КС ще гледа делото за оставката на Делян Добрев
Делян Добрев
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Българска социалистическа партия нападна в Конституционния съд неприетата оставка на Делян Добрев
Парламентът не може да откаже да освободи народен представител, когато са налице всички условия, записани в главния закон, настояват социалистите
18 окт 2017
Гласуването " срещу " оставката на Делян Добрев е юридически парадокс
Депутатът остана в Народното събрание, откакто болшинството " отхвърли " оставката му
4 окт 2017 Председателят на Народното събрание е задължен да обнародва в " Държавен вестник " решението на Народното събрание, с което на 4 октомври т.г. болшинството отхвърли да одобри оставката на народния представител от ГЕРБ Делян Добрев. Фактът обаче, че решението не е оповестено в официоза, не е спънка Конституционния съд (КС) да гледа настояването за оповестяване на неговата противоконституционност. Това излиза наяве от днешното определение на Конституционен съд по този проблем, оповестена на уеб страницата на съда.
С огромно болшинство от 10 на два гласа, Конституционен съд през днешния ден позволи за разглеждане настояването на 62 депутати от Българска социалистическа партия за определяне на противоконституционност на решението на Народното събрание, с което депутатите отхвърлиха да одобряват оставката на Делян Добрев, подадена след абсурда " Кумгейт " - за прояви на шуробаджанащина в общинското управление на Хасково. Добрев е от Хасково и е определен за народен представител с хасковската листа на ГЕРБ.
Преди днешното определение на Конституционен съд имаше съществени подозрения, че настояването на Българска социалистическа партия ще бъде оповестено за неприемливо, като по този начин съдът ще си спести главоболното дело, без да се произнася всъщност. Сочеха се и причини в тази тенденция - че в действителност Народното събрание не е приел никакъв акт, имало е препоръчан план за решение за приемане на оставката на Добрев, само че болшинството просто е отказало да гласоподава и поддържа това решение, тъй че акт няма. Днес единствено двама конституционни съдии са поддържали тази теза - Гроздан Илиев и проф. Цанка Цанкова. Всички останали 10 съдии са подкрепили тезата на докладчика Константин Пенчев, че е налице акт на Народното събрание, който " е породил правни последствия от момента на гласуването му в пленарно съвещание на 4.10.2017 година ", като вследствие на това " пълномощията на Делян Добрев като депутат не са прекъснати, макар подадената оставка ". Този акт на Народното събрание не е обнародван, в нарушаване на наредбата на член 88, ал.3 от Конституцията, според актовете на Народното събрание се обнародват в " Държавен вестник " не по-късно от 15 дни след приемането им. Но отстраняването на този минус е отвън волята на депутатите, които са сезирали Конституционен съд. Същевременно, това не е спънка за Конституционен съд да гледа настояването им за оповестяване на противоконституционност на " необнародваното, само че породило правни последствия решение ".
Изрично в претекстовете на определението на Конституционен съд се споделя, че в периода за показване на мнение по настояването ръководителят на Народното събрание има опция да извърши задължението си да обнародва решението на Народното събрание за неприемане на оставката на Добрев. Като заинтересувано лице по делото е конституиран и самият Делян Александров Добрев, от който ще се чака мнение по това дело.
Конституционен съд ще предложения по това дело за писмени правни отзиви и проф. доктор Васил Мръчков, проф. доктор Георги Близнашки, проф. доктор Снежана Начева и проф. доктор Пенчо Пенев.
По създание, в настояването на депутатите от Българска социалистическа партия се упорства, че решението на Народното събрание да не одобри оставката на Добрев опонира на главния закон, тъй като са били налице всички условия за преустановяване на пълномощията му. Цитира се процедура на самия Конституционен съд и се пази тезата, че в тази ситуация Народното събрание е следвало да ревизира само дали оставката на Делян Добрев е подадена в изискваната писмена форма пред Народното събрание и дали тя е резултат на свободна и непринудено образувана воля, а не вследствие на опасност, принуждение, насила, машинация и така нататък Когато установи, че са налице всички тези условия, болшинството е длъжно да приключи мандата, без да разисква претекстовете за това.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Българска социалистическа партия нападна в Конституционния съд неприетата оставка на Делян Добрев
Парламентът не може да откаже да освободи народен представител, когато са налице всички условия, записани в главния закон, настояват социалистите
18 окт 2017
Гласуването " срещу " оставката на Делян Добрев е юридически парадокс
Депутатът остана в Народното събрание, откакто болшинството " отхвърли " оставката му
4 окт 2017 Председателят на Народното събрание е задължен да обнародва в " Държавен вестник " решението на Народното събрание, с което на 4 октомври т.г. болшинството отхвърли да одобри оставката на народния представител от ГЕРБ Делян Добрев. Фактът обаче, че решението не е оповестено в официоза, не е спънка Конституционния съд (КС) да гледа настояването за оповестяване на неговата противоконституционност. Това излиза наяве от днешното определение на Конституционен съд по този проблем, оповестена на уеб страницата на съда.
С огромно болшинство от 10 на два гласа, Конституционен съд през днешния ден позволи за разглеждане настояването на 62 депутати от Българска социалистическа партия за определяне на противоконституционност на решението на Народното събрание, с което депутатите отхвърлиха да одобряват оставката на Делян Добрев, подадена след абсурда " Кумгейт " - за прояви на шуробаджанащина в общинското управление на Хасково. Добрев е от Хасково и е определен за народен представител с хасковската листа на ГЕРБ.
Преди днешното определение на Конституционен съд имаше съществени подозрения, че настояването на Българска социалистическа партия ще бъде оповестено за неприемливо, като по този начин съдът ще си спести главоболното дело, без да се произнася всъщност. Сочеха се и причини в тази тенденция - че в действителност Народното събрание не е приел никакъв акт, имало е препоръчан план за решение за приемане на оставката на Добрев, само че болшинството просто е отказало да гласоподава и поддържа това решение, тъй че акт няма. Днес единствено двама конституционни съдии са поддържали тази теза - Гроздан Илиев и проф. Цанка Цанкова. Всички останали 10 съдии са подкрепили тезата на докладчика Константин Пенчев, че е налице акт на Народното събрание, който " е породил правни последствия от момента на гласуването му в пленарно съвещание на 4.10.2017 година ", като вследствие на това " пълномощията на Делян Добрев като депутат не са прекъснати, макар подадената оставка ". Този акт на Народното събрание не е обнародван, в нарушаване на наредбата на член 88, ал.3 от Конституцията, според актовете на Народното събрание се обнародват в " Държавен вестник " не по-късно от 15 дни след приемането им. Но отстраняването на този минус е отвън волята на депутатите, които са сезирали Конституционен съд. Същевременно, това не е спънка за Конституционен съд да гледа настояването им за оповестяване на противоконституционност на " необнародваното, само че породило правни последствия решение ".
Изрично в претекстовете на определението на Конституционен съд се споделя, че в периода за показване на мнение по настояването ръководителят на Народното събрание има опция да извърши задължението си да обнародва решението на Народното събрание за неприемане на оставката на Добрев. Като заинтересувано лице по делото е конституиран и самият Делян Александров Добрев, от който ще се чака мнение по това дело.
Конституционен съд ще предложения по това дело за писмени правни отзиви и проф. доктор Васил Мръчков, проф. доктор Георги Близнашки, проф. доктор Снежана Начева и проф. доктор Пенчо Пенев.
По създание, в настояването на депутатите от Българска социалистическа партия се упорства, че решението на Народното събрание да не одобри оставката на Добрев опонира на главния закон, тъй като са били налице всички условия за преустановяване на пълномощията му. Цитира се процедура на самия Конституционен съд и се пази тезата, че в тази ситуация Народното събрание е следвало да ревизира само дали оставката на Делян Добрев е подадена в изискваната писмена форма пред Народното събрание и дали тя е резултат на свободна и непринудено образувана воля, а не вследствие на опасност, принуждение, насила, машинация и така нататък Когато установи, че са налице всички тези условия, болшинството е длъжно да приключи мандата, без да разисква претекстовете за това.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ