Делян Пеевски. Снимка: БГНЕС След като Делян Пеевски и компания

Делян Пеевски. Снимка: БГНЕС

След като Делян Пеевски и компания от ДПС-депутати написаха умишлен закон за КТБ, с който съгласно специалисти се цели преодоляването на цех Дунарит, във вторник те се прицелиха и в медийното финансиране. Народният представител разгласява в околните до него издания станалото обичайно послание към " нацията ", в което изяснява, че е внесъл план " с който ще се преустановят спекулациите на избран кръг медии, финансирани главно от подсъдими лица или задгранични грантове, че в България медийната среда е непрозрачна ".

Съвносители на текстовете в Закона за наложително складиране на печатни и други творби дружно с Пеевски са обичайните му сътрудници – Йордан Цонев и Хамид Хамид. Този път в компанията е и депутатът и пиар на партията и някогашен зам-министър на културата Велислава Кръстева.

Какво предвижат измененията

Текстовете плануват всички притежатели на медии да заявяват информация за " всяко получено финансиране в миналата календарна година, неговия размер и съображение, както и данни за лицето, предоставило финансирането ".

Законът до момента задължаваше всички издатели на вестници и списания да заявяват в Министерството на културата кой е действителният притежател на медията. Така да вземем за пример самият Пеевски беше разгласен като издател на вестниците " Монитор " и " Телеграф " през сдружението " Интръст " ЕАД.

Текстовете написани от Движение за права и свободи обаче надграждат обсега на настоящия до момента нормативен акт, като засягат и малките екрани, радиостанциите, осведомителните организации и онлайн-медиите като част от общото разбиране " Доставчици на медийни услуги ".

„ Създаването на законово обвързване за откриване на действителния притежател на доставчиците на медийни услуги и на метода на финансиране ще докара до оптималната бистрота на медийния пазар в страната, както и до осведоменост на обществото по отношение на публицистичната политика на медиите, които се устоят по непазарен метод, и ще сведе до най-малко опциите за манипулиране на публичното мнение от медии, съществуващи не поради приходите си от активността, а с помощта на безплатно корпоративно или задгранично финансиране ", се споделя в претекстовете към проектозакона.

Според вносителите по този метод ще се стигне до " откриване на действителните притежатели на онлайн-новинарските медии в България, които образуват забележителна част от осведомителния поток и надлежно от настройките на потребителите на медийни услуги, само че собствеността в по-голямата част от които остава изцяло анонимна ".

Досега онлайн медиите не са подлагани на регулация отвън нормалната за всяка комерсиална активност, както и специфичния режим за издание на политическа реклама по време на предизборна акция.

Законът вкарва още наложително откриване на информация, идентифицираща лицата, разпространяващи и/или продаващи печатни издания и броя на употребяваните от тях крайни точки за продажба ". Според Пеевски, Цонев, Хамид и Кръстева въпросната информация " се явява от значително значение за правото на свободен достъп до съответното издание ", а оттова ще се основат и гаранции, че този достъп няма да бъде безпричинно прекратен заради аргументи, свързани с възможен персонален интерес на притежателя на съответния пропагандатор и/или продавач на печатни издания ".

Уловката

Наред с благовидните претекстове за транспарантна благосъстоятелност и финансиране, обаче вносителите вършат законовото конкретизиране, че " финансиране " е всяко безплатно приемане на парични средства или имущество и/или всяко друго приемане на парични средства, без значение от употребяваната правна форма, отвън приходите от нормалната активност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми отвън банковите заеми ".

От текста е напълно явно, че Пеевски и неговите сътрудници се прицелват в медиите, които получават грантово финансиране, с които персоналната формация на Пеевски е във война от години. Всеизвестен факт е, че финансирането от фондации е обществено както на самите уеб сайтове на донорските организации, по този начин и в Министерство на правораздаването у нас.

За банковите заеми обаче въпросът не стои тъкмо по този начин.

Практиката медии да се финансират с неприятни банкови заеми детайлно бе разкрита около срутва на КТБ през лятото на 2014 година Още тогава следствие на " Протестна мрежа " откри, че банката на Цветан Василев е финансирала редица издания, чиято политика на отразяване праволинейно е била проправителствена през годините.

Сред тях бяха някои от най-масовите вестници отвън медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Заемите бяха в размер на близо 30 млн. лв. дружно с дължимите лихви и се оказаха раздадени от компании " пощенски кутии на КТБ " за три водещи сдружения на медийния пазар.

Става дума за " Про нюз България " АД (тогава издател на вестниците " Труд ", " 24 часа " и " 168 часа " със притежател Венелина Гочева, като " Труд " сега е заложен в ПИБ – бел.ред.), " Обединени свободни медии " (издател на към този момент банкрутиралия " Преса " и несъществуващото сп. " Тема " ) и " ГМ Прес ", (притежаваща " Стандарт прес ", " Шоу ", " Блиц ", районните " Марица " и " Струма " ).

Последното сдружение банкрутира през октомври 2015 година поради свръхзадлъжнялост на компанията " Булит 2007 ", която се явяваше непряката връзка сред " ГМ Прес " и КТБ. " Булит 2007 " се оказа с кредитна линия от 51 млн. лв. към КТБ, отпуснати по времето, когато Цветан Василев и Делян Пеевски към момента бяха в положителни партньорски връзки. Почти толкоз пари " Булит 2007 " претендираше след това от " ГМ Прес " – 27.4 млн. евро.

Кредитите, употребявани от въпросните медии, бяха отпускани главно в интервала 2011-2012 година. След срутва на КТБ се разбра, че банката е почнала процедура за събирането им посредством нотариални предложения още преди затварянето ѝ през юни 2014 година Периодът на интензивно събиране на заемите съответствува с раздялата сред Василев и Пеевски.

Схемата за финансиране на медии през КТБ с половин уста бе доказана даже от шефа на някогашната Комисия за лишаване на нелегално добито имущество и сегашен началник на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев. При представянето на желае на страната против Цветан Василев за над 2.2 милиарда лв. през март 2016 година, той сбито разяснява, че " в случай че искът ни бъде почетен, страната може да се окаже притежател на медии ". Без обаче да спомене съответни издатели и медии, Георгиев добави само, че комисията е запорирала вземания по заеми за милиони, отпускани на средства за всеобща информация.

Послание от Пеевски и... спор на ползи

За внасянето на законопроекта пък бе обявено по обичайния за Пеевски метод. Не с прессъобщение на партията, каквато е практиката, а с " послание " на депутата, за което се разбра от околните до него медии.

„ Внесеният законопроект ще отговори на публичното очакване за оптимално транспарантна медийна среда, защото планува наложително обявяване на действителната благосъстоятелност и на непазарното финансиране на всички печатни и електронни медии, в това число и на онлайн изданията, чиято роля за информираността на обществото от ден на ден нараства ", се споделя в изказването на Пеевски.

" Законопроектът ще прекрати и спекулациите на избран кръг медии, финансирани главно от подсъдими лица или задгранични грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неразбираема. Същият кръг от медии, към този момент повече от 10 години непрекъснато генерира подправени вести за мен и издателския ми бизнес, с единствената цел да манипулира обществото посредством непрекъснатото повторение на лъжи.

Независимо от преднамерено построявания ми през годините отрицателен облик, моята позиция постоянно е била ясна и поредна – да разгадавам операциите и лъжите, като експортирам цялата истина за създателите им и техните зависимости ", се споделя още в обръщението му, предшестващо законовите ремонти.

" Истината за участниците в незаконната приватизация, ограбила националния капитал, истината за разграбването на активите, финансирани с парите на вложителите в КТБ, истината за кукловодите на българския преход, оплели страната посредством стопански зависимости и медийни операции, които години наред си бяха присвоили ролята на публичен наставник и целеустремено заблуждаваха хората ", написа още Пеевски.

И добавя: " Именно тази позиция е в основата и на импортирания законопроект. Обществото би трябвало да знае, кой кой е на медийния пазар и по какъв начин се финансират медиите. Всеки би трябвало да може да реши достоверността и независимостта на информацията и мненията, изразени в медиите, точно през призмата на транспарантната благосъстоятелност и пазарното икономическо същестуване. Защото не може някои медии да се самообявяват за " самостоятелни ", на каквито образци сме очевидци през днешния ден, когато крият действителния си притежател или се финансират непазарно и обслужват конюнктурните ползи на своите български или задгранични финансови благодетели. Хората, консуматори на медийната информация, би трябвало да знаят това, а участниците на медийния пазар им го дължат ".

Понеже Делян Пеевски има медийна група, а признава и персонален интерес в законовата корекция, законовата формулировка за спор на ползи е повече от ясна - " спор на ползи поражда, когато лице, заемащо висша обществена служба, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното осъществяване на пълномощията или отговорностите му по работа ".

Конфликтът на ползи води до полза от " веществен или невеществен темперамент ". Облагата се показва, с изключение на в пари, в приемане на нематериални придобивки като - привилегия, почести, помощ, глас, поддръжка, въздействие, преимущество, заричане за отбягване на отговорност или за отбягване на всяко друго неподходящо събитие.