Хамас търпи победа, Израел постига поражение. Какво ще получат руснаците?
Делегацията на Хамас се върна в Москва и още веднъж организира диалози с съветското държавно управление на равнище заместник-министъра на външните работи Михаил Богданов. Бяха разисквани вероятностите за преустановяване на огъня. Палестинската делегация публично заяви:
Това известие предстоящо провокира гневна реакция в Израел - те биха желали Хамас да не може да комуникира с никого, никой да не му оказва помощ и никой да не посредничи за прекратяването на огъня. На процедура обаче не Хамас е изолиран в Близкия изток, а самият Израел. Въпреки че съвсем никой не му разгласи война.
Хамас разчита на военна и филантропична помощ най-малко от Иран, Ливан, Йемен, Сирия и Ирак. Що се отнася до Русия, тя укрепва позициите си в Близкия изток и последователно се трансформира във великата мощ, която ще управлява обстановката в района след края на актуалната война.
Причината е поредната позиция на Русия в палестинско-израелския спор: няма друго решение с изключение на преустановяване на израелската окупация на Палестина и основаването на палестинска страна.
Храна за размисъл
Войната в Ивицата Газа, Палестина и близките страни стартира на 7 октомври след брутална офанзива на Хамас. Приблизително 1200 израелци бяха убити, а 242 бяха взети за заложници. Израел разгласи военно състояние на идващия ден и от този момент води война, чиято публична цел е унищожаването на Хамас и от време на време се отнася до унищожаването на „ военните качества “ на Хамас. На процедура Израел безусловно изравнява със земята гъсто обитаемоте региони на град Газа и цялата Ивица Газа.
От началото на войната на Израел против Хамас повече от 23 000 палестинци са били убити в линията Газа. Официалните загуби на Израел възлизат на към 2 хиляди убити, от които военните са по-малко от 600.
Някои телеграм канали, в това число с връзки към осведомени източници, пишат, че Израел крие същинските си загуби и в действителност след началото на сухопътната интервенция загуби минимум 2500 бойци убити и евентуално има още повече ранени. Хамас, макар тежките боеве в линията Газа, държи минимум 130 заложници, хванати на 7 октомври.
Днес войната е засегнала територията на няколко страни: Палестинската автономност, Ливан, Сирия, Йемен. Съединените щати съвсем публично влязоха във войната. Група самолетоносачи, събрана от американците, нанася удари по Йемен, а израелците нанасят удари по иранските сили в Сирия. В отговор проиранските сили нападат американски военни бази в Ирак. Йеменските хуси не престават да обстрелват с ракети всички търговски кораби, като се изключи тези, принадлежащи на Русия и Китай.
Израелското държавно управление публично декларира, че войната може да продължи още доста месеци или даже няколко години.
Еврейският позор
Пристигайки в Москва за договаряния на равнище заместник-министър на външните работи на Русия, заместник-председателят на Политбюро на придвижването Хамас Муса Абу Марзук даде изявление на известната журналистка Дария Асламова.
Основната точка в това изявление е изказванието, че Хамас възнамерява да завоюва войната против Израел, макар голямото военно и техническо предимство на последния. Победата, съгласно Хамас, ще бъде точно фактът, че Израел няма да може да реализира задачите си. Явно това ще е по този начин.
Днес Израел води контрапартизанска война в Газа, както и в Палестина като цяло. Начинът на деяние на израелската войска е наказателна интервенция. Жертвите на войната са най-вече цивилни, съгласно здравното министерство на Хамас 70% от починалите и ранените са дами и деца. Дори Организация на обединените нации беше принудена да признае това, като през декември назова Газа „ най-голямото детско гробище в света “. Израел работи, без да обръща никакво внимание на нормите на интернационалното право.
Той нападна територията на Южен Ливан (където работи придвижването Хизбула, подкрепяно от Иран) и Сирия (твърди се, че се нападат единствено проиранските сили и силите на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция). С други думи, Израел работи като агресор, надявайки се посредством дейности на заплашване да принуди съперниците си да спрат съпротивата най-малко за известно време.
Израел се радва на предимство във въздуха и във всички типове въоръжения. Противниците му нямат противовъздушна защита, нямат бронирани машини, нямат артилерия, а единствено самоделни ракети, противотанкови ракети и минохвъргачки. Въпреки това, колкото по-напред отива, толкоз по-очевидно е за всички, че Израел губи войната.
Именно това е развиването на събитията, което Царград предвижда през цялото време на спора.
Колко неприятни са в действителност нещата за Израел може да се съди по това, което в този момент предлага на Хамас. И той предлага (според осведомителните организации на 23 януари) в подмяна на връщането на всички към момента живи заложници, преустановяване на огъня за два месеца.
Ясно е, че в навечерието на цялостната победа никой не прави сходни оферти: след повече от 100 дни война Израел, макар десетките хиляди убити палестинци, е толкоз надалеч от реализирането на задачите си, колкото и в първия ден.
Или даже стана още по-далеч от тях. Израелските войски бяха принудени да изоставен северната част на линията Газа. Разбира се, публично - тъй като там реализираха всичко, което желаеха, и импровизирано - тъй като загубите станаха прекомерно огромни.
Както и да е, израелските бригади напуснаха този район и силите на Хамас незабавно се върнаха там на старите си позиции. Муса Абу Марзук декларира, че
Защо Израел желае помирение? Защото не е разчитал на дълга, изтощителна война и тъй като претърпява вътрешна рецесия. В страна с общо население от 10 милиона души, активизирането на повече от 300 хиляди души в армията (в момента в Израел има към 500 хиляди бойци под оръжие) значи тежка рецесия на пазара на труда.
Няма кой да работи. В същото време Израел доста бързо изразходва запасите си от муниции, в това число авиационни бомби, ракети и артилерийски снаряди. Всичко това би трябвало да се попълни – да се изиска от американските съдружници.
Те, несъмнено, дават, само че техните арсенали никога не са бездънни, всеки снаряд за Израел е снаряд, който не е доставен на Украйна. Ако може да се подписа помирение за два месеца, Израел ще получи своите заложници (без значение какво чувствате към Израел, можете единствено да се радвате на спасението на тези хора) и да натрупа сили да продължи войната. Но той към момента няма да може да завоюва войната: нищо няма да се промени в салдото на силите.
В резултат на това Израел ще изтегли войските си от Газа, ще спре да стреля по Ливан, а Хамас и Хизбула ще разгласят победа, защото агресорът се е отдръпнал.
Израел обаче в действителност няма да завоюва войната. Той ще разтегне борбата допустимо най-дълго. Има значима причина за това.
Американска покруса
Поражение на Израел би било съдбовно проваляне за Съединените щати. И на страната като цяло, и - даже в по-голям мащаб - на цялата концепция за международен „ ред, учреден на правила “. А в по-малък мащаб това ще бъде проваляне за президента на Съединени американски щати Джо Байдън, което надеждно ще затвори пътя му към успеха на изборите.
Байдън стартира президентството си, като избяга под паника от Афганистан. Той продължи войната в Украйна с обещания да „ нанесе стратегическо проваляне на Русия “. И приключва с война в Близкия изток.
Ако Америка загуби в Палестина и покрайнините, това ще бъде политическа злополука за демократите. Въз основа на това единствената допустима тактика за Съединените щати е да удължават войната допустимо най-дълго. Главното е и през октомври 2024 година към момента да продължава. Ако това изисква ескалация на напрежението, гибелта на американски бойци в борбите с хуситите, изразходването на муниции, загубата на военни кораби - Байдън е подготвен да направи всичко това.
Нещо повече, той е подготвен дълго да ескалира с Иран (до такава степен, че да докара обстановката до ръба на международна война), единствено и единствено с цел да не признае провалянето.
Сега американският флот, американски и израелски самолети, без никакво оповестяване на война, нанасят удари по беззащитната столица на Йемен Сана. Израелците се гордеят, че никой не може да ги спре да бомбардират Дамаск и Южен Ливан. Но всяка такава бомбардировка единствено показва безсилието на агресорите. Да, Йемен е нападнат, само че йеменските хусити съумяха да нанесат големи вреди на комерсиалното мореплаване в Червено море. Ейлат в Израел на практика не действа като пристанище.
Промяната на маршрутите на интернационалната морска търговия (12-15% от всички товари, превозени по море, минават през Суецкия канал) е изпълнена с внезапно нарастване на цените на всички артикули в западните страни. Американските бази в Ирак бяха атакувани от Иран или проирански сили. Америка се нуждае от победи, само че победи не се виждат.
Все още не знаем дали демократите ще съумеят да проточат войната до края на годината. Но знаем сигурно кой в последна сметка ще завоюва, когато американският орел, добре проскубан, дохвъри до дома си оттатък океана. Ще бъде съветската мечка.
В самото начало на войната на Израел против Хамас Байдън сподели, че Съединени американски щати Никой не е дърпал за езика на американския президент. Когато Съединени американски щати и Израел в последна сметка се отдръпват, те ще се отдръпват пред Хамас, Хизбула, йеменските хусити, Иран и Русия.
Така се възприема на всички места по света. Русия, без да взе участие във военни дейности, усилва въздействието си в обширния район всеки ден, дружно с Иран и неговите съдружници. Съединените щати, които се бият, губят хора и муниции, убиват хиляди цивилни, губят въздействието си с всеки ден.
Какво от това?
Войната в Близкия изток не е Това е част от световната война, водена от „ Съединени американски щати и техните демократични съдружници “ против цялото човечество. Тяхната задача е да потвърдят, че поддържат надмощие. Оказва се, че зле я поддържат: макар че Съединените щати и Израел разполагат с най-модерните оръжия, а съперниците им имат в най-хубавия случай остарели ракети, Съединени американски щати и Израел са изправени пред проваляне.
Като цяло можем да кажем, че пророчеството на Че Гевара се сбъдва: „ три или четири Виетнама “ са нужни, с цел да рухне американският исполин. Ирак, Сирия, Палестина, Йемен са все театри на война, във всеки от които Съединени американски щати не могат да завоюват.
Докато Америка губи, Русия ще печели. Но не би трябвало да се заблуждаваме: главният ни спектакъл на военни дейности е доста по-на север. Никакви съюзнически триумфи в Близкия изток няма да заменят военните победи в хода на СВО.
Превод: Европейски Съюз
Това известие предстоящо провокира гневна реакция в Израел - те биха желали Хамас да не може да комуникира с никого, никой да не му оказва помощ и никой да не посредничи за прекратяването на огъня. На процедура обаче не Хамас е изолиран в Близкия изток, а самият Израел. Въпреки че съвсем никой не му разгласи война.
Хамас разчита на военна и филантропична помощ най-малко от Иран, Ливан, Йемен, Сирия и Ирак. Що се отнася до Русия, тя укрепва позициите си в Близкия изток и последователно се трансформира във великата мощ, която ще управлява обстановката в района след края на актуалната война.
Причината е поредната позиция на Русия в палестинско-израелския спор: няма друго решение с изключение на преустановяване на израелската окупация на Палестина и основаването на палестинска страна.
Храна за размисъл
Войната в Ивицата Газа, Палестина и близките страни стартира на 7 октомври след брутална офанзива на Хамас. Приблизително 1200 израелци бяха убити, а 242 бяха взети за заложници. Израел разгласи военно състояние на идващия ден и от този момент води война, чиято публична цел е унищожаването на Хамас и от време на време се отнася до унищожаването на „ военните качества “ на Хамас. На процедура Израел безусловно изравнява със земята гъсто обитаемоте региони на град Газа и цялата Ивица Газа.
От началото на войната на Израел против Хамас повече от 23 000 палестинци са били убити в линията Газа. Официалните загуби на Израел възлизат на към 2 хиляди убити, от които военните са по-малко от 600.
Някои телеграм канали, в това число с връзки към осведомени източници, пишат, че Израел крие същинските си загуби и в действителност след началото на сухопътната интервенция загуби минимум 2500 бойци убити и евентуално има още повече ранени. Хамас, макар тежките боеве в линията Газа, държи минимум 130 заложници, хванати на 7 октомври.
Днес войната е засегнала територията на няколко страни: Палестинската автономност, Ливан, Сирия, Йемен. Съединените щати съвсем публично влязоха във войната. Група самолетоносачи, събрана от американците, нанася удари по Йемен, а израелците нанасят удари по иранските сили в Сирия. В отговор проиранските сили нападат американски военни бази в Ирак. Йеменските хуси не престават да обстрелват с ракети всички търговски кораби, като се изключи тези, принадлежащи на Русия и Китай.
Израелското държавно управление публично декларира, че войната може да продължи още доста месеци или даже няколко години.
Еврейският позор
Пристигайки в Москва за договаряния на равнище заместник-министър на външните работи на Русия, заместник-председателят на Политбюро на придвижването Хамас Муса Абу Марзук даде изявление на известната журналистка Дария Асламова.
Основната точка в това изявление е изказванието, че Хамас възнамерява да завоюва войната против Израел, макар голямото военно и техническо предимство на последния. Победата, съгласно Хамас, ще бъде точно фактът, че Израел няма да може да реализира задачите си. Явно това ще е по този начин.
Днес Израел води контрапартизанска война в Газа, както и в Палестина като цяло. Начинът на деяние на израелската войска е наказателна интервенция. Жертвите на войната са най-вече цивилни, съгласно здравното министерство на Хамас 70% от починалите и ранените са дами и деца. Дори Организация на обединените нации беше принудена да признае това, като през декември назова Газа „ най-голямото детско гробище в света “. Израел работи, без да обръща никакво внимание на нормите на интернационалното право.
Той нападна територията на Южен Ливан (където работи придвижването Хизбула, подкрепяно от Иран) и Сирия (твърди се, че се нападат единствено проиранските сили и силите на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция). С други думи, Израел работи като агресор, надявайки се посредством дейности на заплашване да принуди съперниците си да спрат съпротивата най-малко за известно време.
Израел се радва на предимство във въздуха и във всички типове въоръжения. Противниците му нямат противовъздушна защита, нямат бронирани машини, нямат артилерия, а единствено самоделни ракети, противотанкови ракети и минохвъргачки. Въпреки това, колкото по-напред отива, толкоз по-очевидно е за всички, че Израел губи войната.
Именно това е развиването на събитията, което Царград предвижда през цялото време на спора.
Колко неприятни са в действителност нещата за Израел може да се съди по това, което в този момент предлага на Хамас. И той предлага (според осведомителните организации на 23 януари) в подмяна на връщането на всички към момента живи заложници, преустановяване на огъня за два месеца.
Ясно е, че в навечерието на цялостната победа никой не прави сходни оферти: след повече от 100 дни война Израел, макар десетките хиляди убити палестинци, е толкоз надалеч от реализирането на задачите си, колкото и в първия ден.
Или даже стана още по-далеч от тях. Израелските войски бяха принудени да изоставен северната част на линията Газа. Разбира се, публично - тъй като там реализираха всичко, което желаеха, и импровизирано - тъй като загубите станаха прекомерно огромни.
Както и да е, израелските бригади напуснаха този район и силите на Хамас незабавно се върнаха там на старите си позиции. Муса Абу Марзук декларира, че
Защо Израел желае помирение? Защото не е разчитал на дълга, изтощителна война и тъй като претърпява вътрешна рецесия. В страна с общо население от 10 милиона души, активизирането на повече от 300 хиляди души в армията (в момента в Израел има към 500 хиляди бойци под оръжие) значи тежка рецесия на пазара на труда.
Няма кой да работи. В същото време Израел доста бързо изразходва запасите си от муниции, в това число авиационни бомби, ракети и артилерийски снаряди. Всичко това би трябвало да се попълни – да се изиска от американските съдружници.
Те, несъмнено, дават, само че техните арсенали никога не са бездънни, всеки снаряд за Израел е снаряд, който не е доставен на Украйна. Ако може да се подписа помирение за два месеца, Израел ще получи своите заложници (без значение какво чувствате към Израел, можете единствено да се радвате на спасението на тези хора) и да натрупа сили да продължи войната. Но той към момента няма да може да завоюва войната: нищо няма да се промени в салдото на силите.
В резултат на това Израел ще изтегли войските си от Газа, ще спре да стреля по Ливан, а Хамас и Хизбула ще разгласят победа, защото агресорът се е отдръпнал.
Израел обаче в действителност няма да завоюва войната. Той ще разтегне борбата допустимо най-дълго. Има значима причина за това.
Американска покруса
Поражение на Израел би било съдбовно проваляне за Съединените щати. И на страната като цяло, и - даже в по-голям мащаб - на цялата концепция за международен „ ред, учреден на правила “. А в по-малък мащаб това ще бъде проваляне за президента на Съединени американски щати Джо Байдън, което надеждно ще затвори пътя му към успеха на изборите.
Байдън стартира президентството си, като избяга под паника от Афганистан. Той продължи войната в Украйна с обещания да „ нанесе стратегическо проваляне на Русия “. И приключва с война в Близкия изток.
Ако Америка загуби в Палестина и покрайнините, това ще бъде политическа злополука за демократите. Въз основа на това единствената допустима тактика за Съединените щати е да удължават войната допустимо най-дълго. Главното е и през октомври 2024 година към момента да продължава. Ако това изисква ескалация на напрежението, гибелта на американски бойци в борбите с хуситите, изразходването на муниции, загубата на военни кораби - Байдън е подготвен да направи всичко това.
Нещо повече, той е подготвен дълго да ескалира с Иран (до такава степен, че да докара обстановката до ръба на международна война), единствено и единствено с цел да не признае провалянето.
Сега американският флот, американски и израелски самолети, без никакво оповестяване на война, нанасят удари по беззащитната столица на Йемен Сана. Израелците се гордеят, че никой не може да ги спре да бомбардират Дамаск и Южен Ливан. Но всяка такава бомбардировка единствено показва безсилието на агресорите. Да, Йемен е нападнат, само че йеменските хусити съумяха да нанесат големи вреди на комерсиалното мореплаване в Червено море. Ейлат в Израел на практика не действа като пристанище.
Промяната на маршрутите на интернационалната морска търговия (12-15% от всички товари, превозени по море, минават през Суецкия канал) е изпълнена с внезапно нарастване на цените на всички артикули в западните страни. Американските бази в Ирак бяха атакувани от Иран или проирански сили. Америка се нуждае от победи, само че победи не се виждат.
Все още не знаем дали демократите ще съумеят да проточат войната до края на годината. Но знаем сигурно кой в последна сметка ще завоюва, когато американският орел, добре проскубан, дохвъри до дома си оттатък океана. Ще бъде съветската мечка.
В самото начало на войната на Израел против Хамас Байдън сподели, че Съединени американски щати Никой не е дърпал за езика на американския президент. Когато Съединени американски щати и Израел в последна сметка се отдръпват, те ще се отдръпват пред Хамас, Хизбула, йеменските хусити, Иран и Русия.
Така се възприема на всички места по света. Русия, без да взе участие във военни дейности, усилва въздействието си в обширния район всеки ден, дружно с Иран и неговите съдружници. Съединените щати, които се бият, губят хора и муниции, убиват хиляди цивилни, губят въздействието си с всеки ден.
Какво от това?
Войната в Близкия изток не е Това е част от световната война, водена от „ Съединени американски щати и техните демократични съдружници “ против цялото човечество. Тяхната задача е да потвърдят, че поддържат надмощие. Оказва се, че зле я поддържат: макар че Съединените щати и Израел разполагат с най-модерните оръжия, а съперниците им имат в най-хубавия случай остарели ракети, Съединени американски щати и Израел са изправени пред проваляне.
Като цяло можем да кажем, че пророчеството на Че Гевара се сбъдва: „ три или четири Виетнама “ са нужни, с цел да рухне американският исполин. Ирак, Сирия, Палестина, Йемен са все театри на война, във всеки от които Съединени американски щати не могат да завоюват.
Докато Америка губи, Русия ще печели. Но не би трябвало да се заблуждаваме: главният ни спектакъл на военни дейности е доста по-на север. Никакви съюзнически триумфи в Близкия изток няма да заменят военните победи в хода на СВО.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ