Работещите от разстояние ще бъдат 7 пъти повече отпреди пандемията
Делът на работещите от разстояние се е нараснал от 5 до 40 на 100 в Европейски Съюз. Проучване на Съвета на дамите в България демонстрира, че 25 % от работещите ще продължат в отдалечен режим на работа два-три дни седмично, което е седем пъти повече от времето преди пандемията. Това съобщи Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ по време на спорен конгрес за измененията в Кодекса на труда, произлизащи от пандемията и режима на работа от разстояние при положение на изключително състояние, съобщи Българска телеграфна агенция “
Христов уточни, че пандемията е разкрила прекомерно основни разлики в разпространяването на отдалечената работа в страните членки на Европейски Съюз. По думите му е нужен разбор в народен мащаб, въз основата на който да се пристъпи към законодателни промени.
Очевидно е, че ще придобие по-широко разпространяване работата от разстояние, разяснява Христов. Вицепрезидентът на КНСБ уточни, че има проблеми, свързани със здравословните и безвредни условия на труд от позиция на невъзможността да се дефинира по кое време сме в изискванията на трудова, по кое време сме в условия на битова акцидент.
Христов означи, че в европейски проект има подхванати дейности за приемане на инструкция по отношение на правото за изключване от работа в отдалечена среда.
От позиция на работодателите, които поддържат отдалечената или хибридна работа, отпреди пандемията е значимо да отчетем съображенията им за понижаване на материалните им разноски, сподели още Христов.
Жак Папаро - шеф за България на Фондация " Фридрих Еберт ", открои опита на Германия в регламентирането на работата от разстояние. По думите на Папаро доста немски предприятия са предложили този модел преди пандемията, само че тогава той се е приемал насилствено.
" Новите условия трансформираха тази настройка на хората ", сподели той. По думите на Папаро четири от 10 работодатели оферират тази опция. Папаро цитира данни, съгласно които 80 на 100 от чиновниците искат работата им след края на пандемията да бъде в по-гъвкав модел. Той разяснява, че хоум офисът обезпечава работа съгласно личния биоритъм, еластичност и опция да се грижи човек за деца или възрастни, баланс сред работа и персонален живот, понижен стрес, по-малки разноски за облекла, заведения. Като дефекти открои неналичието на обществени контакти, развиването на синдром " Робинзон Крузо ", понижаване на продуктивността, понижени шансове за кариера. Той уточни, че с изключение на преимущества за работещите, и работодателите пестят от поддръжка на офиси и здания.
Величка Микова, народен секретар на КНСБ уточни, че следва приемането на инструкция за гарантиране правото на изключване от работна среда. Тя уточни, че първата страна, която ползва това право, е Франция, която от 2017 година е въвела правото на изключване от работна среда.
По думите й това не са единствено лицата, които работят от разстояние и употребяват тези осведомителни технологии, това са и всички работещи, които са свързани със своите работодатели и употребяват технологии за връзка.
Ползването на цифрови принадлежности има както позитивни връзки за работата, по този начин и негативни. Благодарение на използването на цифрови принадлежности се избавиха доста животи, само че и изследванията демонстрират, че много от хората се оплакват от бърнаут, очни болести. Затова по думите й е належащо ясно разграничаване сред работното време, което е лимитирано и персоналния живот на служащите, обезпечен им с така наречен право на изключване.
Все по-голямото потребление на цифровите технологии основава културата на непрекъснато свързани или постоянно на линия, в тази просвета е значимо да се обезпечи здравето и сигурността на работа, уточни специалистът. Величка Микова разяснява, че са нужни промени в законодателството, с които да се обезпечат обезпечени средства за електрическо отопление, както и средства за квартира при полагане на труд от разстояние по образеца на Германия, ясно регламентиране на битов от трудов случай, опция за спомагателен отпуск за придобиване на цифрови умения.
Христов уточни, че пандемията е разкрила прекомерно основни разлики в разпространяването на отдалечената работа в страните членки на Европейски Съюз. По думите му е нужен разбор в народен мащаб, въз основата на който да се пристъпи към законодателни промени.
Очевидно е, че ще придобие по-широко разпространяване работата от разстояние, разяснява Христов. Вицепрезидентът на КНСБ уточни, че има проблеми, свързани със здравословните и безвредни условия на труд от позиция на невъзможността да се дефинира по кое време сме в изискванията на трудова, по кое време сме в условия на битова акцидент.
Христов означи, че в европейски проект има подхванати дейности за приемане на инструкция по отношение на правото за изключване от работа в отдалечена среда.
От позиция на работодателите, които поддържат отдалечената или хибридна работа, отпреди пандемията е значимо да отчетем съображенията им за понижаване на материалните им разноски, сподели още Христов.
Жак Папаро - шеф за България на Фондация " Фридрих Еберт ", открои опита на Германия в регламентирането на работата от разстояние. По думите на Папаро доста немски предприятия са предложили този модел преди пандемията, само че тогава той се е приемал насилствено.
" Новите условия трансформираха тази настройка на хората ", сподели той. По думите на Папаро четири от 10 работодатели оферират тази опция. Папаро цитира данни, съгласно които 80 на 100 от чиновниците искат работата им след края на пандемията да бъде в по-гъвкав модел. Той разяснява, че хоум офисът обезпечава работа съгласно личния биоритъм, еластичност и опция да се грижи човек за деца или възрастни, баланс сред работа и персонален живот, понижен стрес, по-малки разноски за облекла, заведения. Като дефекти открои неналичието на обществени контакти, развиването на синдром " Робинзон Крузо ", понижаване на продуктивността, понижени шансове за кариера. Той уточни, че с изключение на преимущества за работещите, и работодателите пестят от поддръжка на офиси и здания.
Величка Микова, народен секретар на КНСБ уточни, че следва приемането на инструкция за гарантиране правото на изключване от работна среда. Тя уточни, че първата страна, която ползва това право, е Франция, която от 2017 година е въвела правото на изключване от работна среда.
По думите й това не са единствено лицата, които работят от разстояние и употребяват тези осведомителни технологии, това са и всички работещи, които са свързани със своите работодатели и употребяват технологии за връзка.
Ползването на цифрови принадлежности има както позитивни връзки за работата, по този начин и негативни. Благодарение на използването на цифрови принадлежности се избавиха доста животи, само че и изследванията демонстрират, че много от хората се оплакват от бърнаут, очни болести. Затова по думите й е належащо ясно разграничаване сред работното време, което е лимитирано и персоналния живот на служащите, обезпечен им с така наречен право на изключване.
Все по-голямото потребление на цифровите технологии основава културата на непрекъснато свързани или постоянно на линия, в тази просвета е значимо да се обезпечи здравето и сигурността на работа, уточни специалистът. Величка Микова разяснява, че са нужни промени в законодателството, с които да се обезпечат обезпечени средства за електрическо отопление, както и средства за квартира при полагане на труд от разстояние по образеца на Германия, ясно регламентиране на битов от трудов случай, опция за спомагателен отпуск за придобиване на цифрови умения.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ