Властите в Иран са изправени пред криза на легитимността
Демонстрациите, които започнаха в Техеран предишния месец, се разпространиха във всичките 31 провинции на Иран, само че към момента не са достигнали мащаба на вълненията от 2022-2023 година, провокирани от гибелта на Махса Амини. Тя беше арестувана за хипотетично нарушение на ислямския дрескод.
Началото на протестната вълна дадоха търговци на Капалъ Чарши в Техеран, ядосани от внезапното намаляване на риала. Сега в митингите се включват доста други обществени кръгове на Иран, най-вече млади мъже.
Американската осведомителна организация за правата на индивида заяви за минимум 34 убити протестиращи и 4 починали чиновници по сигурността, както и за 2200 задържани по време на безредиците.
В четвъртък Иран претърпя национално спиране на интернет мрежите, което продължи до петък. Това съответства с апели от чужбина за още митинги против Реза Пахлави, наследник на последния шах на Иран, свален от власт по време на ислямската гражданска война през 1979 година „ Сривът не е единствено на риала, само че и на доверието “, сподели Алекс Ватанка, шеф на Иранската стратегия в Института за Близкия изток във Вашингтон.
Властите се пробваха да поддържат двоен метод към размириците, като обявиха, че митингите против стопанската система са законни и ще бъдат посрещнати с разговор. В същото време нападнаха част от демонстрациите със сълзотворен газ на фона на насилствени улични борби.
Близо пет десетилетия след Ислямската гражданска война, религиозните управници на Иран се борят да преодолеят пропастта сред своите цели и упованията на едно младо общество.
„ Просто желая да пребивавам кротичък, естествен живот. Вместо това ръководещите упорстват за нуклеарна стратегия, поддържат въоръжени групировки в района и поддържат неприязън към Съединените щати “, сподели 25-годишната Мина от Кухдащ. „ Тези политики може би са имали смисъл през 1979 година, само че не и през днешния ден. Светът се промени “, споделя млад мъж.
Основните идеологически стълбове на Ислямската република – от наложените дрехи до изборите във външната политика – не намират отзив у хората под 30 години, които са съвсем половината от популацията. „ Младото потомство към този момент не има вяра в революционни лозунги – то желае да живее свободно “, разяснява същият мъж.
Хиджабът, който стана гореща точка по време на митингите против Амини, в този момент се постанова изборно. Много ирански дами намерено отхвърлят да го носят на публични места, като нарушават традиция, която дефинира Ислямската република от дълго време.
В продължаващите митинги доста протестиращи показват яд поради поддръжката на Техеран за екстремистите в района, скандирайки лозунги като „ Не Газа, не Ливан, животът ми за Иран “, с които показват отчаяние от целите на държавното управление.
Регионалното въздействие на Техеран е отслабено от офанзивите на Израел против неговите пълномощници – от Хамас в Газа до Хизбула в Ливан, хусите в Йемен и милициите в Ирак – както и от свалянето от власт на близкия съдружник на Иран, сирийския деспот Башар Асад.
Във видео, споделено в X, протестиращи във втория по население град Машхад, в североизточната част на страната, смъкват огромно иранско знаме от стълб и го раздират.
Ватанка от вашингтонския Институт за Близкия изток съобщи: „ Промяната в този момент наподобява неизбежна; колапсът на режима е вероятен, само че не е обезпечен. “
В други страни в района, като Сирия, Либия и Ирак, дългогодишните водачи паднаха едвам след композиция от митинги и военна интервенция.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че може да се притече на помощ на иранските протестиращи, в случай че силите за сигурност стартират да стрелят по тях. „ Готови сме за деяние “, написа той, без да дава детайлности.
Върховният водач аятолах Али Хаменей, изправен пред един от най-несигурните моменти от десетилетното си ръководство, отговори, като се закле, че Иран „ няма да се поддаде на врага “. Бивши ирански чиновник съобщи, че няма елементарен излаз за 86-годишния водач. Неговите дългогодишни политики за създаване на медиатори, отбягване на наказания и развиване на нуклеарните и ракетните стратегии наподобява се разпадат.
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху похвали митингите и ги назова „ съдбоносен миг, в който иранският народ взема бъдещето си в свои ръце “.
В Иран мненията са разграничени по отношение на това дали задгранична военна интервенция е неизбежна или допустима, и даже твърдите критици на държавното управление слагат под въпрос дали тя е желателна. „ Стига толкоз. 50 години този режим ръководи страната ми. Вижте резултата. Бедни сме, изолирани и разочаровани “, сподели 31-годишен мъж в централния град Исфахан. На въпроса дали поддържа задгранична интервенция, той отговори: „ Не. Не желая страната ми да понася военни удари още веднъж. Нашият народ е изтърпял задоволително. Искаме мир и другарство със света – без Ислямската република. “
Противниците на Ислямската република в заточение, които също са надълбоко разединени, считат, че моментът им да смъкват държавното управление може би е близо и приканват за още митинги. Но до каква степен се радват на поддръжка в страната, е неразбираемо.
Началото на протестната вълна дадоха търговци на Капалъ Чарши в Техеран, ядосани от внезапното намаляване на риала. Сега в митингите се включват доста други обществени кръгове на Иран, най-вече млади мъже.
Американската осведомителна организация за правата на индивида заяви за минимум 34 убити протестиращи и 4 починали чиновници по сигурността, както и за 2200 задържани по време на безредиците.
В четвъртък Иран претърпя национално спиране на интернет мрежите, което продължи до петък. Това съответства с апели от чужбина за още митинги против Реза Пахлави, наследник на последния шах на Иран, свален от власт по време на ислямската гражданска война през 1979 година „ Сривът не е единствено на риала, само че и на доверието “, сподели Алекс Ватанка, шеф на Иранската стратегия в Института за Близкия изток във Вашингтон.
Властите се пробваха да поддържат двоен метод към размириците, като обявиха, че митингите против стопанската система са законни и ще бъдат посрещнати с разговор. В същото време нападнаха част от демонстрациите със сълзотворен газ на фона на насилствени улични борби.
Близо пет десетилетия след Ислямската гражданска война, религиозните управници на Иран се борят да преодолеят пропастта сред своите цели и упованията на едно младо общество.
„ Просто желая да пребивавам кротичък, естествен живот. Вместо това ръководещите упорстват за нуклеарна стратегия, поддържат въоръжени групировки в района и поддържат неприязън към Съединените щати “, сподели 25-годишната Мина от Кухдащ. „ Тези политики може би са имали смисъл през 1979 година, само че не и през днешния ден. Светът се промени “, споделя млад мъж.
Основните идеологически стълбове на Ислямската република – от наложените дрехи до изборите във външната политика – не намират отзив у хората под 30 години, които са съвсем половината от популацията. „ Младото потомство към този момент не има вяра в революционни лозунги – то желае да живее свободно “, разяснява същият мъж.
Хиджабът, който стана гореща точка по време на митингите против Амини, в този момент се постанова изборно. Много ирански дами намерено отхвърлят да го носят на публични места, като нарушават традиция, която дефинира Ислямската република от дълго време.
В продължаващите митинги доста протестиращи показват яд поради поддръжката на Техеран за екстремистите в района, скандирайки лозунги като „ Не Газа, не Ливан, животът ми за Иран “, с които показват отчаяние от целите на държавното управление.
Регионалното въздействие на Техеран е отслабено от офанзивите на Израел против неговите пълномощници – от Хамас в Газа до Хизбула в Ливан, хусите в Йемен и милициите в Ирак – както и от свалянето от власт на близкия съдружник на Иран, сирийския деспот Башар Асад.
Във видео, споделено в X, протестиращи във втория по население град Машхад, в североизточната част на страната, смъкват огромно иранско знаме от стълб и го раздират.
Ватанка от вашингтонския Институт за Близкия изток съобщи: „ Промяната в този момент наподобява неизбежна; колапсът на режима е вероятен, само че не е обезпечен. “
В други страни в района, като Сирия, Либия и Ирак, дългогодишните водачи паднаха едвам след композиция от митинги и военна интервенция.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че може да се притече на помощ на иранските протестиращи, в случай че силите за сигурност стартират да стрелят по тях. „ Готови сме за деяние “, написа той, без да дава детайлности.
Върховният водач аятолах Али Хаменей, изправен пред един от най-несигурните моменти от десетилетното си ръководство, отговори, като се закле, че Иран „ няма да се поддаде на врага “. Бивши ирански чиновник съобщи, че няма елементарен излаз за 86-годишния водач. Неговите дългогодишни политики за създаване на медиатори, отбягване на наказания и развиване на нуклеарните и ракетните стратегии наподобява се разпадат.
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху похвали митингите и ги назова „ съдбоносен миг, в който иранският народ взема бъдещето си в свои ръце “.
В Иран мненията са разграничени по отношение на това дали задгранична военна интервенция е неизбежна или допустима, и даже твърдите критици на държавното управление слагат под въпрос дали тя е желателна. „ Стига толкоз. 50 години този режим ръководи страната ми. Вижте резултата. Бедни сме, изолирани и разочаровани “, сподели 31-годишен мъж в централния град Исфахан. На въпроса дали поддържа задгранична интервенция, той отговори: „ Не. Не желая страната ми да понася военни удари още веднъж. Нашият народ е изтърпял задоволително. Искаме мир и другарство със света – без Ислямската република. “
Противниците на Ислямската република в заточение, които също са надълбоко разединени, считат, че моментът им да смъкват държавното управление може би е близо и приканват за още митинги. Но до каква степен се радват на поддръжка в страната, е неразбираемо.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ