Делът на ЕС в световната икономика намалява в последните 20 г.
Делът на Европейски Съюз в международната стопанска система е намалял от 25,8% през 2004 година до 17,6% през 2024 г. Икономиката на Европейски Съюз изостава съществено от тази на Съединени американски щати и е изправена пред опасността да бъде задмината от Китай.
Това оповестява Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) в собствен отчет за конкурентоспособността на Европейски Съюз.
Според ИПИ намаляването на каузи на Европейски Съюз в международната стопанска система е резултат от стабилно ниския стопански напредък, както и от демографските провокации в Европа. Растежът на Европейски Съюз през последните 20 години остава слаб и се дължи най-вече на новите страни членки. Базираният на 2005 година показател на Брутният вътрешен продукт доближава 140-200 в съвсем всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и е в застой в някои от южните стопански системи.
Според ИПИ бъдещето на европейската конкурентоспособност е в центъра на политическото внимание на новата Европейска комисия (ЕК). Институтът отбелязва, че отчетът на някогашния президент на Европейската централна банка Марио Драги за конкурентоспособността (2024 г.) и отчетът на някогашния италиански министър-председател Енрико Лета за единния пазар (2024 г.) ще оформят цялостната рамка на мислене на Европейска комисия и евентуалните стратегически политики за поощряване на конкурентоспособността и растежа.
ИПИ показва, че има няколко причина за това Европейски Съюз да губи конкурентоспособност. Една от тях е, че
Европейският съюз изостава във връзка с икономическата независимост в съпоставяне със Съединени американски щати,
най-много по повод мащаба на държавната интервенция и строгостта на регулациите. Европейски Съюз е конкурентен на Съединени американски щати във връзка с правната система, стабилността на парите и свободата на търговията, вложенията и придвижването на хора. Според ИПИ високите налози, несъразмерната държавна интервенция,
високият дълг и строгите регулации подкопават конкурентните преимущества на Европейски Съюз.
Единният пазар в Европейски Съюз е неповторим образец за триумф в международен мащаб. Въпреки това той не разпростира цялостния си капацитет. Първоначалният възторг за консолидиране в свободно за предприемачество и стопанска самодейност пространство е сменен от отмалялост. Проучването на ИПИ показва, че укрепването на единния пазар би довело до основаване на спомагателна добавена стойност в мащаб от 713 милиарда евро за едно десетилетие.
През последните три десетилетия в Европейски Съюз се следи
спад в конкурентоспособността, като разноските за труд нарастват сензитивно, а продуктивността на труда в огромните стопански системи е в застой.
Държавният дълг пък постоянно се употребява за стимулиране на вътрешното ползване и увеличение на разноските за труд, вместо да се насочват към увеличаващи продуктивността вложения. Равнищата на дълга в страните членки на Европейски Съюз, демонстрират обилни разлики, което се отразява както на икономическата независимост, по този начин и на фискалната еластичност.
Друга причина Европейски Съюз да губи своята конкурентоспособност е застаряващото население и незадоволителното развиване на пенсионните фондове. Тези фактори водят до увеличение на разноските за труд, което е в ущърб на ценовата конкурентоспособност на европейските предприятия. Повишаването на разноските за труд понижава и размера на наличния капитал за финансиране на растежа и нововъведенията.
Това оповестява Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) в собствен отчет за конкурентоспособността на Европейски Съюз.
Според ИПИ намаляването на каузи на Европейски Съюз в международната стопанска система е резултат от стабилно ниския стопански напредък, както и от демографските провокации в Европа. Растежът на Европейски Съюз през последните 20 години остава слаб и се дължи най-вече на новите страни членки. Базираният на 2005 година показател на Брутният вътрешен продукт доближава 140-200 в съвсем всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и е в застой в някои от южните стопански системи.
Според ИПИ бъдещето на европейската конкурентоспособност е в центъра на политическото внимание на новата Европейска комисия (ЕК). Институтът отбелязва, че отчетът на някогашния президент на Европейската централна банка Марио Драги за конкурентоспособността (2024 г.) и отчетът на някогашния италиански министър-председател Енрико Лета за единния пазар (2024 г.) ще оформят цялостната рамка на мислене на Европейска комисия и евентуалните стратегически политики за поощряване на конкурентоспособността и растежа.
ИПИ показва, че има няколко причина за това Европейски Съюз да губи конкурентоспособност. Една от тях е, че
Европейският съюз изостава във връзка с икономическата независимост в съпоставяне със Съединени американски щати,
най-много по повод мащаба на държавната интервенция и строгостта на регулациите. Европейски Съюз е конкурентен на Съединени американски щати във връзка с правната система, стабилността на парите и свободата на търговията, вложенията и придвижването на хора. Според ИПИ високите налози, несъразмерната държавна интервенция,
високият дълг и строгите регулации подкопават конкурентните преимущества на Европейски Съюз.
Единният пазар в Европейски Съюз е неповторим образец за триумф в международен мащаб. Въпреки това той не разпростира цялостния си капацитет. Първоначалният възторг за консолидиране в свободно за предприемачество и стопанска самодейност пространство е сменен от отмалялост. Проучването на ИПИ показва, че укрепването на единния пазар би довело до основаване на спомагателна добавена стойност в мащаб от 713 милиарда евро за едно десетилетие.
През последните три десетилетия в Европейски Съюз се следи
спад в конкурентоспособността, като разноските за труд нарастват сензитивно, а продуктивността на труда в огромните стопански системи е в застой.
Държавният дълг пък постоянно се употребява за стимулиране на вътрешното ползване и увеличение на разноските за труд, вместо да се насочват към увеличаващи продуктивността вложения. Равнищата на дълга в страните членки на Европейски Съюз, демонстрират обилни разлики, което се отразява както на икономическата независимост, по този начин и на фискалната еластичност.
Друга причина Европейски Съюз да губи своята конкурентоспособност е застаряващото население и незадоволителното развиване на пенсионните фондове. Тези фактори водят до увеличение на разноските за труд, което е в ущърб на ценовата конкурентоспособност на европейските предприятия. Повишаването на разноските за труд понижава и размера на наличния капитал за финансиране на растежа и нововъведенията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




