Делото приключи без окончателна присъда след десетилетия на съдебни процедури

Делото завърши без дефинитивна присъда след десетилетия на правосъдни процедури във Възродителния процесДългата последователност на процеса
Разследването по делото стартира още през 1991 година, като в началото измежду обвинените бяха основни фигури от комунистическия режим: Тодор Живков, Димитър Стоянов, Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Те бяха привлечени под отговорност за подбудителство към расова омраза и корист с власт.

Въпреки сериозността на обвиняванията, процесът мина през голям брой компликации. През 1993 година делото беше импортирано в съда, само че незабавно по-късно беше върнато за доразследване. През идващите години правосъдната система неведнъж настояваше за разпити на над 450 жертви, в това число и на тези, които към този момент живееха в Турция.
Трудностите пред правораздаването
Един от главните проблеми пред прокуратурата се оказа невъзможността да бъдат открити и разпитани огромна част от очевидците. Бяха изпратени няколко правосъдни поръчки до Турция, само че те не дадоха резултат. В резултат на това процесът се проточи във времето, до момента в който обвинените починаха един по един.

През май 2022 година прокуратурата публично приключи делото, откакто умря и последният обвинен – някогашният министър председател Георги Атанасов. Това решение провокира остри реакции измежду сдруженията на някогашните лагеристи от „ Белене “, които внесоха тъжби против прекъсването на следствието.
Решението на Апелативния съд
В края на 2022 година Софийският апелативен съд (САС) анулира постановлението за преустановяване на следствието. Магистратите върнаха делото на прокуратурата за продължение на процесуалните дейности, като подчертаха, че е належащо да се положат всички старания за изясняване на историческата истина.

Макар и 36 години по-късно, въпросът за отговорността за събитията от „ Възродителния развой “ остава отворен, а юридическата борба продължава в полето на българското правораздаване.