Дело има, но резултати липсват 20 години и 4 месеца –

Дело има, само че резултати липсват 20 години и 4 месеца – тъкмо толкоз Десислава Севдалинова от Видин е в неопределеност. Дело има, само че резултати липсват. Неясно остава дали момичето е убито или отвлечено за секс робиня.  22 юли 2002 година е последният ден, в който някой е виждал 17-годишната Десислава Севдалинова от Видин, споделя Би Ти Ви. „ Тогава детето изчезна. Просто изчезна “, споделя майката на Деси – Анжела Маринова. По това време майката Анжела работи в Германия, а Деси живее с вуйчо си и баба си. Учи във Видин, мечтае за висше обучение и планира пътешестване в Германия за среща с майка си. Малко преди този момент обаче изчезва безследно. „ Имам известие, което аз съм показвала неведнъж на телефона. В него тя ми споделя, че се е видяла с водача на рейса, с когото трябваше да пътува и е споделила, че ще се включи и племенникът ми в пътуването “, описа майката на момичето. По това време Деси има другар – Божидар Пеков, наследник на някогашната съдийка от Видин Мира Пекова. След изгубването ѝ точно при него са открити телефонът на Деси и златните украшения на майката. Според доказателствата той е последният, който е видял момичето. И става главен обвинен. „ Открити са и евро при обиска, Мисля, че това са парите на детето, които бях пратила за пътя “, сподели Анджела. В първите часове след изгубването търсене няма. Ден по-късно полицията стартира да търси момичето, а до обвиняване се стига седем години по-късно. С обвиняване за отвличането е Божидар Пеков, а за лъжесвидетелстване – майка му Мира Пекова. „ Сега сме на стадий, че делото е възобновено за кой ли път. Аз благодаря на Гешев. Запознат е със случая. Работи се, само че това е от година и половина “, сподели Анжела. Тя изясни, че няма информация за това дали има нови данни по проблема. „ Знам, че Пеков има собствен бизнес. Говореше се, че е в Испания. Там е лежал в пандиза “, добави майката на Деси. Според нея щерка ѝ е изведена същата вечер на „ Връшка чука “. По думите има данни, че Петков е бил на граничния пункт. И по този начин към този момент две десетилетия една майка живее с фантазии и упования. „ Представям си я какъв брой е пораснала към този момент. Представям си, че може би има семейство. Мисълта, че ще я прегърна ме крепи. Аз знам, че Деси ще се върне. Вярвам. Усещам го и знам, че има правдивост под една или друга форма “, описа Анжела. Помни всичко за последния път, когато е видяла щерка си. „ Когато потеглих за Германия тя ме прегърна. И аз се разплаках. Тя гледаше през терасата. Айде бе мамо, айде стига, за какво плачеш в този момент? Ще мине още малко време и ще се забележим и ще дойда аз при теб. И ме стисна мощно. Е аз плаках до „ Връшка чука “, не можех да се спра от хълцане “, добави тя. Сякаш инстиктът й е подсказал, че няма да се видят скоро. „ Както и в този момент инстинктивно съм спокойна, че ще пристигна денят и ще я прегърна отново “, има вяра Анжела. Дотогава, въпреки и досиетата да са изстинали, а следите изчезнали, една майка от Видин ще се моли и заран и вечер и ще чака. „ Винаги ще диря отговор за нея. Винаги ще диря отговор, тъй като този отговор по този начин и не ми беше даден. Бих споделила на Деси, че я обичам, въпреки, че тя го знае и че я очаквам. Колкото би трябвало, толкоз “, добави Анжела. Защото вярата е по-силна от всичко.