Байдън не може да решава какво е демокрация
Демокрацията е във въжетата, само че президентът Байдън упорства, че е подготвен да отвърне на удара. Планира да свика среща на върха на демокрациите и да активизира необятна коалиция от демократични държавни управления, с цел да възпре възхода на властнически сили като Китай и Русия. Това наподобява изцяло рационално. Идеята подхожда и на прогресивния исторически миг в Съединени американски щати, защото доста американци са изпълнени с увереност да възстановят своята народна власт, като я създадат по-справедлива и по-приобщаваща.
Но тук се натъкваме на огромно усложнение. За да съумеят да изградят демократична коалиция против властническите държавни управления, Съединени американски щати ще би трябвало да се откажат от монопола да дефинират кое ръководство е " демократично ". Ако не го създадат, тази коалиция ще се окаже или прекомерно лимитирана и неспособна да обслужва стратегическите ползи на Америка, или ще накара Вашингтон да наподобява непоправимо двуличен.
В отчет от март шведската изследователска организация V Dem упорства, че " нивото на либералност, на което се радва междинният международен жител през 2020 година, е спаднало до равнища, следени за финален път през 1990 година ". Според оценката на V Dem изборната автокрация – политически режим, при който демокрацията е сведена до неограничена власт на болшинството – е най-често срещаният режим през днешния ден. Индия, Турция и Унгария са най-хубавите образци за това. Тези нови властнически ръководства се разграничават много от своите аналози от епохата на Студената война, които постоянно бяха военни режими. Те прекрачват границите сред народна власт и авторитаризъм съвсем толкоз постоянно, колкото контрабандистите прекосяват границите сред страните.
Много от новите недемократични режими през днешния ден в действителност са някогашни демокрации. А и в доста от тези страни властническите популисти са получили поддръжка таман с вярата, че ще накарат демокрацията да работи за жителите. Привържениците на държавните управления в изборни автокрации като Индия и Унгария или в изборни демокрации като Полша, страни, определяни както от V Dem, по този начин и от американската организация Фрийдъм хаус, като отстъпници от демокрацията, биха упорствали, че в действителност живеят в демокрации. Към януари тази година процентът на индийците, които имат доверие в премиера Нарендра Моди, беше надалеч по-висок от % на американците или европейците, които се доверяват на своите водачи. (В интерес на истината известността на Нарендра Моди пострада съществено през последния месец след гърмежа на Covid-19 в цяла Индия, в резултат на това, което мнозина правят оценка като най-големия неуспех на ръководството, откогато страната е самостоятелна.)
Новият авторитаризъм показва себе си не като опция на демокрацията, а като същинска народна власт, в която ръководи болшинството. Концепцията за " оттегляне ", толкоз постоянно употребена от Държавния департамент, накара мнозина в американското държавно управление да останат слепи за обстоятелството, че елементарното разделяне от времето на Студената война сред демокрацията и авторитаризма към този момент не е годно. Концепцията за " оттегляне ", въведена от мисионерите, с цел да обяснят по какъв начин неотдавна обърналите се християни са се " върнали " назад към предхристиянските си привички, в действителност внася единствено комплициране, тъй като за мисионерите отстъпниците са по-лоши и от неверниците.
Но тук се натъкваме на огромно усложнение. За да съумеят да изградят демократична коалиция против властническите държавни управления, Съединени американски щати ще би трябвало да се откажат от монопола да дефинират кое ръководство е " демократично ". Ако не го създадат, тази коалиция ще се окаже или прекомерно лимитирана и неспособна да обслужва стратегическите ползи на Америка, или ще накара Вашингтон да наподобява непоправимо двуличен.
В отчет от март шведската изследователска организация V Dem упорства, че " нивото на либералност, на което се радва междинният международен жител през 2020 година, е спаднало до равнища, следени за финален път през 1990 година ". Според оценката на V Dem изборната автокрация – политически режим, при който демокрацията е сведена до неограничена власт на болшинството – е най-често срещаният режим през днешния ден. Индия, Турция и Унгария са най-хубавите образци за това. Тези нови властнически ръководства се разграничават много от своите аналози от епохата на Студената война, които постоянно бяха военни режими. Те прекрачват границите сред народна власт и авторитаризъм съвсем толкоз постоянно, колкото контрабандистите прекосяват границите сред страните.
Много от новите недемократични режими през днешния ден в действителност са някогашни демокрации. А и в доста от тези страни властническите популисти са получили поддръжка таман с вярата, че ще накарат демокрацията да работи за жителите. Привържениците на държавните управления в изборни автокрации като Индия и Унгария или в изборни демокрации като Полша, страни, определяни както от V Dem, по този начин и от американската организация Фрийдъм хаус, като отстъпници от демокрацията, биха упорствали, че в действителност живеят в демокрации. Към януари тази година процентът на индийците, които имат доверие в премиера Нарендра Моди, беше надалеч по-висок от % на американците или европейците, които се доверяват на своите водачи. (В интерес на истината известността на Нарендра Моди пострада съществено през последния месец след гърмежа на Covid-19 в цяла Индия, в резултат на това, което мнозина правят оценка като най-големия неуспех на ръководството, откогато страната е самостоятелна.)
Новият авторитаризъм показва себе си не като опция на демокрацията, а като същинска народна власт, в която ръководи болшинството. Концепцията за " оттегляне ", толкоз постоянно употребена от Държавния департамент, накара мнозина в американското държавно управление да останат слепи за обстоятелството, че елементарното разделяне от времето на Студената война сред демокрацията и авторитаризма към този момент не е годно. Концепцията за " оттегляне ", въведена от мисионерите, с цел да обяснят по какъв начин неотдавна обърналите се християни са се " върнали " назад към предхристиянските си привички, в действителност внася единствено комплициране, тъй като за мисионерите отстъпниците са по-лоши и от неверниците.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




