Румен Радев: Левски посвети себе си на Отечеството си и се пренесе в жертва за неговото освобождение
„ Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На индивида, който отдаде живота си, с цел да завоюва цялостен народ. " Това написа президентът Румен Радев в формалната си страница във „ Фейсбук “.
От 11.00 часа президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще отдадат респект на Апостола пред паметника му в София.
" Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление ", добавя президентът.
Публикуваме целия текст без редакторска интервенция.
Скъпи сънародници,Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На индивида, който отдаде живота си, с цел да завоюва цялостен народ.Далеч преди нашето Освобождение, непокорни по дух и воля българи пробудиха съзнанието за личната ни държавност. Движението за новобългарска култура и битката за църковна самостоятелност преляха своя порив в общонародния блян за отменяне на османското робство и възкресяване на България.Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни придвижване може да има триумф единствено в случай че остане чисто национално дело. Че националната гражданска война не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости.Идеолог и уредник на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа освен за въоръжена битка, само че и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде притежание единствено на образован и духовно извисен народ, осъзнал силата и достолепията си. За да живеят всички в свободна България „ под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът “.Левски не позволи нито безспорния си престиж в национално-освободителното придвижване, нито нечии искания, да се постановат и да си присвояват националното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И в случай че в никакъв случай не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е пай и ще изисква и воля, и жертви, той постоянно залагаше преди всичко себе си.„ Чисто националният човек се бори, до момента в който може…, в случай че не сполучи…, би трябвало да почине в националната си работа “, беше неговото верую. И следвайки тези правила до дъно прекрачи със гибелта си в безсмъртието.Заветите на Левски и през днешния ден будят мозъците и стряскат съвестта на българите. И всяко потомство година след година мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола.Затова нашата респект към Васил Левски изисква освен примирение пред гибелта му, само че и смелост да го следваме в делата му. Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „ всичко се състои в нашите задружни сили и срещу тях не може упорствувам и най-силната буря. “ Ако не упорстваме в националното дело и не следваме до дъно националната воля.Събрал в себе си мощ и неотстъпчивост, безрезервност и мъдрост, жертвоготовност и невиждана нравствена непорочност, Левски остава нашият честен съдник и вечен знак на вярата в личните ни благоприятни условия, на българското достолепие и самостоятелност.Поклон пред Апостола на свободата!
От 11.00 часа президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще отдадат респект на Апостола пред паметника му в София.
" Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление ", добавя президентът.
Публикуваме целия текст без редакторска интервенция.
Скъпи сънародници,Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На индивида, който отдаде живота си, с цел да завоюва цялостен народ.Далеч преди нашето Освобождение, непокорни по дух и воля българи пробудиха съзнанието за личната ни държавност. Движението за новобългарска култура и битката за църковна самостоятелност преляха своя порив в общонародния блян за отменяне на османското робство и възкресяване на България.Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни придвижване може да има триумф единствено в случай че остане чисто национално дело. Че националната гражданска война не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости.Идеолог и уредник на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа освен за въоръжена битка, само че и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде притежание единствено на образован и духовно извисен народ, осъзнал силата и достолепията си. За да живеят всички в свободна България „ под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът “.Левски не позволи нито безспорния си престиж в национално-освободителното придвижване, нито нечии искания, да се постановат и да си присвояват националното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И в случай че в никакъв случай не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е пай и ще изисква и воля, и жертви, той постоянно залагаше преди всичко себе си.„ Чисто националният човек се бори, до момента в който може…, в случай че не сполучи…, би трябвало да почине в националната си работа “, беше неговото верую. И следвайки тези правила до дъно прекрачи със гибелта си в безсмъртието.Заветите на Левски и през днешния ден будят мозъците и стряскат съвестта на българите. И всяко потомство година след година мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола.Затова нашата респект към Васил Левски изисква освен примирение пред гибелта му, само че и смелост да го следваме в делата му. Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „ всичко се състои в нашите задружни сили и срещу тях не може упорствувам и най-силната буря. “ Ако не упорстваме в националното дело и не следваме до дъно националната воля.Събрал в себе си мощ и неотстъпчивост, безрезервност и мъдрост, жертвоготовност и невиждана нравствена непорочност, Левски остава нашият честен съдник и вечен знак на вярата в личните ни благоприятни условия, на българското достолепие и самостоятелност.Поклон пред Апостола на свободата!
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ