ГЕРБ-СДС в Деня на Ботев: Да докажем, че дедите ни не са се борили напразно
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА ПГ НА – Съюз на демократичните сили
Преди 147 години в Балкана над Враца е погубен Христо Ботев. Поет, бунтовник, българин, исполин с непреклонен дух и непречупена воля за битка. С живота и с подвига си Ботев извиси себе си до върха на пантеона на българските национални герои. Със гибелта си реализира величие. Той постоянно ще бъде образец за това по какъв начин би трябвало да се живее и защо има смисъл да се почине. Следвайки библейската заръка, че няма обич по-голяма от тая да положиш душата си за ближните, Христо Ботев жертва себе си за по-добрия живот на другите, за това да ни има и нас през днешния ден.
Не търси нищо – „ стига му тая премия да каже нявга народът: умря бедняк за истина, за истина и за независимост ". Затова е и толкоз популярен, по тази причина остава неосъществим честен съдник и ярък образец. Пример, който би трябвало да следваме и в 21-ви век.
Да молим Бог да не ни изпраща тествания като тези от това време, само че и да ни дава сили да прекосяваме с достолепие през сегашните компликации. Нека когато изпадаме в дребнотемие, в ежби по сред си и когато вместо да сплотяваме хората, ги противопоставяме да се сетим за строгия взор на Ботев и сами да си дадем присъдата. Да не съдим никого, даже и хората, които пред герба, пред знамето и пред целия народ трансфораха най-високата естрада в България в гладиаторска сцена за ниски пристрастености.
Присъдата им е дадена... от кого? – от Ботев:
„ Крещим, само че щом изтрезнеем,
забравяме думи, обети,
и немеем и се смеем
пред национални свети жертви "
Днес доста хора ще упражняват красноречието си във връзка Деня на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Би било почтено обаче и да помълчим. Не единствено поради традицията да почитаме паметта на героите с минута безмълвие, освен поради невъзможността с думи да опишем подвизите на предците си, а и поради това, че доста постоянно се оказваме неспособни да повторим техните каузи, неспособни да създадем жертви със своето его, с тясно личностни и тясно партийни ползи в името на България.
Не бива да си задаваме въпроса какви жертви не може да сторим през днешния ден, а в противен случай – да се попитаме какви жертви би трябвало да бъдат направени, с цел да може най-малко малко да се доближим до духа на тези велики българи. Нека всички ние осъзнаем високата си отговорност в днешното нелеко време и да потвърдим, че дедите ни не са се борили на вятъра. Да потвърдим, че не сме недостойни техни потомци.
В минутата, отредена за безмълвие, нормално звучи химнът „ Юнаци лека нощ ", с който отдаваме най-висока респект пред починалите:
„ Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях
И те за теб почтени майко бяха "
Вечна да е паметта на героите!
НА ПГ НА – Съюз на демократичните сили
Преди 147 години в Балкана над Враца е погубен Христо Ботев. Поет, бунтовник, българин, исполин с непреклонен дух и непречупена воля за битка. С живота и с подвига си Ботев извиси себе си до върха на пантеона на българските национални герои. Със гибелта си реализира величие. Той постоянно ще бъде образец за това по какъв начин би трябвало да се живее и защо има смисъл да се почине. Следвайки библейската заръка, че няма обич по-голяма от тая да положиш душата си за ближните, Христо Ботев жертва себе си за по-добрия живот на другите, за това да ни има и нас през днешния ден.
Не търси нищо – „ стига му тая премия да каже нявга народът: умря бедняк за истина, за истина и за независимост ". Затова е и толкоз популярен, по тази причина остава неосъществим честен съдник и ярък образец. Пример, който би трябвало да следваме и в 21-ви век.
Да молим Бог да не ни изпраща тествания като тези от това време, само че и да ни дава сили да прекосяваме с достолепие през сегашните компликации. Нека когато изпадаме в дребнотемие, в ежби по сред си и когато вместо да сплотяваме хората, ги противопоставяме да се сетим за строгия взор на Ботев и сами да си дадем присъдата. Да не съдим никого, даже и хората, които пред герба, пред знамето и пред целия народ трансфораха най-високата естрада в България в гладиаторска сцена за ниски пристрастености.
Присъдата им е дадена... от кого? – от Ботев:
„ Крещим, само че щом изтрезнеем,
забравяме думи, обети,
и немеем и се смеем
пред национални свети жертви "
Днес доста хора ще упражняват красноречието си във връзка Деня на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Би било почтено обаче и да помълчим. Не единствено поради традицията да почитаме паметта на героите с минута безмълвие, освен поради невъзможността с думи да опишем подвизите на предците си, а и поради това, че доста постоянно се оказваме неспособни да повторим техните каузи, неспособни да създадем жертви със своето его, с тясно личностни и тясно партийни ползи в името на България.
Не бива да си задаваме въпроса какви жертви не може да сторим през днешния ден, а в противен случай – да се попитаме какви жертви би трябвало да бъдат направени, с цел да може най-малко малко да се доближим до духа на тези велики българи. Нека всички ние осъзнаем високата си отговорност в днешното нелеко време и да потвърдим, че дедите ни не са се борили на вятъра. Да потвърдим, че не сме недостойни техни потомци.
В минутата, отредена за безмълвие, нормално звучи химнът „ Юнаци лека нощ ", с който отдаваме най-висока респект пред починалите:
„ Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях
И те за теб почтени майко бяха "
Вечна да е паметта на героите!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ