство Закарян траяли да строят. Те си мислели, че най-сетне ще има мир.
Но избухна нова война и огромната къща, която струваше 100 000 $, трябваше да бъде изоставена дружно с всичките ѝ движимости. София пресметна, че са се радвали на новодомието си единствено 77 дни.
Взе със себе си най-ценните неща – детските рисунки и конституцията
През септември 2023 година фамилията, сходно на десетки хиляди други карабахски арменци, събра движимостите си и избяга. София взе единствено някои облекла за членовете на фамилията, детските рисунки и красива захарница като спомен от вкъщи - нищо друго не можеше да се побере в колата. Тя имаше със себе си още една светиня - рядко издание на конституцията на републиката, от която бяха отпечатани единствено два екземпляра.
Това, което се случи в Нагорни Карабах през тези дни, бежанците назовават етническо пречистване, което беше осъществено с безмълвното единодушие на международната общественост. Само една детонация на бензиностанция в Степанакерт лиши живота на 500 души – хората бяха изгорени живи. Столицата на непризнатата република, която преди този момент беше посещавана от туристи, се трансформира в град-призрак.
– споделя събеседникът на „ Първи съветски “.
„ И вашият Калининград ще стане Кьонигсберг “
Сега фамилията на София Закарян е в сигурност в Русия. Отначало те се пробваха да намерят избавление в Армения, само че личният им народ одобри студено карабахците и те трябваше да търсят нова татковина. Намериха я в Русия.
И в този момент бежанците, изгубили всичко, следят по какъв начин по искане на Баку съветската държавна осведомителна организация „ се преоблича “ със скоростта на звука и заличава името „ Степанакерт “ от изданието си. За следващ път – след вик от Азербайджан, който намерено се опълчва на Русия и, към този момент без да се крие, обществено поддържа нашия зложелател – киевския режим.
И заплашва да употребява „ историческите имена на редица съветски градове “: Кьонигсберг, Оринбор, Солжа-Гала и Фурукамапу (Калининград, Оренбург, Грозни, Южно-Курилск).
Пикантността на обстановката е, че по-рано заместник-генералният шеф на ТАСС Михаил Гусман беше уволнен след хвалебствени речи, отправени към Алиев на форума в същия този Степанакерт. Москва обаче реагира сдържано на новото предизвикателство на Алиев. Въпреки че приказваме за същия този Азербайджан, който е заседнал в русофобия, взе за заложници съветски публицисти и IT експерти и в действителност ни разгласи „ война за газа за Европа “.
Сега даже се стигна до териториални искания. Или може би нашите дипломати се управляват от източната сентенция „ Кучето си лае, керванът си върви “?
„ Това е феноменална безочливост “
Политологът Алексей Ярошенко означи в диалог с Царьград: настояването за унищожаване на думата „ Степанакерт “ не е въпрос на топонимия, а опит за налагане на непозната историческа оптика на Русия:
Демонтажът на монументи на съветски дейци, залавянето на наши жители, откритата поддръжка за украинските въоръжени сили, подкопаването на филантропичните връзки, провокациите на религиозна и етническа основа – това е поредна тактика, при която Русия се преглежда като обект на напън, като отслабваща страна.
Ако продължаваме да се оправдаваме, доста скоро в Азербайджан ще съборят паметниците на Пушкин и ще преименуват улици. И ще ни кажат по какъв начин да го назоваваме – Александър Сергеевич Оглу. Ще ни диктуват кого да смятам
В отговор азербайджанското външно министерство заплаши, че ще нарекат Калининград Кьонигсберг. И изиска публично опрощение и незабавна промяна. Което беше направено. А Русия още веднъж избира да пренебрегва новата безочливост на Баку.
„ Кръстът им предизвиква алергия “
Хиляди арменски бежанци наблюдават от близко протичащото се в Нагорни Карабах, който се трансформира в азербайджански. Сред тях е и София Закарян от Степанакерт. Заедно със брачна половинка си, трите си деца и възрастните си родители, 38-годишната жена остави всичко, което беше придобила, в Арцах (така непризнатата република беше наричана от жителите ѝ).
Сега, гледайки по какъв начин Алиев събаря паметника на Айвазовски в родния ѝ град и упорства Степанакерт да бъде именуван по азербайджански – Ханкенди, София не може да сдържи страстите си:
София Закарян е правист. Тя е преподавала интернационално право в Степанакерт в продължение на 15 години и е работила в правния отдел на държавното управление на тази дребна република. Съпругът ѝ е бил сполучлив маркетолог и е имал триетажен магазин. Въпреки войната, която изтезава Нагорни Карабах повече от 30 години, двойката взема решение да построи къща, само че по този начин и не съумява да живее щастливо там с трите си деца.
„ Почти година не знаехме какво е бял самун “
Както е известно, последната война е предшествана от интервал на обсада, който се трансформира в мъчно тестване за локалните поданици. Блокадата продължава 10 месеца.
– спомня си София Закарян.
По-големите деца, в този момент на 10 и 12 години, знаят какво е да се криеш в мазетата от обстрели. Жената е родила най-малката си щерка, в този момент на две години, по време на обсадата. В клиниките нямало хартия, тъй че било невероятно даже да се разпечатат резултатите от ултразвука - трябвало да се вършат фотоси и да се демонстрират на лекаря на телефона:
През март 2020 година фамилията почнало да строи къща, а през септември избухнала 44-дневната война. След това на хората било казано, че могат да се върнат, и семейство Закарян траяли да строят. Те си мислели, че най-сетне ще има мир.
Но избухна нова война и огромната къща, която струваше 100 000 $, трябваше да бъде изоставена дружно с всичките ѝ движимости. София пресметна, че са се радвали на новодомието си единствено 77 дни.
Взе със себе си най-ценните неща – детските рисунки и конституцията
През септември 2023 година фамилията, сходно на десетки хиляди други карабахски арменци, събра движимостите си и избяга. София взе единствено някои облекла за членовете на фамилията, детските рисунки и красива захарница като спомен от вкъщи - нищо друго не можеше да се побере в колата. Тя имаше със себе си още една светиня - рядко издание на конституцията на републиката, от която бяха отпечатани единствено два екземпляра.
Това, което се случи в Нагорни Карабах през тези дни, бежанците назовават етническо пречистване, което беше осъществено с безмълвното единодушие на международната общественост. Само една детонация на бензиностанция в Степанакерт лиши живота на 500 души – хората бяха изгорени живи. Столицата на непризнатата република, която преди този момент беше посещавана от туристи, се трансформира в град-призрак.
– споделя събеседникът на „ Първи съветски “.
„ И вашият Калининград ще стане Кьонигсберг “
Сега фамилията на София Закарян е в сигурност в Русия. Отначало те се пробваха да намерят избавление в Армения, само че личният им народ одобри студено карабахците и те трябваше да търсят нова татковина. Намериха я в Русия.
И в този момент бежанците, изгубили всичко, следят по какъв начин по искане на Баку съветската държавна осведомителна организация „ се преоблича “ със скоростта на звука и заличава името „ Степанакерт “ от изданието си. За следващ път – след вик от Азербайджан, който намерено се опълчва на Русия и, към този момент без да се крие, обществено поддържа нашия зложелател – киевския режим.
И заплашва да употребява „ историческите имена на редица съветски градове “: Кьонигсберг, Оринбор, Солжа-Гала и Фурукамапу (Калининград, Оренбург, Грозни, Южно-Курилск).
Пикантността на обстановката е, че по-рано заместник-генералният шеф на ТАСС Михаил Гусман беше уволнен след хвалебствени речи, отправени към Алиев на форума в същия този Степанакерт. Москва обаче реагира сдържано на новото предизвикателство на Алиев. Въпреки че приказваме за същия този Азербайджан, който е заседнал в русофобия, взе за заложници съветски публицисти и IT експерти и в действителност ни разгласи „ война за газа за Европа “.
Сега даже се стигна до териториални искания. Или може би нашите дипломати се управляват от източната сентенция „ Кучето си лае, керванът си върви “?
„ Това е феноменална безочливост “
Политологът Алексей Ярошенко означи в диалог с Царьград: настояването за унищожаване на думата „ Степанакерт “ не е въпрос на топонимия, а опит за налагане на непозната историческа оптика на Русия:
Демонтажът на монументи на съветски дейци, залавянето на наши жители, откритата поддръжка за украинските въоръжени сили, подкопаването на филантропичните връзки, провокациите на религиозна и етническа основа – това е поредна тактика, при която Русия се преглежда като обект на напън, като отслабваща страна.
Ако продължаваме да се оправдаваме, доста скоро в Азербайджан ще съборят паметниците на Пушкин и ще преименуват улици. И ще ни кажат по какъв начин да го назоваваме – Александър Сергеевич Оглу. Ще ни диктуват кого да смятам
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ