Демокрацията по света отслабва под натиска на войните и политическата поляризация
Демократичните стандарти в международен мащаб са се намалили през 2023 година заради разпространяването на войни, властнически практики и спадащи равнища на доверие в обичайните политически партии, съобщи Франс прес, като цитира изследване на отдела за изследвания и разбори на сп. " Икономист ".
През 2023 година измежду демокрациите са се наредили още две страни - Парагвай и Папуа Нова Гвинея. Въпреки това междинният световен показател е понижен до 5,23 от 10 от 5,29 през миналата година, което е най-ниското му равнище от публикуването на първото изследване през 2006 година
България е паднала от 57-о на 62-о място, като остава измежду страните, чиито демокрации изпитват проблеми.
" Това утежняване на положението на демокрацията в света се дължи основно на отрицателните трендове в недемократичните страни, като да вземем за пример възобновяването на насилствените спорове и властническите ограничения ", се отбелязва в отчета.
От 74 считани за демократични страни (от общо 167 изследвани), единствено 24, представляващи едвам 7,8 % от популацията на света, са разказани като " цялостни демокрации ", т.е. " страни, в които освен се зачитат главните политически и цивилен свободи, само че и в които има наклонност да се поддържа политическа просвета, благоприятстваща просперитета на жителите ".
Останалите петдесет, от Съединени американски щати до Израел, през Бразилия и Тайланд, принадлежат към групата на демокрациите, които изпитват някои усложнения. В тях " се създават свободни и почтени избори и макар че има проблеми (например похищения против свободата на медиите), главните цивилен свободи се съблюдават ", съгласно изследването.
Тази година към тази второкласен се причислиха Парагвай и Папуа Нова Гвинея.
Останалите страни са разграничени сред " хибридни " и " властнически режими " съгласно показателя, изчислен въз основа на пет критерия: изборни процеси и плурализъм, действие на държавното управление, политическо присъединяване, политическа просвета и цивилен свободи.
Нигер, изгубил 29 позиции (до 141 място), и Габон (с 28 места до 146 място) са двете страни, които са претърпели максимален спад в класацията. И двете страни претърпяха държавни преврати през миналата година.
Западна Европа е единственият район, който усъвършенства резултата си, като изпреварва Северна Америка, която не е отпред " за първи път от основаването на показателя през 2006 година ".
Все повече страни се сблъскват с " понижаване на доверието в главните политически партии и водачи " и се поддават на " културни войни " от рода на тези, които от дълго време са присъщи за Съединени американски щати ", се отбелязва в отчета. Западна Европа също се сблъсква с ниското равнище на доверие в ръководещите и поляризация " към въпроса за имиграцията ", написа Българска телеграфна агенция.
През 2023 година измежду демокрациите са се наредили още две страни - Парагвай и Папуа Нова Гвинея. Въпреки това междинният световен показател е понижен до 5,23 от 10 от 5,29 през миналата година, което е най-ниското му равнище от публикуването на първото изследване през 2006 година
България е паднала от 57-о на 62-о място, като остава измежду страните, чиито демокрации изпитват проблеми.
" Това утежняване на положението на демокрацията в света се дължи основно на отрицателните трендове в недемократичните страни, като да вземем за пример възобновяването на насилствените спорове и властническите ограничения ", се отбелязва в отчета.
От 74 считани за демократични страни (от общо 167 изследвани), единствено 24, представляващи едвам 7,8 % от популацията на света, са разказани като " цялостни демокрации ", т.е. " страни, в които освен се зачитат главните политически и цивилен свободи, само че и в които има наклонност да се поддържа политическа просвета, благоприятстваща просперитета на жителите ".
Останалите петдесет, от Съединени американски щати до Израел, през Бразилия и Тайланд, принадлежат към групата на демокрациите, които изпитват някои усложнения. В тях " се създават свободни и почтени избори и макар че има проблеми (например похищения против свободата на медиите), главните цивилен свободи се съблюдават ", съгласно изследването.
Тази година към тази второкласен се причислиха Парагвай и Папуа Нова Гвинея.
Останалите страни са разграничени сред " хибридни " и " властнически режими " съгласно показателя, изчислен въз основа на пет критерия: изборни процеси и плурализъм, действие на държавното управление, политическо присъединяване, политическа просвета и цивилен свободи.
Нигер, изгубил 29 позиции (до 141 място), и Габон (с 28 места до 146 място) са двете страни, които са претърпели максимален спад в класацията. И двете страни претърпяха държавни преврати през миналата година.
Западна Европа е единственият район, който усъвършенства резултата си, като изпреварва Северна Америка, която не е отпред " за първи път от основаването на показателя през 2006 година ".
Все повече страни се сблъскват с " понижаване на доверието в главните политически партии и водачи " и се поддават на " културни войни " от рода на тези, които от дълго време са присъщи за Съединени американски щати ", се отбелязва в отчета. Западна Европа също се сблъсква с ниското равнище на доверие в ръководещите и поляризация " към въпроса за имиграцията ", написа Българска телеграфна агенция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ