Как се затрива царство или защо не е мъдро да слушаш самозвани оракули, дори и да си богат като Крез
„ Делфийски оракули “ в наши дни има по два за лев (или за 0,51 евро), кой от кой по-изтънчени в качествата си витиевато да „ предсказват “.
" О, Солоне, Солоне! " – възкликнал Крез в мига преди да го екзекутират. Победилият го цар на персите Кир II се заинтересувал кой е този Солон и за какво тъкмо в последния си час Крез се сетил за него. Наредил да спрат изтезанието и Крез му разказал историята си. Така написа Херодот.
А историята за Кир, Крез и Солон е освен фактология, само че и извънредно потребна, в случай че се знае. В нея са преплетени влакна на това, което хилядолетия по-късно ще стартираме да назоваваме „ самоизпълняващо се знамение “, има го и чисто човешкото етично отношение към значимото и скъпото в това, което назоваваме живот.
Накратко: Лидийският цар Крез се славел за времето си като извънредно богат. Царството му се простирало на земите, където през днешния ден е Турция. На изток от него се намирала Персийската империя, а държател по времето на Крез бил Кир II, който по-късно ще нарекат Велики. Крез царувал умно, умножавал благосъстоянието си и в действителност доста се гордеел с това, че е богат. Веднъж в царството дошъл Солон – тогавашният атински архонт, който се популяризира с това, че основава законодателство, с което да постави завършек на „ великия ужас “ в Атина, както го назовава Аристотел. След като основал и въвел Солоновите закони, се отдръпнал непринудено и напуснал Атина за 10 години.
Когато гостувал на Крез, царят на Лидия му посочил съкровищницата си и несметното благосъстояние, с което разполага. По време на гуляй Крез изискал да научи от Солон, кой е най-щастливият човек на света, като естествено очаквал да чуе своето име, тъй като имал такива несметни благосъстояния. Солон обаче му споделил името на собствен другар, освен това – към този момент умрял. Изненаданият и нервиран от чутото Крез изискал да разбере за какво тъкмо този човек е най-щастливият, откакто към този момент е и умрял. Солон му отвърнал, че човек не може да се назова благополучен, до момента в който е жив.
Няма по-голямо благосъстояние от живота, само че оценката за това, дали сме го претърпели щастливо, може да бъде дадена едвам откакто ни няма.
По-късно Крез приел, че е задоволително всесилен, с цел да се впусне и да превземе Персийското царство. Допитал се до Делфийския пророк (по разбиранията за това време – обред, без който не се подхващат никакви съществени стъпки, тъй като считали пророчествата му за нещо като стратегически анализи) и получил загадъчния отговор, че в случай че тръгне на война против Кир „ ще погуби могъщо царство “. Крез си решил, че погубеното царство ще е персийското, само че най-после Кир Велики разрушил войските му, завладял Крез и се стигнало до изтезанието, на която Крез изрекъл горестно „ О, Солоне, Солоне! “.
Не живеем в Лидийското царство отпреди 2500 години - нито сме богато царство, нито имаме богат цар. Обаче всевъзможни хора, оказали се в полето на обществено-политическия живот, се държат по този начин, все едно са лидийският Крез, освен това въоръжени със смарт телефон и достъп надали не „ до номера на Господ-Бог “. А „ Делфийски оракули “ – по два за лев (или за 0,51 евро), кой от кой по-изтънчени в качествата си витиевато да „ предсказват “. Резултатът е пред очите ни, само че неразбираемо за какво не го виждаме: всеки ден по няколко пъти, няколко модерни самозвани Крезовци изохкват със свои думи „ О, Солоне, Солоне! “ и им се разминава изтезанието. Така де, не сме към този момент във варварските времена, че да им резнем главите. Но най-малко политическите им кариери би трябвало да завършват след 2-3 такива провинения.
Обаче сме се научили на гибелен табиет – да прощаваме до безспир на всеки, който видимо се покае. Нищо, че от много време е ясно, че разкаялият се виновник е два пъти виновник. Човешко е да се бърка, само че е нелепост да се упорства в грешката.
Накрая остава въпросът: Кой бърка и кой заплаща за нелепостта с упорството?
Решилите да се изживяват като Крез би било потребно да слушат какво им приказват хора като Солон и да не прибягват до услугите на лични Делфийски оракули. Кофти е да затриеш царството си, тъй като си решил да превърнеш нечие предсказване в самоизпълняващо се, дори и в случай че ти е хрумнало персонално на теб.
Златко Станоев
" О, Солоне, Солоне! " – възкликнал Крез в мига преди да го екзекутират. Победилият го цар на персите Кир II се заинтересувал кой е този Солон и за какво тъкмо в последния си час Крез се сетил за него. Наредил да спрат изтезанието и Крез му разказал историята си. Така написа Херодот.
А историята за Кир, Крез и Солон е освен фактология, само че и извънредно потребна, в случай че се знае. В нея са преплетени влакна на това, което хилядолетия по-късно ще стартираме да назоваваме „ самоизпълняващо се знамение “, има го и чисто човешкото етично отношение към значимото и скъпото в това, което назоваваме живот.
Накратко: Лидийският цар Крез се славел за времето си като извънредно богат. Царството му се простирало на земите, където през днешния ден е Турция. На изток от него се намирала Персийската империя, а държател по времето на Крез бил Кир II, който по-късно ще нарекат Велики. Крез царувал умно, умножавал благосъстоянието си и в действителност доста се гордеел с това, че е богат. Веднъж в царството дошъл Солон – тогавашният атински архонт, който се популяризира с това, че основава законодателство, с което да постави завършек на „ великия ужас “ в Атина, както го назовава Аристотел. След като основал и въвел Солоновите закони, се отдръпнал непринудено и напуснал Атина за 10 години.
Когато гостувал на Крез, царят на Лидия му посочил съкровищницата си и несметното благосъстояние, с което разполага. По време на гуляй Крез изискал да научи от Солон, кой е най-щастливият човек на света, като естествено очаквал да чуе своето име, тъй като имал такива несметни благосъстояния. Солон обаче му споделил името на собствен другар, освен това – към този момент умрял. Изненаданият и нервиран от чутото Крез изискал да разбере за какво тъкмо този човек е най-щастливият, откакто към този момент е и умрял. Солон му отвърнал, че човек не може да се назова благополучен, до момента в който е жив.
Няма по-голямо благосъстояние от живота, само че оценката за това, дали сме го претърпели щастливо, може да бъде дадена едвам откакто ни няма.
По-късно Крез приел, че е задоволително всесилен, с цел да се впусне и да превземе Персийското царство. Допитал се до Делфийския пророк (по разбиранията за това време – обред, без който не се подхващат никакви съществени стъпки, тъй като считали пророчествата му за нещо като стратегически анализи) и получил загадъчния отговор, че в случай че тръгне на война против Кир „ ще погуби могъщо царство “. Крез си решил, че погубеното царство ще е персийското, само че най-после Кир Велики разрушил войските му, завладял Крез и се стигнало до изтезанието, на която Крез изрекъл горестно „ О, Солоне, Солоне! “.
Не живеем в Лидийското царство отпреди 2500 години - нито сме богато царство, нито имаме богат цар. Обаче всевъзможни хора, оказали се в полето на обществено-политическия живот, се държат по този начин, все едно са лидийският Крез, освен това въоръжени със смарт телефон и достъп надали не „ до номера на Господ-Бог “. А „ Делфийски оракули “ – по два за лев (или за 0,51 евро), кой от кой по-изтънчени в качествата си витиевато да „ предсказват “. Резултатът е пред очите ни, само че неразбираемо за какво не го виждаме: всеки ден по няколко пъти, няколко модерни самозвани Крезовци изохкват със свои думи „ О, Солоне, Солоне! “ и им се разминава изтезанието. Така де, не сме към този момент във варварските времена, че да им резнем главите. Но най-малко политическите им кариери би трябвало да завършват след 2-3 такива провинения.
Обаче сме се научили на гибелен табиет – да прощаваме до безспир на всеки, който видимо се покае. Нищо, че от много време е ясно, че разкаялият се виновник е два пъти виновник. Човешко е да се бърка, само че е нелепост да се упорства в грешката.
Накрая остава въпросът: Кой бърка и кой заплаща за нелепостта с упорството?
Решилите да се изживяват като Крез би било потребно да слушат какво им приказват хора като Солон и да не прибягват до услугите на лични Делфийски оракули. Кофти е да затриеш царството си, тъй като си решил да превърнеш нечие предсказване в самоизпълняващо се, дори и в случай че ти е хрумнало персонално на теб.
Златко Станоев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ