Да спечелиш демографския шах
Демографска загадка на Стария континент. Европа пред празни люлки ли е изправена? Могат ли парите да купят детски смях? Едни страни оферират безлихвени заеми, други - рекордно майчинство, а младите европейци като че ли все по-често избират стабилността пред ранното родителство. Защо тласъците за раждаемост към този момент не работят? Къде свършват държавните помощи и от кое място стартира казусът с биологичния часовник и скъпото инвитро? Въпроси, които си задава обществото, само че отговорите са в ръководещите.
Раждаемостта понижава в множеството европейски страни и това не е вест. Едно от изключенията за предходната година е Испания, която за пръв път от 10 години насам се похвали с растеж на новородените. Въпреки това, през последните години и тази страна бележи негативен приръст.
Равносметката за 2025 година донесе на Франция сериозен отрицателен потрес, тъй като за пръв път от Втората международна война насам (80 години!) страната записва повече умряли, в сравнение с раждания. Нашенецът би рекъл “Е, и? В България е по този начин най-малко от 30 години ”.
Допреди година-две Франция бе изключение с раждаемост, която надминаваше тази на доста от съседите й. И като сме тръгнали да се съпоставяме с Франция, през 2023 година (последната година, за която има сравними данни) коефициентът на плодовитост в страната е 1,65 деца на жена. Това е вторият най-голям в Европейски Съюз след България с 1,81. Все отново, коефициентът на плодовитост е индикатор, който е по-скоро в областта на догатките, тъй като позволява междинният брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен интервал - от 15 до към 49 години.
Никоя индустриална страна не е ваксинирана
против демографската рецесия. Като цяло от ден на ден страни от Европейски Съюз са изправени пред вероятността за свиваща се работна мощ, защото застаряващото население усилва разноските за пенсии и грижи за възрастни хора. Ненапразно и Франция бие паника, тъй като предходната година и коефициентът на раждаемост в страната спада до 1,56, а това се оказва най-ниският от края на Първата международна война! Въпреки това, той е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз.
Възрастното население в страната е към 22%. Е, и в тази отрицателна статистика България е по-напред - у нас хората над 65 година са 24%. През 2025 година Франция регистрира рекордно висока дълготрайност на живота - 85,9 година за дамите и 80,3 година за мъжете. Какво пък, и у нас този индикатор се усъвършенства, въпреки да сме на опашката на Евросъюза със 71,9 година за дамите и 71,9 година за мъжете. Несравними са възрастовите разлики, нали? Кой знае какво би посочила статистиката за здраве и качество на живот за възрастните в двете страни.
И още нещо: демографите регистрират много забавна наклонност в Европа - някои от страните, в които дамите чакат най-дълго да имат деца, са и страни с по-висока раждаемост.
Статистиката в Европейски Съюз сочи, че такива са Дания, Швеция, Норвегия, Германия, Ирландия, Кипър, Португалия. /> Франция - от бейби взрив до бейби срив
Така някои назовават обстановката във Франция. Но в коя ли част на Европа не е по този начин? Докато у нас единствено се приказват гръмки слова по огромни конгреси за демографската рецесия или се изписват купища безполезни за страната и нацията тактики и стратегии, французите явно подхващат осезаеми ограничения. Още предходната година е извършена социална консултация от националното заседание.
Според данните от нея 28% от запитаните над 30 хиляди души показват, че финансовите разноски за развъждане и грижи за деца са главната причина за отсрочване на раждането им. За други 18% това са терзания за бъдещето на обществото, а за 15% казусът е в мъчно постижимия баланс сред потребностите на фамилията, работата и персоналния живот.
В началото на тази година се заприказва, че френското държавно управление приготвя писмо до навършилите 29 година французи със своеобразно
заричане за безлихвени жилищни заеми
и универсално месечно заплащане по 250 евро за първо дете до навършване на 20-годишната му възраст. Добра ли е концепцията, или е недообмислена - явно към момента се обсъжда освен от властимащите, само че и от обществото. Според някои политици това не е някакво фаталистично обръщение, а поддръжка за хората, които желаят да имат деца. В момента главната система за фамилни помощи във Франция е от второто дете.
По отношение на възможното писмо някои млади французи настояват, че биха се почувствали афектирани от сходен неуместен метод да бъдат подтикнати да имат деца. Други считат, че тези пари едвам биха стигнали за памперси. Трети ясно споделят, че казусът е доста по-дълбок - едвам свързват двата края, затруднени са да намерят уместно жилище на допустима цена, налозите са прекомерно високи и всичко това ги възпира да имат дете, изключително - второ. Според мнозина намаляването на таксите за детските ясли и градини би била по-разумна стъпка. Има и такива, които означават решаващи фактори като пазара на труда, равнищата на претовареност, опциите за дълготраен и добре заплатен трудов ангажимент, финансова непоклатимост. Така или другояче първите реакции на младите французи на въпросната концепция като че ли са по-скоро отрицателни.
За отпуска - би трябвало им много, с цел да ни гонят
Френските управляващи обмислят и други тласъци за поощряване на раждаемостта, с цел да може допустимо най-бързо и дейно да се обърне отрицателната наклонност. Например:
- доста разширение на опциите за грижи за деца и по-добра поддръжка, в това число, когато се разчитат на родственици (баби и дядовци). У нас това го има от години - опция за прекачване на отпуска по майчинство на баба или дядо.
- увеличение на родителския отпуск. Има предложение за сливане на съществуващите схеми в обединен, уеднаквен отпуск, като концепцията е родителите да останат с детето си, до момента в който то стартира детска градина и да им се подсигурява по-добро възнаграждение през първата година. Тази скица планува след отпуска по майчинство/бащинство за четири месеца родителят да получава 70% от заплатата, през идващите шест месеца - 50% и до тавана на приходите по обществено обезпечаване.
По отношение на отпуска има и друго предложение: по-кратък, само че по-добре заплатен „ повсеместен отпуск при раждане “ - 38 седмици, платени на 80% от заплатата.
А какво да кажем ние, българите?
Всички тези разновидности ги разиграваме от години - България е с едно от най-дългите платени майчинства на Стария континент - 410 дни (близо 59 седмици) 90% от заплатата, а в случай че майката се върне на работа преди приключване на този период, получава 50% от компенсацията плюс цялата си заплата. Татковците имат право на 15 дни отпуск след изписване от родилното, както и други типове отпуск. Все ограничения, които се оказа, че не подтикват кой знае какъв брой раждаемостта. Поне у нас и най-малко до момента у нас тя спада неудържимо, все пак. Във Франция може и да проработят сходни ограничения. Поне първоначално. Кой знае?
В разгара на дебата някои френски икономисти са на мнение, че универсалните фамилни помощи биха облагодетелствали най-вече семействата с по-високи приходи и са безапелационни, че универсалността е противоположна на ефикасните публични разноски.
Правило, което явно следва да научат и българските властимащи.
Между другото, макар цялото вайкане за намалялата през 2025 година раждаемост, популацията на Франция нараства леко предходната година до 69,1 милиона души, само че това се дължи на чистата миграция, която се прави оценка на към 176 000. Иначе, най-малко съгласно прогнозите на Евростат, без имиграция популацията на Франция може да спадне до 59 милиона души до 2100 г.
И като заговорихме за миграция, предходната година 44 640 души - част от тях българи, са се преселили у нас, а страната са напуснали 9555 души. А това наподобява като добър знак, нали? /> Парите като тласък
От тази година еднократната помощ при раждане на първо дете у нас е 191,74 евро, на второ - 460,17, на трето - 230,09 евро, четвърто и последващо - 153,39, както и еднократни помощи за началото на образователната година на дребните възпитаници. Нещо повече - доста български общини отпускат, без значение от държавните помощи, и на общинско равнище помощи при раждане на дете. Например преди дни Общинският съвет в Нови пазар реши да отпусне по 150 евро за раждане на първо дете, 250 - за второ, 200 евро за трето и четвърто дете. Предвиден е ненапълно необикновен тласък: всяка от цитираните помощи се усилва с 50%, в случай че най-малко един от родителите е с висше обучение.
Въведени са на държавно равнище и редица данъчни облекчения за родителите.
Дали всичко това ще помогне, ще покаже времето. Засега едно е ясно, най-малко съгласно последните данни на Национален статистически институт: дамите във фертилна възраст през 2025 година у нас са 1 246 560, като по отношение на миналата година са с близо 11 хиляди по-малко. Живородените деца са 50 241 и са с 3187 по-малко от 2024 г. /> Европарламентът трансформира правила си
Дистанционно гласоподаване на евродепутатите в майчинство или опция да гласоподават посредством прокурист през последните три месеца от бременността и първите шест месеца след раждането. Около това се сплотяват страните от Европейски Съюз и се спогаждат да променят европейското законодателство. „ Като модернизираме разпоредбите си, ние се застъпваме за правдивост, тъждество и Парламент, който в действителност отразява хората, на които служи “, разяснява пред " Политико " ръководителят на Европарламента Роберта Мецола. В обществените мрежи тя съобщи, че “все още не сме постигнали задачата, само че трансформираме този ангажимент в действителност ”.
Съветът в този момент ще би трябвало да препрати текста на Европейския парламент за публично утвърждение, преди да се върне в Съвета за дефинитивно утвърждение. След това предлагането ще би трябвало да бъде утвърдено от страните членки на Европейски Съюз, преди да може да влезе в действие.
Достатъчен ли е този уединен сигнал, с цел да бъде изменен отрицателният тренд със спадащата в Европа раждаемост, ще покаже времето.
Като цяло европейците не са се отказали от нормалния модел семейство - мама, тате и две деца. Но това става все по-рядко и по-важното - все по-късно (навярно и по тази причина е по-рядко). Според последните публични данни, показани при започване на този година, в целия Европейски съюз дамите стават майки приблизително на 29,8 години, което е с към година по-късно спрямо десетилетие по-рано. В момента възрастта на дамите при първо раждане варира от 24,7 години в Молдова до 31,8 години в Италия. В България, съгласно данните на Национален статистически институт отпреди няколко дни, през 2025 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27,5 година, като в Сливенско е малко над 22 година, а в София (столица) - близо 31 година Разбира се,отлагането не значи отвод от родителство, просто то се случва на по-късна възраст. Повечето младежи, както демонстрират и мненията на французите, първо желаят да завършат образованието си, да станат финансово постоянни, с цел да обезпечат по-добро бъдеще на децата си. А това лишава повече време, с цел да образуват постоянни сантиментални партньорства, в сравнение с е било преди десетилетия. Макар наклонността за отсрочване на родителството да е поставила своя щемпел в цяла Европа, като че ли дамите в източната и централната част на континента са склонни да стават майки в средата и до края на 20-те си години, до момента в който тези в западната и южната все по-често чакат до началото на 30-те. „ Ето за какво е доста мъчно да се дефинира един-единствен фактор, който може да изясни наклонността “, разяснява демографът във Виенския университет Естер Лацари. /> Цената на изчакването " за по-подходящо време "
Цикъл инвитро да коства колкото двойния годишен приход на домакинство? Нищо, че днешните 40 са предходните 20-годишни, само че това очевидно важи единствено за външността. Защото изчакването на “по-подходящото време за дете ” има своята цена, както и последствия за здравето на бъдещите родители. Защото въпреки пожеланият репродуктивен прозорец да се е трансформирал през последните 10-20 години, явно биологичният часовник, най-малко към този момент, остава неизменен. Затова приказва фактът, че единствено към 2022 година в Европа са регистрирани близо 1400 клиники за лекуване на неплодородие и са извършени съвсем 1 милион цикъла. Макар да има спад от над 15% спрямо 2021 година, успеваемостта им остава постоянна. Но казусът е другаде - тези процедури, като се изключи че са
скъпи и прочувствено изтощителни
в някои страни те са и недостъпни за самотни дами, за гей двойки или други групи.
От СЗО сигнализират, че въпреки търсенето на грижи за безплодието да нараства в международен мащаб, достъпът до тях остава мощно стеснен, най-вече поради големите суми, които хората харчат за проби и за лекуване. А това “може да бъде финансово пагубно ”. По данни на организацията, в някои страни един цикъл инвитро оплождане (IVF) може да коства два пъти повече от междинния годишен приход на семейството. Според годишна ранглиста на застъпническата група Fertility Europe и Европейския парламентарен конгрес за полови и репродуктивни права (EPF) в Европа с най-сериозни проблеми в това отношение са Албания, Азербайджан, Косово. От друга страна, Белгия и Нидерландия са с най-добре уредени правни разпореждания, публично финансиране и вероятности на пациентите за грижите за неплодородие.
У нас допреди към 20 години
имаше случаи двойки да продават единственото си жилище, с цел да платят за асистирана репродукция. И в наши дни вероятно не е елементарно, само че сигурно имаме повече и по-добра грижа. През 2009 година (тогава министър на опазването на здравето бе Евгений Желев) бе основан държавният Център за асистирана репродукция (ЦАР), прочут като фонд „ Инвитро “, с решение на Министерския съвет, с цел да подкрепя финансово двойки с репродуктивни проблеми. Държавата обезпечава финансиране за безграничен брой инвитро процедури с до 5000 лв. на процедура. Междувременно доста общини към този момент са си основали свои инвитро фондове със средства, от които подкрепят финансово, несъмнено, при избрани условия, двойки с репродуктивни проблеми, които живеят на територията им.
Раждаемостта понижава в множеството европейски страни и това не е вест. Едно от изключенията за предходната година е Испания, която за пръв път от 10 години насам се похвали с растеж на новородените. Въпреки това, през последните години и тази страна бележи негативен приръст.
Равносметката за 2025 година донесе на Франция сериозен отрицателен потрес, тъй като за пръв път от Втората международна война насам (80 години!) страната записва повече умряли, в сравнение с раждания. Нашенецът би рекъл “Е, и? В България е по този начин най-малко от 30 години ”.
Допреди година-две Франция бе изключение с раждаемост, която надминаваше тази на доста от съседите й. И като сме тръгнали да се съпоставяме с Франция, през 2023 година (последната година, за която има сравними данни) коефициентът на плодовитост в страната е 1,65 деца на жена. Това е вторият най-голям в Европейски Съюз след България с 1,81. Все отново, коефициентът на плодовитост е индикатор, който е по-скоро в областта на догатките, тъй като позволява междинният брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен интервал - от 15 до към 49 години.
Никоя индустриална страна не е ваксинирана
против демографската рецесия. Като цяло от ден на ден страни от Европейски Съюз са изправени пред вероятността за свиваща се работна мощ, защото застаряващото население усилва разноските за пенсии и грижи за възрастни хора. Ненапразно и Франция бие паника, тъй като предходната година и коефициентът на раждаемост в страната спада до 1,56, а това се оказва най-ниският от края на Първата международна война! Въпреки това, той е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз.
Възрастното население в страната е към 22%. Е, и в тази отрицателна статистика България е по-напред - у нас хората над 65 година са 24%. През 2025 година Франция регистрира рекордно висока дълготрайност на живота - 85,9 година за дамите и 80,3 година за мъжете. Какво пък, и у нас този индикатор се усъвършенства, въпреки да сме на опашката на Евросъюза със 71,9 година за дамите и 71,9 година за мъжете. Несравними са възрастовите разлики, нали? Кой знае какво би посочила статистиката за здраве и качество на живот за възрастните в двете страни.
И още нещо: демографите регистрират много забавна наклонност в Европа - някои от страните, в които дамите чакат най-дълго да имат деца, са и страни с по-висока раждаемост.
Статистиката в Европейски Съюз сочи, че такива са Дания, Швеция, Норвегия, Германия, Ирландия, Кипър, Португалия. /> Франция - от бейби взрив до бейби срив
Така някои назовават обстановката във Франция. Но в коя ли част на Европа не е по този начин? Докато у нас единствено се приказват гръмки слова по огромни конгреси за демографската рецесия или се изписват купища безполезни за страната и нацията тактики и стратегии, французите явно подхващат осезаеми ограничения. Още предходната година е извършена социална консултация от националното заседание.
Според данните от нея 28% от запитаните над 30 хиляди души показват, че финансовите разноски за развъждане и грижи за деца са главната причина за отсрочване на раждането им. За други 18% това са терзания за бъдещето на обществото, а за 15% казусът е в мъчно постижимия баланс сред потребностите на фамилията, работата и персоналния живот.
В началото на тази година се заприказва, че френското държавно управление приготвя писмо до навършилите 29 година французи със своеобразно
заричане за безлихвени жилищни заеми
и универсално месечно заплащане по 250 евро за първо дете до навършване на 20-годишната му възраст. Добра ли е концепцията, или е недообмислена - явно към момента се обсъжда освен от властимащите, само че и от обществото. Според някои политици това не е някакво фаталистично обръщение, а поддръжка за хората, които желаят да имат деца. В момента главната система за фамилни помощи във Франция е от второто дете.
По отношение на възможното писмо някои млади французи настояват, че биха се почувствали афектирани от сходен неуместен метод да бъдат подтикнати да имат деца. Други считат, че тези пари едвам биха стигнали за памперси. Трети ясно споделят, че казусът е доста по-дълбок - едвам свързват двата края, затруднени са да намерят уместно жилище на допустима цена, налозите са прекомерно високи и всичко това ги възпира да имат дете, изключително - второ. Според мнозина намаляването на таксите за детските ясли и градини би била по-разумна стъпка. Има и такива, които означават решаващи фактори като пазара на труда, равнищата на претовареност, опциите за дълготраен и добре заплатен трудов ангажимент, финансова непоклатимост. Така или другояче първите реакции на младите французи на въпросната концепция като че ли са по-скоро отрицателни.
За отпуска - би трябвало им много, с цел да ни гонят
Френските управляващи обмислят и други тласъци за поощряване на раждаемостта, с цел да може допустимо най-бързо и дейно да се обърне отрицателната наклонност. Например:
- доста разширение на опциите за грижи за деца и по-добра поддръжка, в това число, когато се разчитат на родственици (баби и дядовци). У нас това го има от години - опция за прекачване на отпуска по майчинство на баба или дядо.
- увеличение на родителския отпуск. Има предложение за сливане на съществуващите схеми в обединен, уеднаквен отпуск, като концепцията е родителите да останат с детето си, до момента в който то стартира детска градина и да им се подсигурява по-добро възнаграждение през първата година. Тази скица планува след отпуска по майчинство/бащинство за четири месеца родителят да получава 70% от заплатата, през идващите шест месеца - 50% и до тавана на приходите по обществено обезпечаване.
По отношение на отпуска има и друго предложение: по-кратък, само че по-добре заплатен „ повсеместен отпуск при раждане “ - 38 седмици, платени на 80% от заплатата.
А какво да кажем ние, българите?
Всички тези разновидности ги разиграваме от години - България е с едно от най-дългите платени майчинства на Стария континент - 410 дни (близо 59 седмици) 90% от заплатата, а в случай че майката се върне на работа преди приключване на този период, получава 50% от компенсацията плюс цялата си заплата. Татковците имат право на 15 дни отпуск след изписване от родилното, както и други типове отпуск. Все ограничения, които се оказа, че не подтикват кой знае какъв брой раждаемостта. Поне у нас и най-малко до момента у нас тя спада неудържимо, все пак. Във Франция може и да проработят сходни ограничения. Поне първоначално. Кой знае?
В разгара на дебата някои френски икономисти са на мнение, че универсалните фамилни помощи биха облагодетелствали най-вече семействата с по-високи приходи и са безапелационни, че универсалността е противоположна на ефикасните публични разноски.
Правило, което явно следва да научат и българските властимащи.
Между другото, макар цялото вайкане за намалялата през 2025 година раждаемост, популацията на Франция нараства леко предходната година до 69,1 милиона души, само че това се дължи на чистата миграция, която се прави оценка на към 176 000. Иначе, най-малко съгласно прогнозите на Евростат, без имиграция популацията на Франция може да спадне до 59 милиона души до 2100 г.
И като заговорихме за миграция, предходната година 44 640 души - част от тях българи, са се преселили у нас, а страната са напуснали 9555 души. А това наподобява като добър знак, нали? /> Парите като тласък
От тази година еднократната помощ при раждане на първо дете у нас е 191,74 евро, на второ - 460,17, на трето - 230,09 евро, четвърто и последващо - 153,39, както и еднократни помощи за началото на образователната година на дребните възпитаници. Нещо повече - доста български общини отпускат, без значение от държавните помощи, и на общинско равнище помощи при раждане на дете. Например преди дни Общинският съвет в Нови пазар реши да отпусне по 150 евро за раждане на първо дете, 250 - за второ, 200 евро за трето и четвърто дете. Предвиден е ненапълно необикновен тласък: всяка от цитираните помощи се усилва с 50%, в случай че най-малко един от родителите е с висше обучение.
Въведени са на държавно равнище и редица данъчни облекчения за родителите.
Дали всичко това ще помогне, ще покаже времето. Засега едно е ясно, най-малко съгласно последните данни на Национален статистически институт: дамите във фертилна възраст през 2025 година у нас са 1 246 560, като по отношение на миналата година са с близо 11 хиляди по-малко. Живородените деца са 50 241 и са с 3187 по-малко от 2024 г. /> Европарламентът трансформира правила си
Дистанционно гласоподаване на евродепутатите в майчинство или опция да гласоподават посредством прокурист през последните три месеца от бременността и първите шест месеца след раждането. Около това се сплотяват страните от Европейски Съюз и се спогаждат да променят европейското законодателство. „ Като модернизираме разпоредбите си, ние се застъпваме за правдивост, тъждество и Парламент, който в действителност отразява хората, на които служи “, разяснява пред " Политико " ръководителят на Европарламента Роберта Мецола. В обществените мрежи тя съобщи, че “все още не сме постигнали задачата, само че трансформираме този ангажимент в действителност ”.
Съветът в този момент ще би трябвало да препрати текста на Европейския парламент за публично утвърждение, преди да се върне в Съвета за дефинитивно утвърждение. След това предлагането ще би трябвало да бъде утвърдено от страните членки на Европейски Съюз, преди да може да влезе в действие.
Достатъчен ли е този уединен сигнал, с цел да бъде изменен отрицателният тренд със спадащата в Европа раждаемост, ще покаже времето.
Като цяло европейците не са се отказали от нормалния модел семейство - мама, тате и две деца. Но това става все по-рядко и по-важното - все по-късно (навярно и по тази причина е по-рядко). Според последните публични данни, показани при започване на този година, в целия Европейски съюз дамите стават майки приблизително на 29,8 години, което е с към година по-късно спрямо десетилетие по-рано. В момента възрастта на дамите при първо раждане варира от 24,7 години в Молдова до 31,8 години в Италия. В България, съгласно данните на Национален статистически институт отпреди няколко дни, през 2025 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27,5 година, като в Сливенско е малко над 22 година, а в София (столица) - близо 31 година Разбира се,отлагането не значи отвод от родителство, просто то се случва на по-късна възраст. Повечето младежи, както демонстрират и мненията на французите, първо желаят да завършат образованието си, да станат финансово постоянни, с цел да обезпечат по-добро бъдеще на децата си. А това лишава повече време, с цел да образуват постоянни сантиментални партньорства, в сравнение с е било преди десетилетия. Макар наклонността за отсрочване на родителството да е поставила своя щемпел в цяла Европа, като че ли дамите в източната и централната част на континента са склонни да стават майки в средата и до края на 20-те си години, до момента в който тези в западната и южната все по-често чакат до началото на 30-те. „ Ето за какво е доста мъчно да се дефинира един-единствен фактор, който може да изясни наклонността “, разяснява демографът във Виенския университет Естер Лацари. /> Цената на изчакването " за по-подходящо време "
Цикъл инвитро да коства колкото двойния годишен приход на домакинство? Нищо, че днешните 40 са предходните 20-годишни, само че това очевидно важи единствено за външността. Защото изчакването на “по-подходящото време за дете ” има своята цена, както и последствия за здравето на бъдещите родители. Защото въпреки пожеланият репродуктивен прозорец да се е трансформирал през последните 10-20 години, явно биологичният часовник, най-малко към този момент, остава неизменен. Затова приказва фактът, че единствено към 2022 година в Европа са регистрирани близо 1400 клиники за лекуване на неплодородие и са извършени съвсем 1 милион цикъла. Макар да има спад от над 15% спрямо 2021 година, успеваемостта им остава постоянна. Но казусът е другаде - тези процедури, като се изключи че са
скъпи и прочувствено изтощителни
в някои страни те са и недостъпни за самотни дами, за гей двойки или други групи.
От СЗО сигнализират, че въпреки търсенето на грижи за безплодието да нараства в международен мащаб, достъпът до тях остава мощно стеснен, най-вече поради големите суми, които хората харчат за проби и за лекуване. А това “може да бъде финансово пагубно ”. По данни на организацията, в някои страни един цикъл инвитро оплождане (IVF) може да коства два пъти повече от междинния годишен приход на семейството. Според годишна ранглиста на застъпническата група Fertility Europe и Европейския парламентарен конгрес за полови и репродуктивни права (EPF) в Европа с най-сериозни проблеми в това отношение са Албания, Азербайджан, Косово. От друга страна, Белгия и Нидерландия са с най-добре уредени правни разпореждания, публично финансиране и вероятности на пациентите за грижите за неплодородие.
У нас допреди към 20 години
имаше случаи двойки да продават единственото си жилище, с цел да платят за асистирана репродукция. И в наши дни вероятно не е елементарно, само че сигурно имаме повече и по-добра грижа. През 2009 година (тогава министър на опазването на здравето бе Евгений Желев) бе основан държавният Център за асистирана репродукция (ЦАР), прочут като фонд „ Инвитро “, с решение на Министерския съвет, с цел да подкрепя финансово двойки с репродуктивни проблеми. Държавата обезпечава финансиране за безграничен брой инвитро процедури с до 5000 лв. на процедура. Междувременно доста общини към този момент са си основали свои инвитро фондове със средства, от които подкрепят финансово, несъмнено, при избрани условия, двойки с репродуктивни проблеми, които живеят на територията им.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ