Делът на висшистите у нас е под средния за ЕС, ето кои специалности избират българите
Делът на българите с висше обучение сред 30 и 34 година е по-нисък от междинният за Европейският съюз, където той е 39.9%. В България е 32.8%, демонстрират данни на Евростат за 2017 година, оповестени на Европейския ден на образованието - 24 януари.
В пет страни членки минимум половината население в същата възрастова група има висше обучение, а след първата - Литва (58%), са Кипър (56%) и Ирландия (55%). На противоположния край са Румъния (26%), Италия (27%) и Хърватия (29%). България е пета в обратна посока.
Най-големият дял на висшисти у нас е във възрастовата група 25-24 година (през 2017 г.) - 33.4%.
Като цяло в Европейски Съюз доминират дамите висшистки. 45% от представителките на 30- до 34-годишните с висше обучение, до момента в който при мъжете процентът е 35%. Той се е нараснал през последните 10 година, само че с по-бавни темпове, в сравнение с при дамите, вследствие на което пропастта сред половете се е нараснала.
Образователните модели са се трансформирали доста - младежите доближават по-високи равнища на обучение от по-възрастните. Например при 55- до 74-годишните висшистите в Европейски Съюз са приблизително 21%.
Какво учат студентите в Европейски Съюз?
Последните данни по този въпрос са от 2016 година и демонстрират, че почти 4.7 милиона студенти са се дипломирали същата година. Повече от 1/3 от тях (34%) са учили обществени науки, публицистика, стопанска система, администрация и ръководство или право.
Втората по величина група е тази на инженерите, строителите и експертите в региона на производството - 15%.
Медицина и науки, свързани със здравето са изучавали други 14 на 100, а изкуства - 11%.
Природни науки, статистика и информатика и информационни технологии също заемат 11%.
Педагогика са следвали 9%.
Какво следват българите?
Близо половината (49%) от приключилите висше учебно заведение или университет у нас през 2016 година (60 383 души) са се дипломирали в региона на обществените науки, публицистиката, информатиката, стопанската система, администрацията и ръководството или правото, демонстрират данните на Евростат. Те са общо 29 587. От тях бизнес администрация и право са приключили над 20 хиляди души.
Над 8 хиляди са учили инженерни науки, строителство и специалности, свързани с производството.
5 331 са се дипломирали в педагогическа компетентност, 4 396 - в здравна. 2 076 - в компетентност от естествените науки, математика или статистика, 1 733 - в информатика и информационни технологии.
На фона на останалите в Европейски Съюз у нас делът на приключилите здравна компетентност е невисок. Попадаме в групата на страните, където той е под 8%. Там са още Люксембург, Германия, Австрия и Кипър. Първенците тук са Белгия (27%), Швеция (22%) и Финландия и Дания (по 20%)
В същата група - на страните с дял под 8% - сме и във връзка с специалностите по изкуства и науки за индивида, дружно с Латвия, Словакия, Австрия, Полша и Швеция. Тук №1 е Италия с 16%.
В пет страни членки минимум половината население в същата възрастова група има висше обучение, а след първата - Литва (58%), са Кипър (56%) и Ирландия (55%). На противоположния край са Румъния (26%), Италия (27%) и Хърватия (29%). България е пета в обратна посока.
Най-големият дял на висшисти у нас е във възрастовата група 25-24 година (през 2017 г.) - 33.4%.
Като цяло в Европейски Съюз доминират дамите висшистки. 45% от представителките на 30- до 34-годишните с висше обучение, до момента в който при мъжете процентът е 35%. Той се е нараснал през последните 10 година, само че с по-бавни темпове, в сравнение с при дамите, вследствие на което пропастта сред половете се е нараснала.
Образователните модели са се трансформирали доста - младежите доближават по-високи равнища на обучение от по-възрастните. Например при 55- до 74-годишните висшистите в Европейски Съюз са приблизително 21%.
Какво учат студентите в Европейски Съюз?
Последните данни по този въпрос са от 2016 година и демонстрират, че почти 4.7 милиона студенти са се дипломирали същата година. Повече от 1/3 от тях (34%) са учили обществени науки, публицистика, стопанска система, администрация и ръководство или право.
Втората по величина група е тази на инженерите, строителите и експертите в региона на производството - 15%.
Медицина и науки, свързани със здравето са изучавали други 14 на 100, а изкуства - 11%.
Природни науки, статистика и информатика и информационни технологии също заемат 11%.
Педагогика са следвали 9%.
Какво следват българите?
Близо половината (49%) от приключилите висше учебно заведение или университет у нас през 2016 година (60 383 души) са се дипломирали в региона на обществените науки, публицистиката, информатиката, стопанската система, администрацията и ръководството или правото, демонстрират данните на Евростат. Те са общо 29 587. От тях бизнес администрация и право са приключили над 20 хиляди души.
Над 8 хиляди са учили инженерни науки, строителство и специалности, свързани с производството.
5 331 са се дипломирали в педагогическа компетентност, 4 396 - в здравна. 2 076 - в компетентност от естествените науки, математика или статистика, 1 733 - в информатика и информационни технологии.
На фона на останалите в Европейски Съюз у нас делът на приключилите здравна компетентност е невисок. Попадаме в групата на страните, където той е под 8%. Там са още Люксембург, Германия, Австрия и Кипър. Първенците тук са Белгия (27%), Швеция (22%) и Финландия и Дания (по 20%)
В същата група - на страните с дял под 8% - сме и във връзка с специалностите по изкуства и науки за индивида, дружно с Латвия, Словакия, Австрия, Полша и Швеция. Тук №1 е Италия с 16%.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ