Бедна България е сред първите в ЕС по концентрация на доходи у най-богатите
Делът на приходите, отиващ при най-богатите 0,1% от популацията, варира доста в другите елементи на Европа. В някои страни той е над 6%, до момента в който междинният за Европа е 4,5%. Експертите споделят, че данъчните системи и неравенството в заплащането са основни фактори за тези разлики, оповестява " Евронюз ".
Данните от " World Inequality Database " демонстрират, че делът на приходите на тази ултрабогата група варира от 1,6% в Нидерландия до 10,2% в Грузия, като анализът обгръща 35 страни, в това число членки на Европейския съюз (ЕС), претенденти, членове на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Англия.
Анализът обгръща 2024 година, или последната налична година след 2020 година, като се изключи Италия, където най-актуалните данни са от 2015 година Доходът тук се мери преди налози и компенсации.
Сред страните от Европейски Съюз Естония има най-голям дял от 8,3%, следвана от България със 7,5% и Полша със 7%.
Сърбия и Турция, които са страни кандидатки за участие в Европейски Съюз, регистрират надлежно 6,9% и 6,1 на 100.
Д-р Павел Буковски от Лондонския академични лицей споделя, че политиките и институциите играят основна роля. " Държавите може да се разграничават по степента на преразпределение, т.е. до каква степен се опитваме да повлияем на приходите посредством налози и обществени политики. В това отношение страните от Централна и Източна Европа регистрират много ниско равнище на преразпределение. Например, данъчната система в Полша е регресивна, т.е. богатите заплащат релативно по-малко от бедните ", разяснява той пред " Евронюз ".
Нивото на преразпределение съставлява каузи от брутния вътрешен артикул (БВП) на дадена страна, който страната събира посредством налози и осигуровки и преразпределя назад в стопанската система. Според Института по пазарна стопанска система (ИПИ) за България този индикатор е към 40%, до момента в който междинният за Европейски Съюз доближава почти 46-50%.
Буковски отбелязва също, че доста обществени политики са създадени по метод, който не е наложително да изравнява приходите.
С изключение на Италия, четирите най-големи стопански системи в Европа са близо една до друга, като ултрабогатите групи там държат доста сходни дялове. В Испания делът им доближава 5%, а в Германия, Англия и Франция - по 4,9%. Ирландия регистрира 4,8%, малко над междинното за Европа равнище от 4,5%.
В долния завършек на класацията няколко страни регистрират близки по мярка дялове. Нидерландия записва 1,6%, следвана от Кипър (2,2%), Черна гора (2,3%), Словения (2,3%), Белгия (2,3%), Албания (2,4%) и Латвия (2,4%). Италия е с 2%, само че данните са от 2015 година Друго изследване, оповестено от WID, дефинира каузи на Италия на 3,3% за 2021 година
" Изследванията демонстрират, че страните с по-силно компресиране на заплатите, по-силни институции за групово договаряне, по-ниски равнища на безработица и по-обширни системи за обществено обезпечаване са склонни да понижат разликата в приходите преди налози сред най-високоплатените и останалата част от популацията ", споделя доктор Салваторе Морели от Университета " Рома Тре " ".
Увеличава ли се делът на приходите на най-богатите? В Европа най-богатите 0,1% регистрират 6,43% дял от приходите през 1940 година Тази цифра понижава във времето, достигайки към 2,7% при започване на 80-те години. След това делът се покачва още веднъж, достигайки близо 5% през 2007 година, преди финансовата рецесия да го смъкна назад. От към 2010 година насам той остава относително неизменен, като през 2024 година е на равнище от 4,54%.
Данните от " World Inequality Database " демонстрират, че делът на приходите на тази ултрабогата група варира от 1,6% в Нидерландия до 10,2% в Грузия, като анализът обгръща 35 страни, в това число членки на Европейския съюз (ЕС), претенденти, членове на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Англия.
Анализът обгръща 2024 година, или последната налична година след 2020 година, като се изключи Италия, където най-актуалните данни са от 2015 година Доходът тук се мери преди налози и компенсации.
Сред страните от Европейски Съюз Естония има най-голям дял от 8,3%, следвана от България със 7,5% и Полша със 7%.
Сърбия и Турция, които са страни кандидатки за участие в Европейски Съюз, регистрират надлежно 6,9% и 6,1 на 100.
Д-р Павел Буковски от Лондонския академични лицей споделя, че политиките и институциите играят основна роля. " Държавите може да се разграничават по степента на преразпределение, т.е. до каква степен се опитваме да повлияем на приходите посредством налози и обществени политики. В това отношение страните от Централна и Източна Европа регистрират много ниско равнище на преразпределение. Например, данъчната система в Полша е регресивна, т.е. богатите заплащат релативно по-малко от бедните ", разяснява той пред " Евронюз ".
Нивото на преразпределение съставлява каузи от брутния вътрешен артикул (БВП) на дадена страна, който страната събира посредством налози и осигуровки и преразпределя назад в стопанската система. Според Института по пазарна стопанска система (ИПИ) за България този индикатор е към 40%, до момента в който междинният за Европейски Съюз доближава почти 46-50%.
Буковски отбелязва също, че доста обществени политики са създадени по метод, който не е наложително да изравнява приходите.
С изключение на Италия, четирите най-големи стопански системи в Европа са близо една до друга, като ултрабогатите групи там държат доста сходни дялове. В Испания делът им доближава 5%, а в Германия, Англия и Франция - по 4,9%. Ирландия регистрира 4,8%, малко над междинното за Европа равнище от 4,5%.
В долния завършек на класацията няколко страни регистрират близки по мярка дялове. Нидерландия записва 1,6%, следвана от Кипър (2,2%), Черна гора (2,3%), Словения (2,3%), Белгия (2,3%), Албания (2,4%) и Латвия (2,4%). Италия е с 2%, само че данните са от 2015 година Друго изследване, оповестено от WID, дефинира каузи на Италия на 3,3% за 2021 година
" Изследванията демонстрират, че страните с по-силно компресиране на заплатите, по-силни институции за групово договаряне, по-ниски равнища на безработица и по-обширни системи за обществено обезпечаване са склонни да понижат разликата в приходите преди налози сред най-високоплатените и останалата част от популацията ", споделя доктор Салваторе Морели от Университета " Рома Тре " ".
Увеличава ли се делът на приходите на най-богатите? В Европа най-богатите 0,1% регистрират 6,43% дял от приходите през 1940 година Тази цифра понижава във времето, достигайки към 2,7% при започване на 80-те години. След това делът се покачва още веднъж, достигайки близо 5% през 2007 година, преди финансовата рецесия да го смъкна назад. От към 2010 година насам той остава относително неизменен, като през 2024 година е на равнище от 4,54%.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ