Декларирането на дълготрайни материални активи на три месеца ще затрудни бизнеса
Декларирането на дълготрайните материални активи и на материалните ресурси на тримесечна база от всички бизнеси е нова административна тежест за фирмите у нас. За това предизвести Станислав Попдончев, зам.-председател и основен финансов шеф на Българската стопанска камара, в предаването " Бизнес старт " на Bloomberg TV Bulgaria.
Той изясни, препоръчаните промени в данъчните закони от Министерството на финансите (МФ), оповестени за публично разискване, които засягат налога върху добавена стойност на компаниите, ще ги принудят да вършат непрекъснати проверки на материалните си бази и това ще докара до счетоводни и инвентарни разноски.
„ Мотивацията на МФ зад това предложение е изваждането на България от „ сивия лист “ за пране на пари “, разяснява Попдончев. По думите му казусът идва с това, че смяната би била приложена върху всички бизнеси у нас, до момента в който той е на мнение, че може да се наложи единствено върху браншове, за които се знае, че са на " сянка ".
„ В оповестения вид липсва оценка на въздействието и се твърди, че няма да има разноски за бизнесите “, заяви представителят на работодателската организация и добави, че се чака МФ да направи промени в тази тенденция, с цел да не се стига до в допълнение утежняване на бизнес средата.
Попдончев изясни още, че в измененията на данъчните закони се планува и отменянето на условието за печатане на физически касов бон в някои браншове. „ Това е стъпка към софтуерната фискализация, която ще улесни доста сфери на бизнеса у нас и координацията им с Националната организация за приходите ", означи той. И добави, че предложенията включват и промени в данъчното облекчение за предприятия в общини с висока безработица.
Новостите включват смяна в оптималния предел на помощта от 200 хиляди на 300 хиляди евро. Попдончев изясни, че задачата е да се подтикват общините с висока безработица, само че счита, че ролята на минималната работна заплата (МРЗ) е основна за бъдещето на тези ограничения.
„ Формулата на пресмятане на МРЗ би трябвало да претърпи смяна, тъй че да се регистрират освен обществените, само че и икономическите критерии. Бюджетът на страната няма проблем в приходната част, а пречките идват при разноските “, изясни Станислав Попдончев и предложи да се търси смяна в разходната част и обществените разходи.
Той се надява, че ще се плануват нови тласъци за нови вложения в стопанската система, тъй като оповестените данни на Националния статистически институт от петък са много тревожни. „ Направиха проверка на 2023 година и се оказа, че за първи път: търговията, превоза, ресторантьорството и туризма са съдействали в брутната добавена стойност с 2,8 милиарда лв. повече от промишлеността (без строителството). Започват да излизат задгранични вложители от България, тъй че тласъците за вложения е нещо, върху което съществено би трябвало да мислим. Не единствено за привличане на задгранични вложители, а в това число и за вложенията на българските предприятия “, предлага Попдончев.
Той уточни, че директните задгранични вложения у нас понижават с всяка година, достигайки извънредно ниски равнища, а тактиката за привличането им, която създава Министерството на стопанската система ще е подготвена след две години. „ Това се случва, до момента в който прилежащите страни на България работят интензивно и извънредно нападателно в привличането на вложения от чужбина “, направи съпоставяне представителят на работодателската организация.
Той изясни, препоръчаните промени в данъчните закони от Министерството на финансите (МФ), оповестени за публично разискване, които засягат налога върху добавена стойност на компаниите, ще ги принудят да вършат непрекъснати проверки на материалните си бази и това ще докара до счетоводни и инвентарни разноски.
„ Мотивацията на МФ зад това предложение е изваждането на България от „ сивия лист “ за пране на пари “, разяснява Попдончев. По думите му казусът идва с това, че смяната би била приложена върху всички бизнеси у нас, до момента в който той е на мнение, че може да се наложи единствено върху браншове, за които се знае, че са на " сянка ".
„ В оповестения вид липсва оценка на въздействието и се твърди, че няма да има разноски за бизнесите “, заяви представителят на работодателската организация и добави, че се чака МФ да направи промени в тази тенденция, с цел да не се стига до в допълнение утежняване на бизнес средата.
Попдончев изясни още, че в измененията на данъчните закони се планува и отменянето на условието за печатане на физически касов бон в някои браншове. „ Това е стъпка към софтуерната фискализация, която ще улесни доста сфери на бизнеса у нас и координацията им с Националната организация за приходите ", означи той. И добави, че предложенията включват и промени в данъчното облекчение за предприятия в общини с висока безработица.
Новостите включват смяна в оптималния предел на помощта от 200 хиляди на 300 хиляди евро. Попдончев изясни, че задачата е да се подтикват общините с висока безработица, само че счита, че ролята на минималната работна заплата (МРЗ) е основна за бъдещето на тези ограничения.
„ Формулата на пресмятане на МРЗ би трябвало да претърпи смяна, тъй че да се регистрират освен обществените, само че и икономическите критерии. Бюджетът на страната няма проблем в приходната част, а пречките идват при разноските “, изясни Станислав Попдончев и предложи да се търси смяна в разходната част и обществените разходи.
Той се надява, че ще се плануват нови тласъци за нови вложения в стопанската система, тъй като оповестените данни на Националния статистически институт от петък са много тревожни. „ Направиха проверка на 2023 година и се оказа, че за първи път: търговията, превоза, ресторантьорството и туризма са съдействали в брутната добавена стойност с 2,8 милиарда лв. повече от промишлеността (без строителството). Започват да излизат задгранични вложители от България, тъй че тласъците за вложения е нещо, върху което съществено би трябвало да мислим. Не единствено за привличане на задгранични вложители, а в това число и за вложенията на българските предприятия “, предлага Попдончев.
Той уточни, че директните задгранични вложения у нас понижават с всяка година, достигайки извънредно ниски равнища, а тактиката за привличането им, която създава Министерството на стопанската система ще е подготвена след две години. „ Това се случва, до момента в който прилежащите страни на България работят интензивно и извънредно нападателно в привличането на вложения от чужбина “, направи съпоставяне представителят на работодателската организация.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ