Жаблянов: Следващите поколения ще четат поезията на Вапцаров, а не присъдите на военнополевите съдилища
Декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България "
На 23 юли се навършват 75 години откогато през 1942 година, на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов и Атанас Романов. Според обвинителния акт закононарушението на обвинените се състои в организирането на бойни групи и подривна активност против открития от Конституцията публичен и държавен строй.
Трябва да отбележим, че през 1942г. Търновската конституция не работи, монархическият режим на Борис Трети е приел Закона за отбрана на страната, с чиято помощ се реализират репресии и убийства на български жители с нефашистки и антифашистки политически убеждения. Година по-рано България се е включила посредством контракт към страните от фашистката ос, изцяло непринудено и осъзнато, а в българското обществото работят политически организации, които проповядват новия международен ред на фюрера.
Петимата обвинени са упрекнати в разрушение на конституционния държавен строй на Царство България. Сред тях е и поетът Никола Йонков Вапцаров, потвърдил с виталния си път и с творчеството си своята религия в хубостта и в хуманното бъдеще на обществото. Обвинението в тероризъм на Софийския военно-полеви съд и произнесената присъда наподобяват неуместни на фона на стиховете за любовта, Родината, простора на морето и романтиката.
От полицейските протоколи излиза наяве, че „ към 19.50 ч. пристигна комендантския адютант със свещеника и заяви, че е позволено наказаният Антон Николов Попов преди изтезанието да се венчае с Росица Манолова, щерка на някогашния министър Христо Манолов - бременна от него.... След малко дойде и автомобилът с младоженката... Братът на Петър Богданов, а точно Стефан Богданов, дамата на Никола Вапцаров, дамата на Петър Богданов. "
Несъмнено, този миг съдържа извънреден персонален и политически драматизъм. Семействата на упрекнатите в подривна активност против страната на Борис III се простят преди прекосяването им в пантеона на най-светлите български герои.
В последния миг, пред прокурора Антон Попов декларира: „ Ще пристигна денят на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: АЗ ОБВИНЯВАМ, и този Емил Зола ще бъде народът. " Протоколът на полицията от този 23 юли 1942 година приключва по следният метод: „ Лицата, които бяха сложили към този момент книжните качулки, се отдръпнаха незабавно и незабавно наказаните групово запяха „ Тоз, който падне в пердах за независимост... ".
Това е краят на виталния път на гения на българската лирика Никола Вапцаров. Поетът, преведен на 93 езика в 64 страни. Поетът, чиято лирика се трансформира в знак на съпротивата против мракобесието, диктатурата и фашизма. Но също по този начин поезията на Вапцаров стана въплъщение на устрема към романтиката на бъдещия обективен и човечен свят. „ За него, животът, направил бих всичко ", това са думите на един безвъзвратен оптимист, на човек с религия и непреклонност в успеха на жизнеутвърждаващите всемирен полезности.
Присъдата на Военно-полевия съд против Вапцаров и другарите му е синтезиран израз на най-грозното и уродливо събитие в българската политика - фашизмът, на който беше комплициран край с героичните старания на десетки и стотици починали поети.
През 1999 година основният прокурор предлага на Върховния касационен съд да анулира присъдата на Софийския военно-полевия съд и да оправдае Никола Йонков Вапцаров.
Предложението на основния прокурор е оставено без разглеждане. Според Върховен касационен съд предлагането е неприемливо, тъй като не може да се приложи за правосъдни актове, станали дефинитивни преди 1 април 1998 година
Юридическата и правна казуистика са единствено едно от обясненията за какво Вапцаров и другарите му не бяха оправдани. Истинското пояснение е друго - че идеалът, на който Вапцаров и другарите му бяха посветили живота си, беше подложен на редовно заличаване от „ строителите " на актуалната българска народна власт.
Вторият разстрел на Вапцаров от самостоятелното българско правораздаване наподобява по изумителен метод на присъдата на Военно-полевия съд от 1942 година И както е редно да се каже - тази аналогия тук не е инцидентна!
Днес България се е устремила към нови идеали, свързани с безбрежните атлантически простори, над които обаче не светят звездите на Фамагуста. Но идващите генерации на нашата Родина ще четат поезията на Вапцаров, а не присъдите на военно-полевите съдилища на Неговото царско Величество Борис Трети, цар на българите.
Разстреляните поети са универсалният човешки аршин за свободата на духа, творчеството и съпротивата. Тяхната гибел дава силата на идеала, за който „ бронебойни патрони няма открити ".
На 23 юли се навършват 75 години откогато през 1942 година, на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов и Атанас Романов. Според обвинителния акт закононарушението на обвинените се състои в организирането на бойни групи и подривна активност против открития от Конституцията публичен и държавен строй.
Трябва да отбележим, че през 1942г. Търновската конституция не работи, монархическият режим на Борис Трети е приел Закона за отбрана на страната, с чиято помощ се реализират репресии и убийства на български жители с нефашистки и антифашистки политически убеждения. Година по-рано България се е включила посредством контракт към страните от фашистката ос, изцяло непринудено и осъзнато, а в българското обществото работят политически организации, които проповядват новия международен ред на фюрера.
Петимата обвинени са упрекнати в разрушение на конституционния държавен строй на Царство България. Сред тях е и поетът Никола Йонков Вапцаров, потвърдил с виталния си път и с творчеството си своята религия в хубостта и в хуманното бъдеще на обществото. Обвинението в тероризъм на Софийския военно-полеви съд и произнесената присъда наподобяват неуместни на фона на стиховете за любовта, Родината, простора на морето и романтиката.
От полицейските протоколи излиза наяве, че „ към 19.50 ч. пристигна комендантския адютант със свещеника и заяви, че е позволено наказаният Антон Николов Попов преди изтезанието да се венчае с Росица Манолова, щерка на някогашния министър Христо Манолов - бременна от него.... След малко дойде и автомобилът с младоженката... Братът на Петър Богданов, а точно Стефан Богданов, дамата на Никола Вапцаров, дамата на Петър Богданов. "
Несъмнено, този миг съдържа извънреден персонален и политически драматизъм. Семействата на упрекнатите в подривна активност против страната на Борис III се простят преди прекосяването им в пантеона на най-светлите български герои.
В последния миг, пред прокурора Антон Попов декларира: „ Ще пристигна денят на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: АЗ ОБВИНЯВАМ, и този Емил Зола ще бъде народът. " Протоколът на полицията от този 23 юли 1942 година приключва по следният метод: „ Лицата, които бяха сложили към този момент книжните качулки, се отдръпнаха незабавно и незабавно наказаните групово запяха „ Тоз, който падне в пердах за независимост... ".
Това е краят на виталния път на гения на българската лирика Никола Вапцаров. Поетът, преведен на 93 езика в 64 страни. Поетът, чиято лирика се трансформира в знак на съпротивата против мракобесието, диктатурата и фашизма. Но също по този начин поезията на Вапцаров стана въплъщение на устрема към романтиката на бъдещия обективен и човечен свят. „ За него, животът, направил бих всичко ", това са думите на един безвъзвратен оптимист, на човек с религия и непреклонност в успеха на жизнеутвърждаващите всемирен полезности.
Присъдата на Военно-полевия съд против Вапцаров и другарите му е синтезиран израз на най-грозното и уродливо събитие в българската политика - фашизмът, на който беше комплициран край с героичните старания на десетки и стотици починали поети.
През 1999 година основният прокурор предлага на Върховния касационен съд да анулира присъдата на Софийския военно-полевия съд и да оправдае Никола Йонков Вапцаров.
Предложението на основния прокурор е оставено без разглеждане. Според Върховен касационен съд предлагането е неприемливо, тъй като не може да се приложи за правосъдни актове, станали дефинитивни преди 1 април 1998 година
Юридическата и правна казуистика са единствено едно от обясненията за какво Вапцаров и другарите му не бяха оправдани. Истинското пояснение е друго - че идеалът, на който Вапцаров и другарите му бяха посветили живота си, беше подложен на редовно заличаване от „ строителите " на актуалната българска народна власт.
Вторият разстрел на Вапцаров от самостоятелното българско правораздаване наподобява по изумителен метод на присъдата на Военно-полевия съд от 1942 година И както е редно да се каже - тази аналогия тук не е инцидентна!
Днес България се е устремила към нови идеали, свързани с безбрежните атлантически простори, над които обаче не светят звездите на Фамагуста. Но идващите генерации на нашата Родина ще четат поезията на Вапцаров, а не присъдите на военно-полевите съдилища на Неговото царско Величество Борис Трети, цар на българите.
Разстреляните поети са универсалният човешки аршин за свободата на духа, творчеството и съпротивата. Тяхната гибел дава силата на идеала, за който „ бронебойни патрони няма открити ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ