The Times: Стайнбек е премахнат от училищната програма на Великобритания заради нетолерантност
„ Деколонизация и диверсификация “ на образователните стратегии беше решено след случая с афроамериканеца Джордж Флойд в Съединените щати през 2020 година.
В едно от учебните заведения повестта на носителя на Нобелова премия Джон Стайнбек “За мишките и хората ” беше отстранен от програмата. Според представители на учебното заведение, творбата “подсилва отрицателните стандарти ” и съдържа “расистки изказвания ”.
Повестта „ За мишките и хората “ (оригинално заглавие: Of Mice and Men) е публикувана за пръв път през 1937 година. Тя се радва на огромен триумф още с появяването си.
През 1962 г. Стайнбек печели Нобелова премия за литература за „ реалистичното си и креативно писане, комбинирано с доброжелателно възприятие за комизъм и остра социална сензитивност “. В деня на съобщаването на спечелилия (25 октомври), когато преди церемонията е запитан от кореспондент дали заслужава премията, Стайнбек отвръща „ Честно, не. “
В речта си при награждаването Стайнбек приказва за своето удивление към някои създатели. През 1953 г. написа, че смята Ал Кап за „ евентуално най-хубавия публицист в света през днешния ден “. На първата конференция след награждаването е запитан за обичаните си създатели и техните произведения и той отвръща: „ Разказите на Хемингуей и съвсем всичко на Фокнър “.
В деня след гибелта на Стайнбек – 20 декември 1968 година, критикът Чарлс Пур написа в Ню Йорк Таимс: “Първата най-хубава книга на Джон Стайнбек беше неговата последна най-хубава книга. Но Господи, каква книга беше и е „ Гроздовете на гнева “. Пур отбелязва и „ проповедността “ в творбите на Стайнбек „ като че ли едната половина от литературното му завещание идва от най-хубавото от Марк Твен, а другата половина от най-лошото от Котън Меър “.
Но се съгласява, че „ Стайнбек нямал потребност от Нобеловата премия, а комисията имала потребност от него “.
Много от творбите на Стайнбек се учат и са измежду най-търсените в учебните заведения във Англия. В същото време съгласно Асоциацията на американските библиотекари Стайнбек е един от десетте създатели, чийто творби са забранявани най-често в интервала 1991-2004, като „ За мишките и хората “ е на шесто място в тази ранглиста в Съединени американски щати.
Джон Ърнст Стайнбек Младши (John Ernst Steinbeck Jr.) е публицист, драматург и есеист. Определян е като „ колос на американската книжовност “, а доста от книгите му се одобряват за класика на западната литература.
Най-известното му произведение е „ Гроздовете на гнева “ (1939 г.) – разказ, считан за класика на ХХ век. Силата на въздействието му е сравнявана с тази на “Чичо Томовата барака ” на Хариет Бичър Стоу.
Епическата картина на нещастието, сполетяла хиляди дребни фермерски фамилии през Голямата меланхолия в Америка (30-те години на ХХ век), провокира необятни диспути и спомага за въвеждане на промени в земеделието. Стайнбек получава премия “Пулицър ” за “Мишките и хората ” (1937 г.), “Гроздовете на гнева ” (1939 г.) и “На изток от парадайса ” (1952 г.).
Книгата на детската писателка Анабел Питчър „ Сестра ми живее на камината “ също беше изтеглена от образователната стратегия на друго учебно заведение поради стереотипното обрисуване на мюсюлмански темперамент.
В едно от учебните заведения повестта на носителя на Нобелова премия Джон Стайнбек “За мишките и хората ” беше отстранен от програмата. Според представители на учебното заведение, творбата “подсилва отрицателните стандарти ” и съдържа “расистки изказвания ”.
Повестта „ За мишките и хората “ (оригинално заглавие: Of Mice and Men) е публикувана за пръв път през 1937 година. Тя се радва на огромен триумф още с появяването си.
През 1962 г. Стайнбек печели Нобелова премия за литература за „ реалистичното си и креативно писане, комбинирано с доброжелателно възприятие за комизъм и остра социална сензитивност “. В деня на съобщаването на спечелилия (25 октомври), когато преди церемонията е запитан от кореспондент дали заслужава премията, Стайнбек отвръща „ Честно, не. “
В речта си при награждаването Стайнбек приказва за своето удивление към някои създатели. През 1953 г. написа, че смята Ал Кап за „ евентуално най-хубавия публицист в света през днешния ден “. На първата конференция след награждаването е запитан за обичаните си създатели и техните произведения и той отвръща: „ Разказите на Хемингуей и съвсем всичко на Фокнър “.
В деня след гибелта на Стайнбек – 20 декември 1968 година, критикът Чарлс Пур написа в Ню Йорк Таимс: “Първата най-хубава книга на Джон Стайнбек беше неговата последна най-хубава книга. Но Господи, каква книга беше и е „ Гроздовете на гнева “. Пур отбелязва и „ проповедността “ в творбите на Стайнбек „ като че ли едната половина от литературното му завещание идва от най-хубавото от Марк Твен, а другата половина от най-лошото от Котън Меър “.
Но се съгласява, че „ Стайнбек нямал потребност от Нобеловата премия, а комисията имала потребност от него “.
Много от творбите на Стайнбек се учат и са измежду най-търсените в учебните заведения във Англия. В същото време съгласно Асоциацията на американските библиотекари Стайнбек е един от десетте създатели, чийто творби са забранявани най-често в интервала 1991-2004, като „ За мишките и хората “ е на шесто място в тази ранглиста в Съединени американски щати.
Джон Ърнст Стайнбек Младши (John Ernst Steinbeck Jr.) е публицист, драматург и есеист. Определян е като „ колос на американската книжовност “, а доста от книгите му се одобряват за класика на западната литература.
Най-известното му произведение е „ Гроздовете на гнева “ (1939 г.) – разказ, считан за класика на ХХ век. Силата на въздействието му е сравнявана с тази на “Чичо Томовата барака ” на Хариет Бичър Стоу.
Епическата картина на нещастието, сполетяла хиляди дребни фермерски фамилии през Голямата меланхолия в Америка (30-те години на ХХ век), провокира необятни диспути и спомага за въвеждане на промени в земеделието. Стайнбек получава премия “Пулицър ” за “Мишките и хората ” (1937 г.), “Гроздовете на гнева ” (1939 г.) и “На изток от парадайса ” (1952 г.).
Книгата на детската писателка Анабел Питчър „ Сестра ми живее на камината “ също беше изтеглена от образователната стратегия на друго учебно заведение поради стереотипното обрисуване на мюсюлмански темперамент.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ