От 10 хиляди до под 2 хиляди: Защо се стигна до масово закриване на училища?
Демографската рецесия е главен фактор
От над 10 000 учебни заведения (в царска България през 1942 г) и първо място на Балканите по учебен напредък, в последните над 30 години България изпада фрапантно в класацията, предава Народоосвободителна въстаническа армия. Навлизайки в новия век общообразователните учебни заведения у нас към този момент са 2 843 - или 4 пъти по-малко по отношение на най-хубавия си интервал век по-рано.
Оттогава годишните данни на Национален статистически институт демонстрират наклонност на непрекъснат спад - до едвам 1 931 учебни заведения през 2023/2024 образователна година.
1. ДЕМОГРАФСКА КРИЗА/ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ
Намаляването на популацията е главната, въпреки и не единствената причина за понижаване на броя на учебните заведения в общините. Наличието или неналичието на учебно заведение може да е доста значим фактор в избора на обособения човек или даже цяло семейство за това дали да останат, или да изберат ново място, където да живеят и работят. Наличието на учебно заведение в дадена община е знак за вероятност и вяра за развиване, до момента в който неналичието на такова - за липса на благоприятни условия и застаряващо население.
2. ФИНАНСОВИЯТ МОДЕЛ
Според някои разбори съществува подобен модел, който подтиква да се образуват по-големи паралелки с повече възпитаници, което води до по-малко на брой, само че по-големи учебни заведения, т.е. с повече ученици. Така образуваните по-големи учебни заведения имат опция да концентрират и повече запас, който да се насочва както към реализиране на по-добри резултати, по този начин и към възстановяване на просветителната среда за децата, а също и присъединяване допълнително и по-големи планове, които развиват опциите на подрастващите или пък подкрепят просветителната институция финансово.
3. НЕДОСТИГ НА УЧИТЕЛИ
Данните на Национален статистически институт от обявата на Национален статистически институт " Образование в Република България 2024 " демонстрират, че през 2023/2024 година от към 55 хиляди учители в системата на образованието у нас, близо 28 хиляди – или 50% - са на възраст над 50 години. А в категорията на и над 60 години (или в пенсионна и предпенсионна възраст) са 8238.
4. НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ОТДАЛЕЧЕНОСТТА И КАПАЦИТЕТА НА НАЙ-БЛИЗКОТО ДРУГО УЧИЛИЩЕ ИЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА
Демографските проблеми в страната се отразяват най-отчетливо върху дребните обитаеми места, както и такива в отдалечени и планински региони – и по тази причина преобладаващият брой закрити учебни заведения са в такива градове и села.
Масовото закриване на учебни заведения в България се оказва освен резултат, а и причина за задълбочаване на проблеми като демографска рецесия, неравномерен достъп до обучение, предпоставки за икономическа и обществена неустойчивост.
Населението на България към 7 септември 2021 година е 6 519 789 души. За информация през средата на 40-те години на предишния век е малко над 7 милиона. Тогава България излиза от Втората международна война, претърпяла е наскоро и ПСВ, Междусъюзническа война и Балканската война. Намаляване на популацията пък не е всекидневно за страна, която дълго време не е била във война и не попада под удари на съществени естествени катаклизми.
От над 10 000 учебни заведения (в царска България през 1942 г) и първо място на Балканите по учебен напредък, в последните над 30 години България изпада фрапантно в класацията, предава Народоосвободителна въстаническа армия. Навлизайки в новия век общообразователните учебни заведения у нас към този момент са 2 843 - или 4 пъти по-малко по отношение на най-хубавия си интервал век по-рано.
Оттогава годишните данни на Национален статистически институт демонстрират наклонност на непрекъснат спад - до едвам 1 931 учебни заведения през 2023/2024 образователна година.
1. ДЕМОГРАФСКА КРИЗА/ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ
Намаляването на популацията е главната, въпреки и не единствената причина за понижаване на броя на учебните заведения в общините. Наличието или неналичието на учебно заведение може да е доста значим фактор в избора на обособения човек или даже цяло семейство за това дали да останат, или да изберат ново място, където да живеят и работят. Наличието на учебно заведение в дадена община е знак за вероятност и вяра за развиване, до момента в който неналичието на такова - за липса на благоприятни условия и застаряващо население.
2. ФИНАНСОВИЯТ МОДЕЛ
Според някои разбори съществува подобен модел, който подтиква да се образуват по-големи паралелки с повече възпитаници, което води до по-малко на брой, само че по-големи учебни заведения, т.е. с повече ученици. Така образуваните по-големи учебни заведения имат опция да концентрират и повече запас, който да се насочва както към реализиране на по-добри резултати, по този начин и към възстановяване на просветителната среда за децата, а също и присъединяване допълнително и по-големи планове, които развиват опциите на подрастващите или пък подкрепят просветителната институция финансово.
3. НЕДОСТИГ НА УЧИТЕЛИ
Данните на Национален статистически институт от обявата на Национален статистически институт " Образование в Република България 2024 " демонстрират, че през 2023/2024 година от към 55 хиляди учители в системата на образованието у нас, близо 28 хиляди – или 50% - са на възраст над 50 години. А в категорията на и над 60 години (или в пенсионна и предпенсионна възраст) са 8238.
4. НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ОТДАЛЕЧЕНОСТТА И КАПАЦИТЕТА НА НАЙ-БЛИЗКОТО ДРУГО УЧИЛИЩЕ ИЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА
Демографските проблеми в страната се отразяват най-отчетливо върху дребните обитаеми места, както и такива в отдалечени и планински региони – и по тази причина преобладаващият брой закрити учебни заведения са в такива градове и села.
Масовото закриване на учебни заведения в България се оказва освен резултат, а и причина за задълбочаване на проблеми като демографска рецесия, неравномерен достъп до обучение, предпоставки за икономическа и обществена неустойчивост.
Населението на България към 7 септември 2021 година е 6 519 789 души. За информация през средата на 40-те години на предишния век е малко над 7 милиона. Тогава България излиза от Втората международна война, претърпяла е наскоро и ПСВ, Междусъюзническа война и Балканската война. Намаляване на популацията пък не е всекидневно за страна, която дълго време не е била във война и не попада под удари на съществени естествени катаклизми.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ




