78% от българите дишат опасен въздух
Делът на българите, които дишат рисково замръсен въздух, е доста над междинното за държавите-членки на Европейския съюз. Това се вижда от данните в последния годишен отчет за състояните на въздуха в България на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), представени от "Дневник ", както и от съпоставения на европейските страни по този индикатор, направено от Европейската организация за околна среда към Европейската комисия.
Данните в отчета са за 2015 година и са най-актуалните обществено налични. Измерванията на българската екоагенция се изпращат от време на време в европейската екоагенция.
Докладът на Изпълнителна агенция по околна среда регистрира и покачването на количеството прахуляк във въздуха в страната спрямо миналата година.
В България процентът на популацията, изложено на наднормени равнища на фини прахови частици (ФПЧ10, т.е. с размер под 10 микрона) е доста над междинния за Европа (където за интервала 2013-2015 е сред 16 и 20% (Air quality in Europe — 2017 report, стр. 8).
В страната процентът на популацията, което изложено на над допустимите правила на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ10) е доста висок – 88.7 % от 3.5 млн. население, живеещо в градове и селища, в които се мери този замърсител.
В документа се прави коментар, че изчисленията са осъществени по методика на европейската организация, която пресмята вероятния оптимален размер на засегнатото население, със следното допускане: във всяко обитаемо място, в което е записано превишение на допустимата норма, цялото население е изложено на отрицателното въздействие на наличието на прахови частици.
Според сравнителна таблица за Европа на % градско население, изложено на наднормени (спрямо средноденонощната норма) равнища на замърсяване с ФПЧ10 в България е 78%. В Словения и Малта 100% от градското население е изложено. Висок % - сходен на България, имат и Хърватия и Полша - 81%. След Италия (60%) и Румъния (57%) процентът на градското население, изложено на наднормено равнище на ФПЧ10, внезапно спада под 19%, а в 10 страни, сред които Австрия, Белгия, Естония, индикаторът е нула. Средният % за Европейски Съюз е 19 на 100.
През 2015 година допустимата норма на замърсяване с прахуляк е нарушена във всички места, където се мерят стойности на територията на страната, т.к. във всяко от тях има най-малко един пункт, в който са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност за ФПЧ10 (50 µg/m3).
Фините прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), наред с озона (О3) са най-опасните замърсители за човешкото здраве, следвани от бензо(а)пирен. Праховите частици влизат в дихателната система и в кръвоносните съдове и предизвикват доста здравословни проблеми. Спрямо размера се разделят на: ФПЧ10 - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона. По-дребните ФПЧ2.5 са по-опасни за здравето, тъй като навлизат по-лесно и надълбоко в човешкия организъм.
Въпреки, че измерванията на замърсяването на въздуха се разгласяват на уеб страницата на Изпълнителна агенция по околна среда, те са с ден забавяне, а не в действително време и не са елементарно налични за жителите. За съпоставяне Полската организация за запазване на околната среда разгласява данните от формалните измервателни станции в действително време, като могат да се смъкват данни и за спомагателни разбори, информацията е налична и на британски език, предоставена е и апликация за телефон, с цел да може човек да се осведоми в действително време за качеството на въздуха.
Ръст в запрашаването в страната
Документът регистрира и повишаване на количеството прахуляк (фини прахови частици - ФПЧ) във въздуха в страната спрямо миналата година при по-едрите частици (ФПЧ10). Съществен е растежът на по-опасното запрашавне - излъчванията на ФПЧ2,5 са се нараснали с 37 % от 21 хиляди т през 1990 година до 29 хиляди т през 2015 година, като причина за това е повишената приложимост на дърва за огрев в бита.
През 2015 година излъчванията на прахуляк (ФПЧ10) в страната са се нараснали по отношение на 2014 година с 3.66 хиляди т. на 50 хил.тона. Причина за това е както повишената приложимост на дърва за битови потребности, по този начин и на увеличените излъчвания от негоривни индустриални процеси (например в селското стопанство) и пътен превоз. Други съществени аргументи за наднормено замърсяване с прахови частици са опесъчаването и осоляването на улиците и пътищата през зимата.
Битовото отопление отделя над половината излъчвания тънък прахуляк
Битовото отопление е главен източник на фини прахови частици, емитирайки 52% от общото количество ФПЧ10 и 80% от ФПЧ2.5, изхвърляно в атмосферата през 2015 година, се споделя в отчета.
52% от по-едрите фини прахови частици в България се отделят от горене на твърдо гориво за отопление, общо 16% е от превоз (10% пътен и 6% различен транспорт), 9% се дължи на ТЕЦ-ве, 32 % на негоривни индустриални процеси.
80% от праховото замърсяване с ФПЧ 2.5 в страната се емитира от битово отопление. Други 9% от смога са от негоривни индустриални процеси, едвам 8% се дължат на пътния превоз, а 2% – поради ТЕЦ-ве.
Най-голям брой превишения на средноденонощната норма ( 50 µg/m3 ) през 2015 година са измерени във Видин – 188 дни, Плевен - 138 дни, Бургас – кв. Долно Езерово – 116 дни и Монтана – 115 дни.
На 5 април 2017 година Съдът на Европейския съюз осъди България поради систематичното превишаване на допустимите правила за замърсяване с фини прахови частици, както и поради неналичието на ефикасни ограничения за справяне с казуса в интервала от 2007 година до 2014 година
Данните в отчета са за 2015 година и са най-актуалните обществено налични. Измерванията на българската екоагенция се изпращат от време на време в европейската екоагенция.
Докладът на Изпълнителна агенция по околна среда регистрира и покачването на количеството прахуляк във въздуха в страната спрямо миналата година.
В България процентът на популацията, изложено на наднормени равнища на фини прахови частици (ФПЧ10, т.е. с размер под 10 микрона) е доста над междинния за Европа (където за интервала 2013-2015 е сред 16 и 20% (Air quality in Europe — 2017 report, стр. 8).
В страната процентът на популацията, което изложено на над допустимите правила на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ10) е доста висок – 88.7 % от 3.5 млн. население, живеещо в градове и селища, в които се мери този замърсител.
В документа се прави коментар, че изчисленията са осъществени по методика на европейската организация, която пресмята вероятния оптимален размер на засегнатото население, със следното допускане: във всяко обитаемо място, в което е записано превишение на допустимата норма, цялото население е изложено на отрицателното въздействие на наличието на прахови частици.
Според сравнителна таблица за Европа на % градско население, изложено на наднормени (спрямо средноденонощната норма) равнища на замърсяване с ФПЧ10 в България е 78%. В Словения и Малта 100% от градското население е изложено. Висок % - сходен на България, имат и Хърватия и Полша - 81%. След Италия (60%) и Румъния (57%) процентът на градското население, изложено на наднормено равнище на ФПЧ10, внезапно спада под 19%, а в 10 страни, сред които Австрия, Белгия, Естония, индикаторът е нула. Средният % за Европейски Съюз е 19 на 100.
През 2015 година допустимата норма на замърсяване с прахуляк е нарушена във всички места, където се мерят стойности на територията на страната, т.к. във всяко от тях има най-малко един пункт, в който са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност за ФПЧ10 (50 µg/m3).
Фините прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), наред с озона (О3) са най-опасните замърсители за човешкото здраве, следвани от бензо(а)пирен. Праховите частици влизат в дихателната система и в кръвоносните съдове и предизвикват доста здравословни проблеми. Спрямо размера се разделят на: ФПЧ10 - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона. По-дребните ФПЧ2.5 са по-опасни за здравето, тъй като навлизат по-лесно и надълбоко в човешкия организъм.
Въпреки, че измерванията на замърсяването на въздуха се разгласяват на уеб страницата на Изпълнителна агенция по околна среда, те са с ден забавяне, а не в действително време и не са елементарно налични за жителите. За съпоставяне Полската организация за запазване на околната среда разгласява данните от формалните измервателни станции в действително време, като могат да се смъкват данни и за спомагателни разбори, информацията е налична и на британски език, предоставена е и апликация за телефон, с цел да може човек да се осведоми в действително време за качеството на въздуха.
Ръст в запрашаването в страната
Документът регистрира и повишаване на количеството прахуляк (фини прахови частици - ФПЧ) във въздуха в страната спрямо миналата година при по-едрите частици (ФПЧ10). Съществен е растежът на по-опасното запрашавне - излъчванията на ФПЧ2,5 са се нараснали с 37 % от 21 хиляди т през 1990 година до 29 хиляди т през 2015 година, като причина за това е повишената приложимост на дърва за огрев в бита.
През 2015 година излъчванията на прахуляк (ФПЧ10) в страната са се нараснали по отношение на 2014 година с 3.66 хиляди т. на 50 хил.тона. Причина за това е както повишената приложимост на дърва за битови потребности, по този начин и на увеличените излъчвания от негоривни индустриални процеси (например в селското стопанство) и пътен превоз. Други съществени аргументи за наднормено замърсяване с прахови частици са опесъчаването и осоляването на улиците и пътищата през зимата.
Битовото отопление отделя над половината излъчвания тънък прахуляк
Битовото отопление е главен източник на фини прахови частици, емитирайки 52% от общото количество ФПЧ10 и 80% от ФПЧ2.5, изхвърляно в атмосферата през 2015 година, се споделя в отчета.
52% от по-едрите фини прахови частици в България се отделят от горене на твърдо гориво за отопление, общо 16% е от превоз (10% пътен и 6% различен транспорт), 9% се дължи на ТЕЦ-ве, 32 % на негоривни индустриални процеси.
80% от праховото замърсяване с ФПЧ 2.5 в страната се емитира от битово отопление. Други 9% от смога са от негоривни индустриални процеси, едвам 8% се дължат на пътния превоз, а 2% – поради ТЕЦ-ве.
Най-голям брой превишения на средноденонощната норма ( 50 µg/m3 ) през 2015 година са измерени във Видин – 188 дни, Плевен - 138 дни, Бургас – кв. Долно Езерово – 116 дни и Монтана – 115 дни.
На 5 април 2017 година Съдът на Европейския съюз осъди България поради систематичното превишаване на допустимите правила за замърсяване с фини прахови частици, както и поради неналичието на ефикасни ограничения за справяне с казуса в интервала от 2007 година до 2014 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ