Делфин е убил човек единствен път в историята: как и защо се случи това
Делфините, с техните усмивки и палав темперамент, наподобяват доста отзивчиви, само че учените предизвестяват, че те към момента са най-големите хищници в океана. Ето за какво откривателите поучават да се съблюдава отдалеченост при среща с делфини в дивата природа - знае се, че бозайниците са способни да атакуват хора и, както демонстрира историята, могат даже да убиват.
Делфинът, предизвикал гибелта на мъж, е прочут като Тиао, любопитен бозайник, станал прочут през 1994 година с необикновената си лекост в общуването с хората. Той постоянно общувал с хората и съвсем всеки ден спирал на кея в Сан Себастиан, Бразилия, пише IFLScience .
Уви, хората злоупотребили с доверието на Тиао: плувци сграбчили перката му и се пробвали да вдигнат делфина. Освен това е известно, че някои хора се пробват да натикан пръчици от сладолед в гърлото на Тиао. Изглежда, че в един миг търпението на бозайника е свършило.
Делфинът реагирал нападателно, когато бил неведнъж преследван и ранил към 29 плувци, които били изпратени в болница с леки пострадвания. А на 8 декември 1994 година Тиао удря 30-годишен пушач, който умира няколко часа по-късно от вътрешен кръвоизлив заради пръсване на стомаха.
Известно е, че различен плувец също е бил ранен по същото време, като се счита, че мъжете са се пробвали да закачат Тиао, като са прикрепили предмети към опашката му. Смъртта на мъжа подтикна създаването на стратегия за ръководство, която би предотвратила по-нататъшни пострадвания или гибел посредством повишение на публичната информираност за нездравословните взаимоотношения и по какъв начин те могат да имат съществени последици за хората, както и за дивата природа.
Програмата, споделиха учените, евентуално е била ефикасна, защото не са докладвани други пострадвания. Известно е, че през 1995 година Тиао напуща локалните води и в никакъв случай повече не е забелязан.
Изследователите обаче означават, че офанзивите на делфини въобще не са необикновени. В резултат на това учените още веднъж ни припомнят, че желанието ни да хуманизираме дивите животни въобще не въздейства на обстоятелството, че те остават рискови хищници. Дори животните, които обичаме да приемаме като щастливи и нежни, могат да отприщят отбранително или нападателно държание, когато ние, плешивите маймуни се доближим прекалено много, и в случай че моралът и самосъхранението не са задоволително безапелационни, с цел да попречат на хората да тормозят дивата природа.
Делфинът, предизвикал гибелта на мъж, е прочут като Тиао, любопитен бозайник, станал прочут през 1994 година с необикновената си лекост в общуването с хората. Той постоянно общувал с хората и съвсем всеки ден спирал на кея в Сан Себастиан, Бразилия, пише IFLScience .
Уви, хората злоупотребили с доверието на Тиао: плувци сграбчили перката му и се пробвали да вдигнат делфина. Освен това е известно, че някои хора се пробват да натикан пръчици от сладолед в гърлото на Тиао. Изглежда, че в един миг търпението на бозайника е свършило.
Делфинът реагирал нападателно, когато бил неведнъж преследван и ранил към 29 плувци, които били изпратени в болница с леки пострадвания. А на 8 декември 1994 година Тиао удря 30-годишен пушач, който умира няколко часа по-късно от вътрешен кръвоизлив заради пръсване на стомаха.
Известно е, че различен плувец също е бил ранен по същото време, като се счита, че мъжете са се пробвали да закачат Тиао, като са прикрепили предмети към опашката му. Смъртта на мъжа подтикна създаването на стратегия за ръководство, която би предотвратила по-нататъшни пострадвания или гибел посредством повишение на публичната информираност за нездравословните взаимоотношения и по какъв начин те могат да имат съществени последици за хората, както и за дивата природа.
Програмата, споделиха учените, евентуално е била ефикасна, защото не са докладвани други пострадвания. Известно е, че през 1995 година Тиао напуща локалните води и в никакъв случай повече не е забелязан.
Изследователите обаче означават, че офанзивите на делфини въобще не са необикновени. В резултат на това учените още веднъж ни припомнят, че желанието ни да хуманизираме дивите животни въобще не въздейства на обстоятелството, че те остават рискови хищници. Дори животните, които обичаме да приемаме като щастливи и нежни, могат да отприщят отбранително или нападателно държание, когато ние, плешивите маймуни се доближим прекалено много, и в случай че моралът и самосъхранението не са задоволително безапелационни, с цел да попречат на хората да тормозят дивата природа.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ