Дойче веле: Каквото каже Пеевски
Делян Пеевски
Ако от 2013 година обществото постепенно свикваше с медиите-бухалки и първоначално успяваше пипайки да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то през днешния ден, пет години по-късно, към този момент е напълно ясно по какъв начин действа пропагандата на локална територия, се споделя в коментар на " Дойче веле ". Способите? са банални, а наличието на изданията, които вместо да осведомят просто извършват условия, е изтъркано. Т.нар. обстоятелства по медийните страници въобще дори не са “алтернативни ”, те даже не могат да минат за “едната позиция ”. Защото са откровени неистини. На прицела на тези медии е горе-долу всеки човек, осмелил се да надигне глас против властта, която на собствен ред наподобява прекомерно постоянно е заета да извършва поръчките и условията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто посочват проблемите в България, се оказват внезапно " врагове на народа ". А точно Пеевски и медиите му непретенциозно поеха тежката задача да съставляват същия този народ. Това се случи без опозиция от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на митинг, се оказва " безродник ". Всеки, който просто желае да живее обичайно в една от малко малко подредена страна, се трансформира в " предател ".
Схемата е елементарна и даже не изисква особени старания от страна на анонимните “автори ”, които нито един път не излязоха с името си. Така да вземем за пример бранителите на природата са " зелен октопод ", а хората, застъпващи се за господство на закона, съвсем ежедневно биват заклеймявани като " прислужници на мафията ". Поддръжниците на европейските полезности са от „ третия пол ", дребното политици отвън неразличимата парламентарна безформеност са " прислужници на задкулисието ", а всеки митинг против властта е „ заплатен ". По същия модел всеки сериозен обществен глас, било то на публицист, жител или организация, не е цивилен, а " грантаджийски ", а всички тези хора заедно са " соросоиди ".
Думата му е закон
За последните пет години, откогато Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развиване. Първо бяха семплите очернящи дописки, а след това безименният създател стартира да издава и книги, популяризирани гратис. След това стана ясно, че няма за какво някой да се преработва и по тази причина един и същи материал се появява няколко пъти в границите на броени часове, препечатан в осведомителни уеб сайтове и вестници, а за лукс - преразказан и телевизионно. Но методът на деяние се изтърка, способите станаха отегчителни. Ето за какво Пеевски явно има потребност от нов инструмент за преодоляване на страната. И този “инструмент ” се появи от единствено себе си - след медиите-бухалки пристигна ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за който другояче се твърди, че не стъпва постоянно в Народното събрание, предстоящо се оказа банкрутиралата КТБ. В края на предходната година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата неплатежоспособност, които плануват обезсилването на стотици покупко-продажби със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предизвестията на адвокати, че сходна екзотика ще докара до юридически безпорядък, а и опонира на Конституцията поради действието си със задна дата, Движение за права и свободи на Пеевски с общителното подпомагане на ГЕРБ вървят към дефинитивно приемане на закона.
Още при внасянето му редица специалисти заподозряха, че задачата на текстовете не е народолюбива, а по-скоро прозаична - опит за придобиване на съответни активи, останали отвън “владение ” на Пеевски. Пример за това е оръжейният цех „ Дунарит ", за преодоляването на който преди време бе употребен целият боеприпас на страната, само че заради изцяло ясните цели на дейностите, които дефинитивно щяха да пришият ГЕРБ към Движение за права и свободи, схемата не проработи. Ето за какво Борисов евентуално е решил да не става лице на “сделката ”, само че пък да удовлетвори настояването на Пеевски ходовете му да бъдат законово регламентирани. След триумфа на първия закон-бухалка, разумно се появи и втори. След преодоляването на активите на КТБ, Пеевски към този момент има време и желае да се разправи с тези медии, които още не има или върху чиито притежатели не може да влияе. Така се появи и вторият закон “Пеевски ”, който още веднъж е импортиран с благовидни претекстове, като този за активите на банкрутиралата банка. Ако с измененията в нормативния акт за банковата неплатежоспособност той желае да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива “действителните притежатели ” на издания и ще разобличава непазарното финансиране.
Текстовете задължават медиите да афишират същинския си притежател. Подобно условие съществуваше и до момента, само че не обхващаше онлайн изданията. Впрочем, концепцията в някакъв тип регулация да влязат и онлайн изданията не е по никакъв начин неприятна. Но зад нея се крие действителният план на предлаганите промени - обявяване на непазарното финансиране на медии. Тоест, да бъдат “громени ” тези издания, които употребяват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Забележителното е, че законът изключва обявление на “банкови заеми ”. По този метод не се отваря и дума за медии, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е казусът с медийната група, която е публична благосъстоятелност на Пеевски. На мрачно ще останат и други национални издания, които сякаш действат “пазарно ”, само че в реалност са заложени в банки.
Как работи българският пазар
Друг значим миг е, че от обсега на закона са изключени приходите от присъщата за медиите активност - продажба и реклама. А както знаем, медиите на Пеевски се устоят тъкмо по този начин - на пазарен принцип. Въпросът е по какъв начин работи пазарът. Защото този пазар, в който очевидно или с подставени лица един медиен необут може да има издания, печатница и разпространителски компании, дава опция на този медиен необут да разгласи каквато пожелае облага. Понеже е затворил кръга. Въпросът е и каква е рекламата. Защото е допустимо тя да бъде раздута - да вземем за пример една негова медия да популяризира просторно различен негов бизнес, в който името му не попада, а сумата да бъде фиктивна. Пазарът в България дава тази алтернатива. Въпросът е и какъв брой огромен рекламодател е страната, посредством европейски средства да вземем за пример. Все въпроси, които законът-бухалка не контролира. А те са от основна значимост за разобличаването на медийния модел в страната. Модел, който е в основата на това, което мнозина дефинират като симбиоза сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. А тя се показва в простата скица „ услуги против изкривена действителност ”. Съвсем пазарен принцип. На българския пазар. Пазар, който прави вероятни медиите-бухалки. А неотдавна и законите-бухалки. Пазарът в страната, ръководена от Борисов, в която думата на Пеевски явно е закон.
Ако от 2013 година обществото постепенно свикваше с медиите-бухалки и първоначално успяваше пипайки да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то през днешния ден, пет години по-късно, към този момент е напълно ясно по какъв начин действа пропагандата на локална територия, се споделя в коментар на " Дойче веле ". Способите? са банални, а наличието на изданията, които вместо да осведомят просто извършват условия, е изтъркано. Т.нар. обстоятелства по медийните страници въобще дори не са “алтернативни ”, те даже не могат да минат за “едната позиция ”. Защото са откровени неистини. На прицела на тези медии е горе-долу всеки човек, осмелил се да надигне глас против властта, която на собствен ред наподобява прекомерно постоянно е заета да извършва поръчките и условията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто посочват проблемите в България, се оказват внезапно " врагове на народа ". А точно Пеевски и медиите му непретенциозно поеха тежката задача да съставляват същия този народ. Това се случи без опозиция от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на митинг, се оказва " безродник ". Всеки, който просто желае да живее обичайно в една от малко малко подредена страна, се трансформира в " предател ".
Схемата е елементарна и даже не изисква особени старания от страна на анонимните “автори ”, които нито един път не излязоха с името си. Така да вземем за пример бранителите на природата са " зелен октопод ", а хората, застъпващи се за господство на закона, съвсем ежедневно биват заклеймявани като " прислужници на мафията ". Поддръжниците на европейските полезности са от „ третия пол ", дребното политици отвън неразличимата парламентарна безформеност са " прислужници на задкулисието ", а всеки митинг против властта е „ заплатен ". По същия модел всеки сериозен обществен глас, било то на публицист, жител или организация, не е цивилен, а " грантаджийски ", а всички тези хора заедно са " соросоиди ".
Думата му е закон
За последните пет години, откогато Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развиване. Първо бяха семплите очернящи дописки, а след това безименният създател стартира да издава и книги, популяризирани гратис. След това стана ясно, че няма за какво някой да се преработва и по тази причина един и същи материал се появява няколко пъти в границите на броени часове, препечатан в осведомителни уеб сайтове и вестници, а за лукс - преразказан и телевизионно. Но методът на деяние се изтърка, способите станаха отегчителни. Ето за какво Пеевски явно има потребност от нов инструмент за преодоляване на страната. И този “инструмент ” се появи от единствено себе си - след медиите-бухалки пристигна ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за който другояче се твърди, че не стъпва постоянно в Народното събрание, предстоящо се оказа банкрутиралата КТБ. В края на предходната година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата неплатежоспособност, които плануват обезсилването на стотици покупко-продажби със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предизвестията на адвокати, че сходна екзотика ще докара до юридически безпорядък, а и опонира на Конституцията поради действието си със задна дата, Движение за права и свободи на Пеевски с общителното подпомагане на ГЕРБ вървят към дефинитивно приемане на закона.
Още при внасянето му редица специалисти заподозряха, че задачата на текстовете не е народолюбива, а по-скоро прозаична - опит за придобиване на съответни активи, останали отвън “владение ” на Пеевски. Пример за това е оръжейният цех „ Дунарит ", за преодоляването на който преди време бе употребен целият боеприпас на страната, само че заради изцяло ясните цели на дейностите, които дефинитивно щяха да пришият ГЕРБ към Движение за права и свободи, схемата не проработи. Ето за какво Борисов евентуално е решил да не става лице на “сделката ”, само че пък да удовлетвори настояването на Пеевски ходовете му да бъдат законово регламентирани. След триумфа на първия закон-бухалка, разумно се появи и втори. След преодоляването на активите на КТБ, Пеевски към този момент има време и желае да се разправи с тези медии, които още не има или върху чиито притежатели не може да влияе. Така се появи и вторият закон “Пеевски ”, който още веднъж е импортиран с благовидни претекстове, като този за активите на банкрутиралата банка. Ако с измененията в нормативния акт за банковата неплатежоспособност той желае да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива “действителните притежатели ” на издания и ще разобличава непазарното финансиране.
Текстовете задължават медиите да афишират същинския си притежател. Подобно условие съществуваше и до момента, само че не обхващаше онлайн изданията. Впрочем, концепцията в някакъв тип регулация да влязат и онлайн изданията не е по никакъв начин неприятна. Но зад нея се крие действителният план на предлаганите промени - обявяване на непазарното финансиране на медии. Тоест, да бъдат “громени ” тези издания, които употребяват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Забележителното е, че законът изключва обявление на “банкови заеми ”. По този метод не се отваря и дума за медии, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е казусът с медийната група, която е публична благосъстоятелност на Пеевски. На мрачно ще останат и други национални издания, които сякаш действат “пазарно ”, само че в реалност са заложени в банки.
Как работи българският пазар
Друг значим миг е, че от обсега на закона са изключени приходите от присъщата за медиите активност - продажба и реклама. А както знаем, медиите на Пеевски се устоят тъкмо по този начин - на пазарен принцип. Въпросът е по какъв начин работи пазарът. Защото този пазар, в който очевидно или с подставени лица един медиен необут може да има издания, печатница и разпространителски компании, дава опция на този медиен необут да разгласи каквато пожелае облага. Понеже е затворил кръга. Въпросът е и каква е рекламата. Защото е допустимо тя да бъде раздута - да вземем за пример една негова медия да популяризира просторно различен негов бизнес, в който името му не попада, а сумата да бъде фиктивна. Пазарът в България дава тази алтернатива. Въпросът е и какъв брой огромен рекламодател е страната, посредством европейски средства да вземем за пример. Все въпроси, които законът-бухалка не контролира. А те са от основна значимост за разобличаването на медийния модел в страната. Модел, който е в основата на това, което мнозина дефинират като симбиоза сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. А тя се показва в простата скица „ услуги против изкривена действителност ”. Съвсем пазарен принцип. На българския пазар. Пазар, който прави вероятни медиите-бухалки. А неотдавна и законите-бухалки. Пазарът в страната, ръководена от Борисов, в която думата на Пеевски явно е закон.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ