Делото за мръсния въздух на Пловдив ще чака съда в Люксембург
Делото за мръсния въздух на Пловдив е спряно и ще чака произнасянето на Съда на Европейския съюз, а по-късно и двете висши съдилища да излязат със взаимно тълкувателно разпореждане. Това следва от определение на Върховния касационен съд (ВКС). Делото стигна до Върховен касационен съд 7 години след завеждането на груповия иск, поради всеобщи отводи на съдиите в Пловдив и изпращането му в Окръжния съд в Смолян, а след в Апелативния съд във Велико Търново.
Върховните съдии - ръководител и докладчик Мария Иванова и членове Жива Декова и Геновева Николаева, пред които е провесен процесът, обаче са решили, че не могат да се произнесат по груповия иск, до момента в който Върховен касационен съд и Върховен административен съд не излязат с тълкувателно разпореждане по взаимното им дело №2/2015 година Предмет на тълкувателното дело са два въпроса - общите или административните съдилища са способени да гледат каузи за вреди, породени от нарушаване на правото на Европейския съюз и по кой ред би трябвало да го вършат - по Закона за отговорността на страната и общините за вреди или член 49, вр. чл.45 от Закона за отговорностите и договорите.
Върховен касационен съд и Върховен административен съд бяха сезирани с тях от Висшия адвокатски съвет и започнаха разглеждането им, само че още преди да излязат с тълкувателно решение, Административният съд във Варна се обърна със сходно преюдициално питане към съда в Люксембург. Тогава висшите съдии взеха решение да спрат тълкувателното дело, до момента в който не излезе решението на Съда на Европейски Съюз.
Върховен касационен съд изяснява, че делото за мръсния въздух на Пловдив е обвързано с отговорите, които тълкувателното разпореждане ще даде на въпросите за подсъдността и реда, по който би трябвало да се гледат делата за вреди, породени от нарушаване на правото на Европейски Съюз, тъй като по него се претендира увреждане на групов интерес от нарушение на правото на Европейски Съюз - Директива 96/62/ЕО, Директива 99/30/ЕО, Директива 2008/05/ЕО и чл.8 ЕКЗПЧОС, от страна на Община Пловдив и екоинспекцията в града.
Колективният иск беше заведен преди 7 години, откакто Пловдив зае първо място по замърсяване с фини прахови частици. Асоциацията за европейска интеграция и права на индивида, юристите Катина Бончева, Михаил Екимджиев и Емилия Недева, както и още 127 жители желаеха Община Пловдив и Регионална инспекция за опазване на околната среда да бъдат наказани за това, че не са взели ограничения за събаряне и поддържане на равнището на фините прахови частици в признатите правила. Съдиите в Пловдив се водиха от разглеждане на проблема и делото отиде в Окръжен съд - Смолян. Той първо отхвърли желае против общината и остави без разглеждане този против РИОСВ-Пловдив. Апелативният съд в Пловдив анулира решението в частта за екоинспекцията и при повторното разглеждане, съдът в Смолян отхвърли и двата желае с претекст, че институциите са си свършили работата.
След последвалата тъжба Апелативният съд в Пловдив се води от разглеждането на делото и то попадна на втора инстанция във Велико Търново. Преди година състав на апелативния съд с ръководител и докладчик Даниела Делисъбева удостовери двете решения на окръжния съд в Смолян, с които са отхвърлени исковете против общината и екоинспекцията, написа "Лекс.бг ". Според апелативния съд причина за мощното замърсяване е местоположението на Пловдив и неподходящия поради това климат, а не институциите. Заключението на метереологично-климатологичната експертиза сочеше, че мръсният въздух в града се дефинира от вятъра, атмосферата и преваляванията, които пък зависят от релефа.
От определението на Върховен касационен съд излиза наяве, че ищиците сочат, че общината и екоинспекцията в Пловдив незаконосъобразно са бездействали и са позволили обилни отклонения от нормативно избраните равнища на фини прахови частици и други замърсители. Освен това те настояват, че са нарушени отговорностите на страната - членка на Европейски Съюз (чрез способените ѝ включително районни и локални органи) в осъществяване на Директива 96/62/ Европейска общност и 2008/05/ЕО да подхващат дейности за възстановяване на Качеството на атмосферния въздух, като се открият и поддържат равнища на замърсителите под откритите правила в Европейски Съюз. От Асоциацията за европейска интеграция акцентират още, че отговорностите на страните членки по двете наставления са за реализиране на резултат, такива са и отговорностите на профилираните локални и районни органи, избрани от държавите-членки да управляват качеството на въздуха.
Тезата на завелите груповия иск е, че държавите-членки имат забележителна независимост на преценка при избора на средства за реализиране на този резултат и по тази причина способените им органи, каквито в тази ситуация са общината и екоинспекцията, не се освобождават от отговорност, когато определените от тях средства и методът на използването им не са постигнали заложения в правото на Европейски Съюз и наложителен за целия Европейски Съюз резултат.
Върховните съдии - ръководител и докладчик Мария Иванова и членове Жива Декова и Геновева Николаева, пред които е провесен процесът, обаче са решили, че не могат да се произнесат по груповия иск, до момента в който Върховен касационен съд и Върховен административен съд не излязат с тълкувателно разпореждане по взаимното им дело №2/2015 година Предмет на тълкувателното дело са два въпроса - общите или административните съдилища са способени да гледат каузи за вреди, породени от нарушаване на правото на Европейския съюз и по кой ред би трябвало да го вършат - по Закона за отговорността на страната и общините за вреди или член 49, вр. чл.45 от Закона за отговорностите и договорите.
Върховен касационен съд и Върховен административен съд бяха сезирани с тях от Висшия адвокатски съвет и започнаха разглеждането им, само че още преди да излязат с тълкувателно решение, Административният съд във Варна се обърна със сходно преюдициално питане към съда в Люксембург. Тогава висшите съдии взеха решение да спрат тълкувателното дело, до момента в който не излезе решението на Съда на Европейски Съюз.
Върховен касационен съд изяснява, че делото за мръсния въздух на Пловдив е обвързано с отговорите, които тълкувателното разпореждане ще даде на въпросите за подсъдността и реда, по който би трябвало да се гледат делата за вреди, породени от нарушаване на правото на Европейски Съюз, тъй като по него се претендира увреждане на групов интерес от нарушение на правото на Европейски Съюз - Директива 96/62/ЕО, Директива 99/30/ЕО, Директива 2008/05/ЕО и чл.8 ЕКЗПЧОС, от страна на Община Пловдив и екоинспекцията в града.
Колективният иск беше заведен преди 7 години, откакто Пловдив зае първо място по замърсяване с фини прахови частици. Асоциацията за европейска интеграция и права на индивида, юристите Катина Бончева, Михаил Екимджиев и Емилия Недева, както и още 127 жители желаеха Община Пловдив и Регионална инспекция за опазване на околната среда да бъдат наказани за това, че не са взели ограничения за събаряне и поддържане на равнището на фините прахови частици в признатите правила. Съдиите в Пловдив се водиха от разглеждане на проблема и делото отиде в Окръжен съд - Смолян. Той първо отхвърли желае против общината и остави без разглеждане този против РИОСВ-Пловдив. Апелативният съд в Пловдив анулира решението в частта за екоинспекцията и при повторното разглеждане, съдът в Смолян отхвърли и двата желае с претекст, че институциите са си свършили работата.
След последвалата тъжба Апелативният съд в Пловдив се води от разглеждането на делото и то попадна на втора инстанция във Велико Търново. Преди година състав на апелативния съд с ръководител и докладчик Даниела Делисъбева удостовери двете решения на окръжния съд в Смолян, с които са отхвърлени исковете против общината и екоинспекцията, написа "Лекс.бг ". Според апелативния съд причина за мощното замърсяване е местоположението на Пловдив и неподходящия поради това климат, а не институциите. Заключението на метереологично-климатологичната експертиза сочеше, че мръсният въздух в града се дефинира от вятъра, атмосферата и преваляванията, които пък зависят от релефа.
От определението на Върховен касационен съд излиза наяве, че ищиците сочат, че общината и екоинспекцията в Пловдив незаконосъобразно са бездействали и са позволили обилни отклонения от нормативно избраните равнища на фини прахови частици и други замърсители. Освен това те настояват, че са нарушени отговорностите на страната - членка на Европейски Съюз (чрез способените ѝ включително районни и локални органи) в осъществяване на Директива 96/62/ Европейска общност и 2008/05/ЕО да подхващат дейности за възстановяване на Качеството на атмосферния въздух, като се открият и поддържат равнища на замърсителите под откритите правила в Европейски Съюз. От Асоциацията за европейска интеграция акцентират още, че отговорностите на страните членки по двете наставления са за реализиране на резултат, такива са и отговорностите на профилираните локални и районни органи, избрани от държавите-членки да управляват качеството на въздуха.
Тезата на завелите груповия иск е, че държавите-членки имат забележителна независимост на преценка при избора на средства за реализиране на този резултат и по тази причина способените им органи, каквито в тази ситуация са общината и екоинспекцията, не се освобождават от отговорност, когато определените от тях средства и методът на използването им не са постигнали заложения в правото на Европейски Съюз и наложителен за целия Европейски Съюз резултат.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ