Делът на еврото в международните плащания е намалял от 38%

Делът на еврото в интернационалните заплащания е намалял от 38% на 23%, до момента в който щатският $ остава мощен - 42%, което отразява измененията в европейския енергиен бранш, понижената вътрешноевропейска търговия и конкурентоспособността на европейските компании. Растежът на Китай, който се форсира от 1995 година насам, е за сметка на Европа и изключително на Еврозоната, защото Съединените щати не престават да съставляват 25% от международния Брутният вътрешен продукт. Според анализаторите на iBanFirst, спадът на щатския $ е малко евентуален, до момента в който американската стопанска система резервира мощните си позиции.  Какво се случва с еврото?   От финансовата рецесия през 2008 година насам не е имало година, в която да не се разисква спада на щатския $. Според анализаторите от iBanFirst, в реалност обаче обстановката есъвсем друга. Не щатският $, а еврото последователно губи позициите си на пазара на интернационалните разплащания. По последни данни на Дружеството за международни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT), оповестени в края на м. септември, делът на еврото в интернационалните заплащания е понижен от 38% при започване на 2023 година до 23% сега, до момента в който щатският $ към момента заема водеща позиция с 42% от световните заплащания. Най-забележителна е скоростта, с която еврото губи позициите си, считат анализаторите от iBanFirst. Деевроизация Намаляването на каузи на еврото от елементи отразява енергийната смяна в Европа след войната в Украйна. Тази смяна произлиза от срутва на вноса на съветски газ (ускорен от разрушаването на „ Северен поток 2 " през м. септември 2022 г.), който се заплащаше в евро. Въпреки това, този разбор самичък по себе си не може да изясни спада на еврото. Спадът в каузи на валутата стартира най-усилено през 2023 година, макар че европейските наказания против Русия бяха в действие от 2022 година Според анализаторите от iBanFirst, въздействие оказват и други фактори. Може да бъде позволено, че намаляването на вътрешноевропейската търговия на международните тържища е изиграло забележителна роля за относителния спад на еврото. По сходен метод понижената конкурентоспособност на европейските компании, изострена от възходящите разноски за сила, оказва въздействие върху салдото. Това, което е още по-обезпокоително, е, че тази наклонност на деевроизация, почнала при започване на годината, евентуално ще се ускори в кратковременен проект. Всъщност Еврозоната и в по-широк смисъл Европа, се възприемат от неевропейските вложители като географски западащ район, със застаряващо население, изправен пред муден, а в някои случаи и рецесивен напредък, както се вижда в Германия. Тази визия се удостоверява от финансовите потоци. От началото на годината притокът на капитали в Еврозоната доста понижава. Инвеститорите, обезпокоени от бързото утежняване на световната икономическа среда, би трябвало да създадат своя избор. Дали във времена на рецесия и висока степен на неустановеност да заложат на Еврозоната или на Съединените щати? Когато еврото беше въведено на 1 януари 1999 година, то трябваше да бъде конкурентно с щатския $. Това обаче по този начин и не се случи. Делът на еврото в международните валутни запаси е едвам 20%, спрямо близо 59% за щатския $. Още по-лошото е, че еврото рискува последователно да изчезне от интернационалните финанси, конкурирано от към момента преобладаващия щатски $ и засилващия се китайски юан, както и от други второстепенни валути като канадския $ и японската йена. Според анализаторите от iBanFirst спадът на щатския $ е малко евентуален, до момента в който американската стопанска система резервира своите постоянни позиции. Перспективата е показателна. През 1980 година Съединените щати съставляват 25% от международния Брутният вътрешен продукт, през 1995 година този % още веднъж е 25%. Изненадващо, и през 2023 година той към момента е 25%. Тези числа не поддържат концепцията, че има предизвикателство пред икономическата мощност на Съединени американски щати. Всъщност растежът на Китай, който се форсира от 1995 година насам, не е за сметка на Съединени американски щати, както постоянно се счита, а за сметка на Европа и изключително на Еврозоната. Китайският юан е във напредък Друг извод от данните на SWIFT е, че постепенната интернационализация на китайския юан дава резултат. Делът на китайската валута в интернационалните заплащания е достигнал исторически връх от 3,47%. Разбира се, това към момента е релативно ниско ниво, само че процесът е в ход, изключително с помощта на споразуменията за валутен суап с централните банки на главните търговски сътрудници на Китай. Освен това през последните тримесечия няколко страни с бързо разрастваща се стопанска система се насочиха към юана като разплащателна валута за двустранната търговия с Китай (Бразилия, Аржентина, Русия и др.), което изяснява скорошните резултати. „ През последните години китайските компании са по-отворени към приемането на заплащания в китайски юани от своите сътрудници в Европа. Въпреки това, българските компании към момента не са изцяло уверени в преимуществата и множеството от тях се двоумят дали да заменят заплащанията си в щатски долари, основно заради несигурността, която носи китайската валута. Тези, които я вкарат, могат да договорят по-добри цени, само че финансовите принадлежности за хеджиране на валутен риск остават наложителни, с цел да се запазят маржовете на облага на заложените в бюджета равнища “, споделя Деан Тодоров, шеф за България в iBanFirst. От друга страна, скоростта, с която юанът ще се утвърди в дълготраен проект, зависи от способността на Китай да възвърне своята стопанска система. Това е забележителен детайл на неустановеност. Периодът след пандемията от Ковид, наподобява е кулминационната точка на бавното структурно закъснение на китайската стопанска система през последното десетилетие. В предишното Китай можеше да подтиква своя напредък, като използваше заема като средство за поощряване на стопанската система. Такъв беше казусът през 2009 година и, в по-малка степен, през 2015 година Но този способ към този момент не е толкоз ефикасен. В новия стопански пейзаж инжектирането на заеми единствено би надуло спекулативните балони, които китайските управляващи се пробват да раздуят от 2010 година насам. Друго средство е девалвацията на китайския юан. Това се разисква от доста пазарни участници от лятото насам. Не единствено че това би противоречало на неотдавнашните дейности на китайските управляващи за поддръжка на юана на наземните и офшорните пазари посредством дейностите на китайските обществени банки, само че и би нараснало по рисков метод приключването на капитали, какъвто беше казусът след несполучливата тройна обезценка през август 2015 година Нещо повече, сходни дейности биха отсрочили дълготрайната цел на китайското държавно управление за интернационализация на юана с няколко решаващи години. Като се има поради комплицираният макроикономически подтекст в Китай, анализаторите на iBanFirst считат, че делът на юана в интернационалните заплащания последователно ще се усилва, като първичният стадий ще бъде към 5%. Китай не съставлява непосредствена опасност, само че еврото, отслабено от бавния напредък, геополитическата неустойчивост и забележителната неустановеност в политическото ръководство, е в отбранителна позиция. Двадесет и четири години след основаването си единната валута не е изпълнила всички свои обещания. Китай не съставлява непосредствена опасност, само че еврото, отслабено от бавния напредък, геополитическата неустойчивост и забележителната неустановеност в политическото ръководство, е в отбранителна позиция. Двадесет и четири години след основаването си единната валута не е изпълнила всички свои обещания.