Милиони хора живеят в студени домове: България е сред уязвимите страни
Делът на хората в Европейския съюз, които не са в положение да поддържат домовете си съответно отоплявани, набъбна след енергийната рецесия, провокирана от съветската инвазия в Украйна. Макар жилището да е прието за главно обществено право, десетки милиони европейци не престават да живеят в студени домове, изправени пред съществени обществени и здравни опасности.
Според данни на Евростат, над 41 милиона души в ЕС – или 9,2% от популацията – не могат да си разрешат задоволително отопление. Около две трети от хората, живеещи в енергийна беднотия, се намират в четирите най-големи стопански системи на Съюза. Макар процентите на пръв взор да наподобяват умерени, превръщането им в действителен брой наранени хора разкрива мащаба на казуса, пишат businessnovinite.bg.
Животът в леден дом не е единствено въпрос на дискомфорт. Проучванията демонстрират, че ниските температури в жилищата усилват риска от инсулти, респираторни инфекции и злополуки, свързани с понижена физическа умелост. Освен физическите последствия, хроничният мраз оказва и мощно отрицателно влияние върху психологичното здраве и качеството на живот.
България измежду засегнатите страни в Европейски Съюз
България е измежду страните с висок дял на хора, които не могат да отопляват домовете си съответно. По данни на Евростат, 1,224,641 хора у нас изпитват енергийна беднотия. Това слага България на 11 място по накърнимост, като казусът се задълбочава от ниските приходи, високия условен дял на разноските за сила и неприятната енергийна успеваемост на жилищния фонд.
В рамките на Европейски Съюз делът на хората, които не могат да отопляват домовете си, варира от 2,7% във Финландия до близо 20% в България и Гърция. Ако се включат и страните от Европейски Съюз и ЕАСТ, разликите стават още по-осезаеми – от 0,7% в Швейцария до 33,8% в Албания, като Северна Македония също се откроява с над 30%.
Над 10% от популацията е наранено и в Литва, Испания, Португалия, Турция, Кипър, Черна гора, Франция и Румъния. В същото време Италия и Германия остават под междинното равнище за Европейски Съюз. Данните за Обединеното кралство не са изцяло съпоставими, защото последната налична информация е от 2018 година, когато делът е бил към 5%.
Сред 36 изследвани страни Турция записва максимален безспорен брой хора, наранени от енергийна беднотия – 12,9 милиона души през 2024 година Това е изключително показателно, защото страната има едни от най-ниските цени на природния газ и електрическата енергия в Европа, измерени както в евро, по този начин и по стандарти за покупателна дарба. Въпреки това ниските приходи и неравенствата водят до необятно публикувана неспособност за съответно отопление.
В Испания към 8,5 милиона души не могат да отопляват домовете си, във Франция – 8,1 милиона, в Германия – 5,3 милиона, а в Италия – 5,1 милиона души.
Според Европейската комисия, енергийната беднотия поражда, когато семействата са принудени да лимитират потреблението на сила до равнище, което вреди на здравето и благосъстоянието им. Основните фактори са три: ниски приходи, висок дял на разноските за сила и ниска енергийна успеваемост на постройките и домакинските уреди.
Комисията акцентира, че рецесията с COVID-19, последвалият внезапен скок в цените на силата и съветската инвазия в Украйна през 2022 година са влошили така и така сложното състояние на милиони европейци.
В дълготраен проект делът на хората, които не могат да отопляват домовете си, намаляваше от 2011 година насам и доближи най-ниските си стойности през 2019 и 2021 година, преди още веднъж да се увеличи. През последната година обаче още веднъж се следи спад. Според Европейската комисия това се дължи на по-ниските цени на газа и електрическата енергия, ограниченията за енергийна успеваемост и възходящото внимание към казуса с енергийната беднотия в Европейски Съюз.
Според данни на Евростат, над 41 милиона души в ЕС – или 9,2% от популацията – не могат да си разрешат задоволително отопление. Около две трети от хората, живеещи в енергийна беднотия, се намират в четирите най-големи стопански системи на Съюза. Макар процентите на пръв взор да наподобяват умерени, превръщането им в действителен брой наранени хора разкрива мащаба на казуса, пишат businessnovinite.bg.
Животът в леден дом не е единствено въпрос на дискомфорт. Проучванията демонстрират, че ниските температури в жилищата усилват риска от инсулти, респираторни инфекции и злополуки, свързани с понижена физическа умелост. Освен физическите последствия, хроничният мраз оказва и мощно отрицателно влияние върху психологичното здраве и качеството на живот.
България измежду засегнатите страни в Европейски Съюз
България е измежду страните с висок дял на хора, които не могат да отопляват домовете си съответно. По данни на Евростат, 1,224,641 хора у нас изпитват енергийна беднотия. Това слага България на 11 място по накърнимост, като казусът се задълбочава от ниските приходи, високия условен дял на разноските за сила и неприятната енергийна успеваемост на жилищния фонд.
В рамките на Европейски Съюз делът на хората, които не могат да отопляват домовете си, варира от 2,7% във Финландия до близо 20% в България и Гърция. Ако се включат и страните от Европейски Съюз и ЕАСТ, разликите стават още по-осезаеми – от 0,7% в Швейцария до 33,8% в Албания, като Северна Македония също се откроява с над 30%.
Над 10% от популацията е наранено и в Литва, Испания, Португалия, Турция, Кипър, Черна гора, Франция и Румъния. В същото време Италия и Германия остават под междинното равнище за Европейски Съюз. Данните за Обединеното кралство не са изцяло съпоставими, защото последната налична информация е от 2018 година, когато делът е бил към 5%.
Сред 36 изследвани страни Турция записва максимален безспорен брой хора, наранени от енергийна беднотия – 12,9 милиона души през 2024 година Това е изключително показателно, защото страната има едни от най-ниските цени на природния газ и електрическата енергия в Европа, измерени както в евро, по този начин и по стандарти за покупателна дарба. Въпреки това ниските приходи и неравенствата водят до необятно публикувана неспособност за съответно отопление.
В Испания към 8,5 милиона души не могат да отопляват домовете си, във Франция – 8,1 милиона, в Германия – 5,3 милиона, а в Италия – 5,1 милиона души.
Според Европейската комисия, енергийната беднотия поражда, когато семействата са принудени да лимитират потреблението на сила до равнище, което вреди на здравето и благосъстоянието им. Основните фактори са три: ниски приходи, висок дял на разноските за сила и ниска енергийна успеваемост на постройките и домакинските уреди.
Комисията акцентира, че рецесията с COVID-19, последвалият внезапен скок в цените на силата и съветската инвазия в Украйна през 2022 година са влошили така и така сложното състояние на милиони европейци.
В дълготраен проект делът на хората, които не могат да отопляват домовете си, намаляваше от 2011 година насам и доближи най-ниските си стойности през 2019 и 2021 година, преди още веднъж да се увеличи. През последната година обаче още веднъж се следи спад. Според Европейската комисия това се дължи на по-ниските цени на газа и електрическата енергия, ограниченията за енергийна успеваемост и възходящото внимание към казуса с енергийната беднотия в Европейски Съюз.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ