Всеки пети българин е живял под линията на бедност през 2024 г., ...
Делът на бедните се е покачил по отношение на миналата година и е 21,7% за 2024 година по отношение на 20,6% през 2023 година
Линията на беднотия общо за страната e 763.83 лева средномесечно на разположение от домакинство, като по отношение на миналата година размерът ѝ нараства с 19.7%.
При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 401 300 души.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. При изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 46.1%.
12% са работещите небогати.
Отбелязва се, че при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,5% по-нисък от този при мъжете.
Всеки втори безпаричен е с начално или без обучение - 56,3%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава съвсем два пъти за лицата с главно обучение и пет пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 4.8%.
Според оценките на бедността според от вида на семейството най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (47% за 2024 г.) и от един родител с деца (40% за 2024 г.). Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 16.7% по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През предходната година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 62.5%, а най-нисък - измежду самоопределилите се от българската етническа група - 16%. В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения.
Всеки пети българин не може да си разреши да поддържа естествена температура в жилището си. 18,7% от хората сигнализират, че нямат задоволително финансова опция да поставят месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява да покрие в точния момент месечните разноски за жилището като наем, ток, вода и така нататък
През 2024 година 16.6% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения.
През 2024 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Силистра - надлежно 524 и 550 лева, а най-високата - в област София (столица) - 1183 лева, следвана от областите Перник (897 лева.), Варна (875 лева.), Кюстендил (834 лева.) и Стара Загора (818 лева).
Линията на беднотия общо за страната e 763.83 лева средномесечно на разположение от домакинство, като по отношение на миналата година размерът ѝ нараства с 19.7%.
При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 401 300 души.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. При изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 46.1%.
12% са работещите небогати.
Отбелязва се, че при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,5% по-нисък от този при мъжете.
Всеки втори безпаричен е с начално или без обучение - 56,3%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава съвсем два пъти за лицата с главно обучение и пет пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 4.8%.
Според оценките на бедността според от вида на семейството най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (47% за 2024 г.) и от един родител с деца (40% за 2024 г.). Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 16.7% по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През предходната година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 62.5%, а най-нисък - измежду самоопределилите се от българската етническа група - 16%. В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения.
Всеки пети българин не може да си разреши да поддържа естествена температура в жилището си. 18,7% от хората сигнализират, че нямат задоволително финансова опция да поставят месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява да покрие в точния момент месечните разноски за жилището като наем, ток, вода и така нататък
През 2024 година 16.6% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения.
През 2024 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Силистра - надлежно 524 и 550 лева, а най-високата - в област София (столица) - 1183 лева, следвана от областите Перник (897 лева.), Варна (875 лева.), Кюстендил (834 лева.) и Стара Загора (818 лева).
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ