Добрин Иванов, АИКБ: Предлагаме тежка мярка, но темпът на растеж на възнагражденията и пенсиите е изключително бърз
Декларацията на АИКБ против неконтролираното повишаване на бюджетните разноски и на бюджетния недостиг отразява дълбоката ни угриженост по отношение на настоящото положение на обществените финанси на страната. Темпът, с който нараства бюджетният недостиг в последните месеци на годината, е надълбоко притеснителен, само че още по-обезпокоително е спомагателното му повишаване в прогноза за обществените финанси за 2025 година на Министерство на финансите. Това сподели изпълнителният шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
По думите му тези 12 милиарда лв. планиран бюджетен недостиг се образуват основно от некомпенсирани с доходи на спомагателни разноски, които се планува да бъдат осъществени в 2025 година: разноски за хонорари на личния състав, ангажиран в обществения бранш, разноски за социалноосигурителни и здравноосигурителни заплащания, включително и пенсии, на трето място разноски за прехрана.
Според АИКБ темпът на напредък за последните две години на хонорари и пенсии е извънредно бърз, и въпреки че те не са високи, предлагането на асоциацията е 20-процентно редуциране в обществения бранш и заледяване на пенсиите в границите на една година.
" Съзнаваме, че това е извънредно тежка мярка и няма да бъде призната от обществото, само че считаме, че тези два разхода – за хонорари и за пенсии, са се нараснали авансово прекомерно доста, тъй че могат да бъдат арестувания на настоящите равнища в продължение на една година, тъй че да не формираме подобен огромен бюджетен недостиг, “ сподели той и добави, че упованията са през 2025 година стопанската система на България да нарасне, което ще докара до по-голям Брутният вътрешен продукт и повече доходи – " тогава ще можем да пристъпим още веднъж към индексиране на тези разноски, “ счита той.
Тези ограничения съгласно него ще оказват помощ и за влизането на България в Еврозоната, защото има съответен аршин, който касае резистентност на обществените финанси и би трябвало наложително бюджетният недостиг да е в границите на 3%. " Смятам, че през 2024 година ще се оправим с този фиктивен аршин и ще задържим бюджетния недостиг в границите на тези 3%, макар че още веднъж това ще се случи за сметка на капиталовите разноски, които няма да бъдат осъществени, което пък е кражба от бъдещето на стопанската система, “ добави той.
Добрин Иванов добави също, че другото тревожно нещо е, че по данни на Национален статистически институт бизнес средата в България се утежнява, като се следи и спад в индустриалното произвеждане в последните 19 месеца. " Това е един спомагателен мотив да настояваме да се вземат мерите във връзка с разходната част на бюджета, не толкоз във връзка с приходната, защото едно нарастване на данъчните ставки в допълнение би влошило икономическата среда и бизнес средата и би попречило икономическия напредък и понижило конкурентоспособността на българската стопанска система. “
По думите му тези 12 милиарда лв. планиран бюджетен недостиг се образуват основно от некомпенсирани с доходи на спомагателни разноски, които се планува да бъдат осъществени в 2025 година: разноски за хонорари на личния състав, ангажиран в обществения бранш, разноски за социалноосигурителни и здравноосигурителни заплащания, включително и пенсии, на трето място разноски за прехрана.
Според АИКБ темпът на напредък за последните две години на хонорари и пенсии е извънредно бърз, и въпреки че те не са високи, предлагането на асоциацията е 20-процентно редуциране в обществения бранш и заледяване на пенсиите в границите на една година.
" Съзнаваме, че това е извънредно тежка мярка и няма да бъде призната от обществото, само че считаме, че тези два разхода – за хонорари и за пенсии, са се нараснали авансово прекомерно доста, тъй че могат да бъдат арестувания на настоящите равнища в продължение на една година, тъй че да не формираме подобен огромен бюджетен недостиг, “ сподели той и добави, че упованията са през 2025 година стопанската система на България да нарасне, което ще докара до по-голям Брутният вътрешен продукт и повече доходи – " тогава ще можем да пристъпим още веднъж към индексиране на тези разноски, “ счита той.
Тези ограничения съгласно него ще оказват помощ и за влизането на България в Еврозоната, защото има съответен аршин, който касае резистентност на обществените финанси и би трябвало наложително бюджетният недостиг да е в границите на 3%. " Смятам, че през 2024 година ще се оправим с този фиктивен аршин и ще задържим бюджетния недостиг в границите на тези 3%, макар че още веднъж това ще се случи за сметка на капиталовите разноски, които няма да бъдат осъществени, което пък е кражба от бъдещето на стопанската система, “ добави той.
Добрин Иванов добави също, че другото тревожно нещо е, че по данни на Национален статистически институт бизнес средата в България се утежнява, като се следи и спад в индустриалното произвеждане в последните 19 месеца. " Това е един спомагателен мотив да настояваме да се вземат мерите във връзка с разходната част на бюджета, не толкоз във връзка с приходната, защото едно нарастване на данъчните ставки в допълнение би влошило икономическата среда и бизнес средата и би попречило икономическия напредък и понижило конкурентоспособността на българската стопанска система. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ