,fit(1920:897)&format=webp)
Неравенството на доходите в Европа расте все повече, ние сме с едни от най-високите дялове
Делът на приходите, който се пада на най-богатите 0,1% от популацията, варира доста в Европа. В някои страни той надвишава 6%, до момента в който междинната стойност е 4,5%.
Според специалисти данъчните системи и неравенството в заплатите са главните фактори, стоящи зад тези разлики, отбелязва Euronews.
Данните от Световната база данни за неравенството демонстрират, че делът на приходите на свръхбогатите варира от 1,6% в Нидерландия до 10,2% в Грузия в 35 страни, в това число държави-членки на Европейски Съюз, кандидатки за участие, държави-членки на ЕАСТ и Обединеното кралство.
Цифрите отразяват 2024 година или последната налична година след 2020 година, като се изключи Италия, където най-актуалните данни са от 2015 година Доходът тук се мери преди налози и обществени помощи.
Сред страните от Европейски Съюз Естония има най-голям дял – 8,3%, следвана от България (7,5%) и Полша (7%).
Две страни кандидатки за участие в Европейски Съюз също са над 6%: Сърбия (6,9%) и Турция (6,1%). Следват Дания (5,8%) и Румъния (5,1%).
Според доктор Павел Буковски от Университетския лицей в Лондон политиките и институциите играят основна роля за това неравноправие.
„ Страните може да се разграничават по степента на преразпределение, т.е. до каква степен се опитваме да повлияем на приходите посредством налози и обществени политики “, споделя той пред Euronews. „ В това отношение Централна и Източна Европа има ниско равнище на преразпределение. Например, данъчната система в Полша е регресивна, т.е. богатите заплащат релативно по-малко от бедните “, добавя той.
По думите му доста обществени политики са създадени по метод, който не води до равнене на приходите.
С изключение на Италия, четирите най-големи стопански системи са доста близки една до друга, като групите на свръхбогатите имат доста сходни дялове: Испания (5%), Германия (4,9%), Обединеното кралство (4,9%) и Франция (4,9%). Ирландия (4,8%) е тъкмо зад тях, малко над европейската междинна стойност от 4,5%.
В долната част на класацията няколко страни са доста близо една до друга. Нидерландия има най-ниския дял – 1,6 %, следвана от Кипър (2,2%), Черна гора (2,3%), Словения (2,3%), Белгия (2,3%), Албания (2,4%) и Латвия (2,4%), като всички те са под 2,5%. Последните данни за Италия в WID са 2,0%, само че те са от 2015 година и може да не са директно съпоставими. Проучване, оповестено от WID, показва стойност от 3,3% за 2021 година
Делът на приходите на най-богатите 0,1% варира сред 3,5% и 4,5% в Гърция (4,5%), Швейцария (4,3%), Чехия (4,2%), Швеция (3,7%), Финландия (3,5%) и Норвегия (3,5%).
Според доктор Салваторе Морели от Университета „ Рома Тре “ по-високите дялове на приходите на най-богатите в някои страни може да отразяват фактически по-висока централизация на заплати, бизнес приходи и собствеността върху благосъстоянието (което генерира финансови доходи), изключително след икономическите преходи от 90-те години.
Те обаче може също да отразяват разлики в пенсионните системи, разпоредбите за данъчно отчитане, неофициалната стопанска система и степента, в която финансовите приходи се отразяват в административните данни.
„ Изследванията сочат, че страните с по-силно компресиране на заплатите, по-силни институции за групово договаряне, по-ниска безработица и по-обширни системи за обществено обезпечаване са склонни да понижават разликата в приходите преди данъчно облагане сред най-високоплатените и останалата част от популацията “, декларира Морели пред Euronews.
„ Това може да помогне да се изясни за какво скандинавските и няколко западноевропейски страни постоянно регистрират по-ниски дялове на най-високите приходи спрямо доста стопански системи в преход “, добавя той.
За съпоставяне, е Европа през 1940 година най-богатите 0,1% са получавали 6,43% от приходите. Тази цифра е намалявала непрекъснато, като при започване на 80-те години е спаднала до към 2,7%. След това още веднъж се е повишила, достигайки близо 5% през 2007 година преди финансовата рецесия да я смъкна. От към 2010 година се задържа релативно постоянна, като през 2024 година е 4,54%.
Според специалисти данъчните системи и неравенството в заплатите са главните фактори, стоящи зад тези разлики, отбелязва Euronews.
Данните от Световната база данни за неравенството демонстрират, че делът на приходите на свръхбогатите варира от 1,6% в Нидерландия до 10,2% в Грузия в 35 страни, в това число държави-членки на Европейски Съюз, кандидатки за участие, държави-членки на ЕАСТ и Обединеното кралство.
Цифрите отразяват 2024 година или последната налична година след 2020 година, като се изключи Италия, където най-актуалните данни са от 2015 година Доходът тук се мери преди налози и обществени помощи.
Сред страните от Европейски Съюз Естония има най-голям дял – 8,3%, следвана от България (7,5%) и Полша (7%).
Две страни кандидатки за участие в Европейски Съюз също са над 6%: Сърбия (6,9%) и Турция (6,1%). Следват Дания (5,8%) и Румъния (5,1%).
Според доктор Павел Буковски от Университетския лицей в Лондон политиките и институциите играят основна роля за това неравноправие.
„ Страните може да се разграничават по степента на преразпределение, т.е. до каква степен се опитваме да повлияем на приходите посредством налози и обществени политики “, споделя той пред Euronews. „ В това отношение Централна и Източна Европа има ниско равнище на преразпределение. Например, данъчната система в Полша е регресивна, т.е. богатите заплащат релативно по-малко от бедните “, добавя той.
По думите му доста обществени политики са създадени по метод, който не води до равнене на приходите.
С изключение на Италия, четирите най-големи стопански системи са доста близки една до друга, като групите на свръхбогатите имат доста сходни дялове: Испания (5%), Германия (4,9%), Обединеното кралство (4,9%) и Франция (4,9%). Ирландия (4,8%) е тъкмо зад тях, малко над европейската междинна стойност от 4,5%.
В долната част на класацията няколко страни са доста близо една до друга. Нидерландия има най-ниския дял – 1,6 %, следвана от Кипър (2,2%), Черна гора (2,3%), Словения (2,3%), Белгия (2,3%), Албания (2,4%) и Латвия (2,4%), като всички те са под 2,5%. Последните данни за Италия в WID са 2,0%, само че те са от 2015 година и може да не са директно съпоставими. Проучване, оповестено от WID, показва стойност от 3,3% за 2021 година
Делът на приходите на най-богатите 0,1% варира сред 3,5% и 4,5% в Гърция (4,5%), Швейцария (4,3%), Чехия (4,2%), Швеция (3,7%), Финландия (3,5%) и Норвегия (3,5%).
Според доктор Салваторе Морели от Университета „ Рома Тре “ по-високите дялове на приходите на най-богатите в някои страни може да отразяват фактически по-висока централизация на заплати, бизнес приходи и собствеността върху благосъстоянието (което генерира финансови доходи), изключително след икономическите преходи от 90-те години.
Те обаче може също да отразяват разлики в пенсионните системи, разпоредбите за данъчно отчитане, неофициалната стопанска система и степента, в която финансовите приходи се отразяват в административните данни.
„ Изследванията сочат, че страните с по-силно компресиране на заплатите, по-силни институции за групово договаряне, по-ниска безработица и по-обширни системи за обществено обезпечаване са склонни да понижават разликата в приходите преди данъчно облагане сред най-високоплатените и останалата част от популацията “, декларира Морели пред Euronews.
„ Това може да помогне да се изясни за какво скандинавските и няколко западноевропейски страни постоянно регистрират по-ниски дялове на най-високите приходи спрямо доста стопански системи в преход “, добавя той.
За съпоставяне, е Европа през 1940 година най-богатите 0,1% са получавали 6,43% от приходите. Тази цифра е намалявала непрекъснато, като при започване на 80-те години е спаднала до към 2,7%. След това още веднъж се е повишила, достигайки близо 5% през 2007 година преди финансовата рецесия да я смъкна. От към 2010 година се задържа релативно постоянна, като през 2024 година е 4,54%.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ