Дискусия в Скопие: Демистификация на съседските отношения по пътя към ЕС - Свят
„ Демистификация на (не)съседските връзки по пътя към Европейски Съюз: Случаят Северна Македония и България “ беше тематиката на полемика, проведена в Скопие от Центъра за европейски тактики „ Евротинк “, в която участваха посланикът на Чехия Ярослав Лудва, съветникът в посолството на Канада в Сърбия, Черна гора и Северна Македония Дейвид Морган, а във втория панел и философът от Института за публични и филантропични науки в Скопие Катерина Колозова, преподавателят в ЮЗУ „ Неофит Рилски ” в Благоевград и член на " Клуба за българо-македонско другарство " Стефан Дечев, Димитър Атанасов от Института по етнология и фолклористика на Българска академия на науките и Люпчо Петковски от Центъра за европейски тактики в Северна Македония Евротинк.
Според Димитър Атанасов връзките сред Северна Македония и България сега са на дъното, а “кампанията от провокации ” е почнала с откриването на български клубове в Северна Македония, а Северна Македония е дала отговор, „ което също е неверно ”.
Пред медиите, преди началото на събитието Атанасов уточни, че и от двете страни на границата има политически субекти - партии и институции, чийто интерес е да утежняват от ден на ден връзките.
„ И от двете страни на границата има партии с абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация. От македонска страна, това е партия, която е непрекъснат кандидат за властта и една от главните й характерности е етнонационализмът. В българския случай, без значение че Вътрешна македонска революционна организация към този момент е маргинална партия и не е несъмнено дали ще влезе в Народното събрание, сега не стопира да утежнява връзките ”, сподели Атанасов.
Според него „ и от двете страни на Осоговската планина, има какво да се направи ” и двете страни би трябвало да покажат зрялост и потенциал да трансформират нещата, а въпросът " чия виновност е по-голяма " не е главният въпрос сега.
„ Мога да кажа, че виновността на България е по-голяма и това не е проблем за мен. Въпросът от другата страна е по какъв начин това ще се употребява. В обстановка, в която едната страна споделя, че тя е по-виновна, другата ще удостовери това. И ние, и вие имаме виновност, и заради това би трябвало да стартираме да приказваме по тези въпроси. Със и без вписването на българите в конституцията на Северна Македония България би трябвало да разреши на страната да договаря с Европейски Съюз. Когато погледнем исторически тези хора, чиито мисли четем - Гоце (Делчев), Даме (Груев), те желаеха на Осоговската планина да няма граница, желаеха Деве хълм и Гюешево да бъдат две села и нищо повече и да минават сред тях свободно, тъй като сме разнообразни, само че сме задоволително близки. Това, което могат италианците и швейцарците, това, което могат испанците и французите, за какво да не могат българите и македонците? ”, сподели Атанасов.
„ В критериите от Копенхаген няма история. Когато България влезе в Европейски Съюз през 2007 година, небългарските учебници по история не бяха модифицирани. Но в този момент можем да използваме опцията, като страна членка на Европейски Съюз и страна претендент за участие, да европеизираме и хуманизираме двата разказа ”, уточни по време на полемиката Стефан Дечев.
Посланикът на Чехия в Северна Македония Ярослав Лудва подчертава върху метода, по който би могъл да се огледа казусът сред двете страни.
„ И двете страни могат по друг метод да описват своята история. Историята е една, само че ъглите, през които се гледа към нея, са разнообразни и това би трябвало да бъде регистрирано. Това би трябвало да се разисква на равнище специалисти, тъй като нищо не е черно-бяло и не може да се вземе страна, а това значи, че вашата позиция не е съвършена ”, уточни Лудва, а Дейвид Морган показа проблемите в Канада с автохтонните племена, които държавното управление си е сложило като приоритет да бъдат позволени, " поради отговора на въпроса в какъв свят би трябвало да живеят бъдещите генерации ".
Идеята за Европа се намира на върха на поляризацията си и са малко тези, които поддържат съдействие, като поддържащо европейския път на Северна Македония, счита Катерина Колозова, съгласно която деполяризирането би трябвало да се случи, с цел да се отпуши процесът на евроинтеграцията на Северна Македония.
Според Люпчо Поповски така наречен френско предложение е поставило проблемите сред двете страни " на безпристрастен терен " и в него ползите на Северна Македония са били предпазени. Според Поповски с поставения акцент върху човешките права би трябвало от двете страни на границата да бъдат основани групи, които да работят в тази посока, с цел да може, когато Европейска комисия има нужда, да подадат данни за това.
(БТА)
Според Димитър Атанасов връзките сред Северна Македония и България сега са на дъното, а “кампанията от провокации ” е почнала с откриването на български клубове в Северна Македония, а Северна Македония е дала отговор, „ което също е неверно ”.
Пред медиите, преди началото на събитието Атанасов уточни, че и от двете страни на границата има политически субекти - партии и институции, чийто интерес е да утежняват от ден на ден връзките.
„ И от двете страни на границата има партии с абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация. От македонска страна, това е партия, която е непрекъснат кандидат за властта и една от главните й характерности е етнонационализмът. В българския случай, без значение че Вътрешна македонска революционна организация към този момент е маргинална партия и не е несъмнено дали ще влезе в Народното събрание, сега не стопира да утежнява връзките ”, сподели Атанасов.
Според него „ и от двете страни на Осоговската планина, има какво да се направи ” и двете страни би трябвало да покажат зрялост и потенциал да трансформират нещата, а въпросът " чия виновност е по-голяма " не е главният въпрос сега.
„ Мога да кажа, че виновността на България е по-голяма и това не е проблем за мен. Въпросът от другата страна е по какъв начин това ще се употребява. В обстановка, в която едната страна споделя, че тя е по-виновна, другата ще удостовери това. И ние, и вие имаме виновност, и заради това би трябвало да стартираме да приказваме по тези въпроси. Със и без вписването на българите в конституцията на Северна Македония България би трябвало да разреши на страната да договаря с Европейски Съюз. Когато погледнем исторически тези хора, чиито мисли четем - Гоце (Делчев), Даме (Груев), те желаеха на Осоговската планина да няма граница, желаеха Деве хълм и Гюешево да бъдат две села и нищо повече и да минават сред тях свободно, тъй като сме разнообразни, само че сме задоволително близки. Това, което могат италианците и швейцарците, това, което могат испанците и французите, за какво да не могат българите и македонците? ”, сподели Атанасов.
„ В критериите от Копенхаген няма история. Когато България влезе в Европейски Съюз през 2007 година, небългарските учебници по история не бяха модифицирани. Но в този момент можем да използваме опцията, като страна членка на Европейски Съюз и страна претендент за участие, да европеизираме и хуманизираме двата разказа ”, уточни по време на полемиката Стефан Дечев.
Посланикът на Чехия в Северна Македония Ярослав Лудва подчертава върху метода, по който би могъл да се огледа казусът сред двете страни.
„ И двете страни могат по друг метод да описват своята история. Историята е една, само че ъглите, през които се гледа към нея, са разнообразни и това би трябвало да бъде регистрирано. Това би трябвало да се разисква на равнище специалисти, тъй като нищо не е черно-бяло и не може да се вземе страна, а това значи, че вашата позиция не е съвършена ”, уточни Лудва, а Дейвид Морган показа проблемите в Канада с автохтонните племена, които държавното управление си е сложило като приоритет да бъдат позволени, " поради отговора на въпроса в какъв свят би трябвало да живеят бъдещите генерации ".
Идеята за Европа се намира на върха на поляризацията си и са малко тези, които поддържат съдействие, като поддържащо европейския път на Северна Македония, счита Катерина Колозова, съгласно която деполяризирането би трябвало да се случи, с цел да се отпуши процесът на евроинтеграцията на Северна Македония.
Според Люпчо Поповски така наречен френско предложение е поставило проблемите сред двете страни " на безпристрастен терен " и в него ползите на Северна Македония са били предпазени. Според Поповски с поставения акцент върху човешките права би трябвало от двете страни на границата да бъдат основани групи, които да работят в тази посока, с цел да може, когато Европейска комисия има нужда, да подадат данни за това.
(БТА)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ